Решение № 3434 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2016 г.

Решение № 3434 от 21.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14583/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 237 и следващите от АПК. Образувано е по искане на Директора на Териториална дирекция на Националната агенция за приходите гр. П., подадено чрез пълномощник - старши юрисконсулт Б. Ш., за отмяна на влязло в сила Определение № 1906/09.11.2016 г., постановено по административно дело № 2537/2016 г. по описа на Административен съд - П.. С определението, чиято отмяна се иска, съдът е отменил действията на органите по приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок фискален риск, обективирани в Протокол за обезпечаване на доказателствата от 15.10.2016 г., потвърдени с Решение № 266/21.10.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. П.. В искането се сочи основанието по чл. 239, т. 5 АПК, като се твърди, че териториалният директор бил лишен от възможността да участва в производството по делото, за което научил едва с получаване на крайния съдебен акт. Твърди се, че в нарушение на чл. 152, ал. 4 АПК, жалбата не била изпратена за становище и не била изискана административната преписка. Молителят счита, че в следствие на нарушаване на съответните правила е бил лишен от участие по делото, поради което моли за отмяна на съдебното определение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на Административен съд - П.. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лева. На проведеното открито съдебно заседание по делото, молителят и ответникът по молбата - "С. Ф." ЕООД, редовно призовани, не се явяват и не изразяват становище по спора. Върховният административен съд, след като взе предвид изложеното в искането за отмяна и събраните в хода на редовното съдебно производство доказателства, достигна до следните правни изводи: Искането е процесуално допустимо, като подадено в срока, регламентиран в чл. 240, ал. 2 АПК и от страна по делото, за която съдебният акт, чиято отмяна се иска е неблагоприятен, а разгледано по същество е основателно. П. А. съд - П. е било образувано производство по реда на чл. 41, ал. 3 ДОПК, по жалба на "С. Ф." ЕООД срещу действията на органите по приходите при Дирекция "Фискален контрол" при ЦУ на НАП, обективирани в Протокол за обезпечаване на доказателствата от 15.10.2016 г., потвърдени с Решение № 266/21.10.2016 г. на Директора на ТД на НАП гр. П.. Видно от доказателствата по делото е, че жалбата е постъпила директно в съда, с приложени документи: решение № 266/21.10.2016 г.; протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателствата от 15.10.2016 г.; протокол за извършване проверка на стоки с висок фискален риск от 15.10.2016 г.; преводно нареждане за внасяне на сумата по обезпечението; протокол за предприети действия за обезпечаване на доказателствата от 14.10.2016 г.; наказателно постановление от 12.10.2016 г. Административната преписка не е била изискана от ТД на НАП гр. П., както и жалбата не е изпратена на ответната страна за становище. Съдът е разгледал жалбата по същество и е постановил определение в закрито заседание, с което е отменил оспорените действия на приходните органи по обезпечаване на доказателствата. За образуваното съдебно производство, директорът на териториалната дирекция е узнал, получавайки препис от окончателния съдебен акт. Основанието за отмяна на влязлото в сила съдебно определение, което подлежи на преценка в настоящия случай е това по чл. 239, т. 5 АПК - страната вследствие на нарушаване на съответните правила е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. В случая се сочи първата хипотеза - лишаване на страната от възможността да участва в делото. За да е налице тази хипотеза, страната следва да е била лишена от участие в делото в резултат на допуснато от съда нарушение на правила, важащи за конкретно проведеното съдебно производство. Безспорно териториалният директор не е имал възможност да участва в производството по делото. В специалната разпоредба на чл. 41 ДОПК е регламентиран реда за защита на заинтересуваните лица срещу действия на приходните органи по обезпечаване на доказателствата, събирани в административното производство. Тези действия подлежат на задължително оспорване по административен ред в 14-дневен срок от извършването им пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който се произнася с мотивирано решение в еднодневен срок от постъпването на жалбата. С решението териториалният директор може да отхвърли жалбата или да я уважи, като разпореди преустановяване на обжалваните действия. За решението жалбоподателят следва да бъде уведомен същия ден. Съгласно чл. 41, ал. 3 ДОПК, при отхвърляне на жалбата от страна на териториалния директор, действията за обезпечаване на доказателствата могат да се обжалват в 7-дневен срок от получаване на решението, пред административния съд по местонахождението на териториалната дирекция по отношение на тяхната законосъобразност. Съдът се произнася в 7-дневен срок с определение, което не подлежи на обжалване. Съгласно разпоредбатана чл. 144, ал. 1 ДОПК, по реда за обжалване на ревизионен акт се обжалват и другите актове, издавани от органите по приходите, доколкото в кодекса не е предвидено друго. В специалната норма на чл. 41 ДОПК липсва уредба относно администрирането на жалбата, поради което следва да се приеме, че са приложими общите правила, важащи при оспорване на ревизионните актове, а именно: изискване на относимата административна преписка и изпращане на жалбата на административния орган, с възможност да вземе писмено становище по същата. Тези процесуални действия не са били извършени от съдебния състав, който е решил спора по същество въз основа на документите, приложени към жалбата, без да изиска преписката и без да уведоми ответната страна за оспорването. Допуснатите нарушения на посочените по-горе правила са довели до невъзможност за директорът на териториалната дирекция да вземе участие в съдебното производство по делото, поради което следва да се приеме, че е налице сочената в искането хипотеза по чл. 239, т. 5 АПК за отмяна на влязлото в сила съдебно определение. По изложените мотиви определението, постановено по административно дело № 2537/2016 г. по описа на Административен съд - П. следва да се отмени, а делото да се върне ново разглеждане от друг съдебен състав на съда, който преди да се произнесе по съществото на спора, следва да изиска относимата административна преписка и да изпрати жалбата на Директора на ТД на НАП гр. П., с указание за възможност да вземе становище по същата. Независимо от изхода на спора, претенцията на молителя за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящото съдебно производство, е неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 161, ал. 1 ДОПК, в полза на приходната администрация се присъжда юрисконсултско възнаграждение, когато е била представлявана от юрисконсулт и когато съдебното производство е приключило с решаване на спора по същество, които условия не са налице, поради което такова възнаграждение не се дължи. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение,