Решение № 1233 от 6.2.2023 г. на ВАС, III о.

Производството е по реда на чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/. Образувано е по касационна жалба на Комисия за енергийно и водно регулиране /КЕВР/, против решение 4932/22.07.2021 г., постановено по адм. дело 7371/2019 г. по описа на Административен съд София-град, с което комисията е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по НАХД 1458/2015 г. по описа на Районен съд Габрово и сумата от 1356 лв., представляваща заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по КНАХД 123/2016 г. по описа на АС Габрово, във връзка с отмяната на наказателно постановление 424/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, ведно със законната лихва, както и разноски в размер на 553,81 лева пред АССГ. Излагат се доводи за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушения на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди се, че в процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 5, ал. 1 ЗОДОВ поради това, че дружеството разполага с юрисконсулти, които са могли да го представляват в съдебното производство по административнонаказателното дело, както и че адвокатската защита не е задължителна. Също така се посочва, че направените от дружеството разходи за адвокатски възнаграждения за процесуално представителство във връзка с оспорването на наказателното постановление не биха могли да се разглеждат като пряка и непосредствена последица от засягащия правната му сфера акт. Касаторът обръща внимание, че в хода на съдебните производства, свързани с обжалване на наказателното постановление, разноски не били претендирани. Излага още, че съдът неправилно е присъдил пълния размер на претендираното адвокатско възнаграждение поради това, че се касае за множество идентични казуси. Посочва, че административният съд неправилно е присъдил исканата сума с ДДС, тъй като за дружеството е възникнало право на приспадане на данъчен кредит. Поради това моли за отмяна на обжалваното решение и отхвърляне на иска. Направено е искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответната страна Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД/, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С посоченото решение в производство по чл. 203 и сл. АПК във вр. с чл. 1 ЗОДОВ Комисия за енергийно и водно регулиране е осъдена да заплати на Електроразпределение Север АД сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 424/17.12.2014 г. на председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по НАХД 1458/2015 г. по описа на Районен съд Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356 лева, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението; сумата от 1356 (хиляда триста петдесет и шест) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, причинени от незаконосъобразно наказателно постановление 424/17.12.2014 г., издадено от председателя на Комисия за енергийно и водно регулиране, състоящи се в направени от ищеца разноски във връзка с обжалване на същото наказателно постановление по КНАХД 123/2016 г. по описа на АС Габрово, ведно със законната лихва върху главницата от 1356 лева, считано от 31.05.2016 г. до окончателното изплащане на задължението. Присъдени са и съдебни разноски за сумата от 553,81 лева, като е отхвърлена претенцията за разноски за разликата до пълния предявен размер от 842 лева. Административният съд приел, че са налице всички изискуеми предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за реализиране отговорността на КЕВР. Пред първоинстанционния съд е установено, а и страните не са спорели, че с наказателно постановление 424/17.12.2014 г., на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/ е наложена имуществена санкция в размер на 20 000 лв. на Електроразпределение Север АД /предишно наименование Енерго-Про Мрежи АД/. Наказателното постановление е оспорено и въз основа на жалбата е образувано НАХД 1458/2015 г. по описа на Районен съд Габрово. В производството пред районния съд е представено пълномощно за процесуално представителство по образувани съдебни производства, като в производствата пред РС Габрово и АС Габрово Енерго-Про Мрежи АД е представлявано от адв. Андреев. Едва в производството по иска с правно основание чл. 1 ЗОДОВ са представени и договори за правна защита и съдействие с договорено възнаграждение за адвокат в размер на 1356 лева за всяка инстанция. За сумите от адвокатското дружество са издадени два броя фактури, кредитен превод с предмет правна защита съгласно договор с посочване на конкретните договори на стойност 1356 лева с ДДС и отчет по сметка, като всяка сума е платена по банков път и съответно е постъпила по сметка на адвокатското дружество преди приключване на съответното дело. С решение 81 от 16.02.2016 г. по НАХД 1458/2015 г. по описа на РС Габрово, наказателното постановление е отменено. Решението е оставено в сила с Решение с 31.05.2016 г. по КНАХД 123/2016 г. по описа на АС Габрово. Съдът е изложил съображения, че в процесния случай са налице всички предпоставки за основателност на исковата претенция отменен по съответния ред административен акт, понесена вреда, изразяваща се в заплатен адвокатски хонорар, като сумите за него са заплатени преди приключването на съответните дела, както и причинно-следствена връзка между отмененото НП и понесената вреда. По доводите на ответника за намаляване на размера на обезщетението, АССГ е счел, че те са неоснователни, тъй като претендираният размер отговаря на изискванията за справедливост. Решението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно диспозитива на приетото тълкувателно решение 1/15.03.2017 г. по тълк. дело 2/2016 г. на Върховен административен съд, при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления, изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 ЗОДОВ. В мотивите на посоченото тълкувателно решение на ВАС, е изяснен въпросът какво е съдържанието на употребените в чл. 4 ЗОДОВ понятия - пряка и непосредствена последица от увреждането. Легална дефиниция на тези понятия законодателят не е дал. Както правната теория, така и съдебната практика, са приели критерии, от които да се изхожда при дефинирането им. Според правната доктрина, водещи при определянето на съдържанието на понятията "пряка и непосредствена последица" са теорията за равноценността, съгласно която един факт е причина за резултата, когато, ако този факт е липсвал, то резултатът не би настъпил, и адекватната теория, съгласно която причина са тези условия, които причиняват резултата нормално, типично, адекватно, а не по изключение. В практиката е възприето разбирането, че непосредствени вреди са тези, които по време и място следват противоправния резултат, а преки са тези, които обосновават причинната връзка между противоправността на поведението на причинителя и вредите. Разходите по ангажирането на адвокатска защита представляват непосредствена вреда от неправомерно издаденото наказателно постановление, като прякото следствие от това е дължимост на хонорар, който следва да е съответен на правната защита, необходима на лицето. Адвокатската защита е конституционно гарантирана от чл. 56 от Конституцията на Република България и законово регламентирана със Закона за адвокатурата дейност. Тази защита е по закон задължителна само по определена категория дела и за определен кръг от лица, но на практика за гражданите би било много трудно, граничещо с невъзможното, да се справят със защитата си по каквото и да е съдебно дело, особено ако насрещната страна, както е в случая с издателя на наказателното постановление, е държавен орган, носител на властнически правомощия, съветван и подпомаган от платени държавни служители с висше юридическо образование юрисконсулти. Член 4 ЗОДОВ предвижда, че държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Едно от условията на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимост на иска за реализиране на отговорността на държавата и общините за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по съответния ред, който е обжалване по административен и/или съдебен ред. Това обжалване, във всичките му фази, не е задължително да бъде осъществено с помощта на адвокат, но както бе отбелязано по-горе, за гражданина би било изключително трудно да осъществи съдебното обжалване без неговата помощ. Следователно, след като едно от условията на АПК за образуване на производство по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен или/и съдебен ред и след като в тези производства гражданинът е ползвал адвокатска защита, защото не е могъл сам да се защити, то хонорарът платен на адвокат за осъществяване на тази защита е имуществена вреда, която е в пряка причинна връзка с отменения като незаконосъобразен административен акт /в случая наказателно постановление/ и е непосредствена последица от него, а не неприсъщ или луксозен разход. Взаимовръзката между издаденото наказателно постановление и потърсената от наказаното лице адвокатска защита е пряка и непосредствена, тъй като те се намират в отношение на обуславяща причина и следствие гражданинът не би потърсил адвокатска помощ, ако срещу него не е издаден акт, увреждащ неговите законни права и интереси. Потърсената адвокатска помощ и платеният адвокатски хонорар са пряка и непосредствена последица от издаденото наказателно постановление, тъй като обжалването на този акт е законово регламентирано и е единствено средство за защита на лицето, което твърди, че не е виновно и че неговите права са накърнени неправомерно от административния орган. В потвърждение на горния извод е и обстоятелството, че както ЗАНН, така и НПК, към който той препраща, не предвиждат друга законова възможност за осъждане на държавата да заплати на признатия за невиновен за извършено административно нарушение направените от него разноски, включващи и адвокатски хонорар по защитата му пред съда, а това е условието на чл. 8, ал. 3 ЗОДОВ за приложението на чл. 1, ал. 1 от този закон. По безспорен начин в производството пред първоинстанционния съд посочените предпоставки са установени от ищеца, върху който е доказателствената тежест. Правилно съдът е счел, че макар и да не е бил представен в производството пред районния съд и пред административния съд, договорите за правна защита и съдействие касаят именно това производство. Доказването на плащането на адвокатското възнаграждение, а оттам и на настъпилата за ищеца вреда, е извършено с представянето както на договорите, така и на данъчна фактура и платежно нареждане, въз основа на които може да се направи обоснован извод за действително сторените разноски по повод отмяната на наказателното постановление. Обосновано първоинстанционният съд е отхвърлил доводите на ответника относно факта, че дружеството-ищец е разполагало с достатъчно специалисти юрисконсулти, които биха могли да осъществят защитата му срещу наказателното постановление, поради което ползването на адвокатски услуги не било необходимо. Преценката на ищеца дали да ползва адвокатска защита или да използва назначените юрисконсулти е преценка по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол. Съдът правилно е приел за неоснователно искането на ответника на основание чл. 78, ал. 5 от ГПК за редуциране размера на претендираното обезщетение, като е счел, че в случая съобразно нормата на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата, този размер не бива да е по-малък от предвидения в Наредба 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. За пълнота на изложението следва да се посочи, че при уважаване на възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът не може да го намали под минимума, предвиден в цитираната наредба, което е валидно и в случаите, в които направените съдебни разноски се претендират под формата на обезщетение за вреди от намаляване на имуществото. Определеният минимален размер на адвокатските възнаграждения представлява и гаранция срещу произволен субективизъм при преценка и уважаване на възражения за прекомерност, направени от страните по дадено дело. Доколкото в настоящия случай договореното и изплатено адвокатско възнаграждение е на минимума по тази наредба, не би могло да се приеме, че лицето - получател на адвокатската услуга не е положило дължимата грижа при уговарянето на размера му. От представените доказателства се установява, че е определен справедлив размер на възнаграждението, който се претендира като обезщетение. Той се явява в пряка и непосредствена причинна връзка с увреждащото дружеството незаконосъобразно наказателно постановление. Искането за неговото намаляване под този размер е неоснователно предвид поетия ангажимент за защита, осъщественото процесуално представителство, извършените от адвоката действия и характера на спора по административнонаказателното дело. Уговореният размер се явява справедлив и обоснован, и съставлява вреда, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с отмененото наказателно постановление. Изводите на съда, че обезщетението по ЗОДОВ следва да включва и начисления върху адвокатското възнаграждение ДДС са правилни. Доводите на касатора КЕВР, че за дружеството възниква право на приспадане на данъчен кредит, първо, не са подкрепени с доказателства и второ, са неотносими, тъй като при формиране размера на обезщетението за имуществени загуби съдът преценява реално настъпилата имуществена липса в патримониума на увредения. Настъпили след осъществяване на фактическия състав на отговорността по чл. 1 ЗОДОВ обстоятелства не са от естество да прекъснат вече развилата се причинно-следствена верига. Въз основа на изложеното, обжалваното решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода от спора разноски на касационния жалбоподател не се дължат. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски съгласно представен списък на същите по чл. 80 ГПК. По делото са представени и Договор за правна защита и съдействие 22984/14.06.2022 г., Фактура 24026/15.06.2022 г. и платежно нареждане за кредитен превод за сумата от 792 лева. Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,