Решение № 3116 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2013 г.

Решение № 3116 от 5.03.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5526/2013 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Сава Колев Каров, от гр. Бургас, срещу решение № 563 от 11.03.2013 г., постановено по адм. дело № 2434/2012 г. от Административен съд - Бургас. С касационната жалба се твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът - Областна дирекция на МВР - Бургас (ОДМВР) - не ангажира становище по жалбата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, трето отделение, намира касационната жалба като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК за процесуално допустима, а разгледана по същество - за основателна. С обжалваното решение Бургаският административен съд е отхвърлил предявения от Сава Колев Каров против ОДМВР - Бургас иск, с който се претендира обезщетение в размер на 500 лв. за неимуществени вреди, причинени в резултат на незаконосъобразна принудителна административна мярка (ПАМ) "преместване на ППС без знанието на неговия собственик" на лек автомобил "Деу Леганза" с рег. № А 1588 КК, наложена на 01.04.2011 г. За да постанови този резултат, съдът е установил от фактическа страна следното: На 01.04.2011 г. на ищеца Сава Каров е наложена ПАМ по смисъла на чл. 171, т. 5, б. "б" от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) от полицейски орган - младши автоконтрольор в сектор "ПП" при ОД на МВР гр. Бургас, с която е разпоредено принудително преместване на собствения му лек автомобил "Деу Леганза", с рег. № А 1588КК, поради неправилното му паркиране. С решение № 1453/22.11.2011 г. постановено по адм. дело № 931/2011 г. по описа на Административен съд - гр. Бургас, така наложената ПАМ е отменена като незаконосъобразна. Решението не е обжалвано и е влязло в законна сила. Със заявление от 29.09.2012 г. до община Бургас Сава Каров е поискал да му бъде възстановена сумата, представляваща такса за репатриране, ведно с дължимата законна лихва. С платежно нареждане от 16.01.2013 г., в полза на ищеца е заплатена сумата от 61,17 лв., от които 51,60 лв. такса за репатриране и 9,57 лв. законна лихва. От правна страна съдът е приел, че ищецът не е ангажирал доказателства, посредством които да установи основателността на иска си и да докаже, че в резултат на наложената ПАМ са му причинени неимуществени вреди. Твърдените от ищеца неимуществени вреди били формулирани общо. Твърде общи били и ангажираните свидетелски показания, поради което въз основа на тях съдът не можел да установи наличие на преки неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в резултат на наложената му незаконосъобразна ПАМ, което било абсолютна процесуална предпоставка за уважаването на иска с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. По делото липсвали и доказателства, изхождащи от медицински компетентни лица, от които да е видно наличието на психично-емоционален стрес и здравословно отражение върху психиката, както и причинна връзка между твърдените от ищеца вреди и наложената ПАМ, тъй като обезщетенията за неимуществени вреди се присъждали за конкретно претърпени физически и психически болки, страдания и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразния административен акт. Решението е неправилно. От разпита на свидетелката Тодорова се установява фактът на преживени негативни емоции от страна на ищеца. Неправилни са изводите на съда, че показанията са общи и неконкретни. Същите макар и да не са на свидетел-очевидец съдържат ясно познаване на събитията по репатрирането на автомобила на потърпевшия, както и преживяното от него. Свидетелката в качеството си на колега на ищеца и бидейки в една кантора с него очевидно достатъчно добре го е познавала, за да могат показанията й да се кредитират от съда като обективни. От тях се установява, че от наложената ПАМ ищецът е преживял явни неудобства. Същата свидетелства, че Сава Каров дълго време се е чувствал некомфортно, считал е, че служителите на ОДМВР проявяват лично отношение към него, тъй като това не бил първият случай. Още повече, че нейните показания касаят по-дълъг период от време, през който ищецът се е чувствал афектиран от случилото се. В тази насока настоящият тричленен състав напълно споделя изказаното от прокурора по делото становище, че гласните доказателства по делото са били напълно достатъчни за формиране на заключение, че при всички случаи репатрирането на автомобил до съответния наказателен паркинг създава най-малкото неудобство, свързано с негативни емоции и загуба на време, необходимо за освобождаването на автомобила и не е необходимо ангажирането на медицинска експертиза или на други доказателства. От анализа на тези обстоятелства съдът е следвало да стигне до правилния извод, че ищецът е доказал предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ и да осъди ответника да му заплати обезщетение за неимуществени вреди, причинени му от отменената с влязло в сила съдебно решение незаконосъобразна ПАМ. Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял и които са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна ПАМ за репатриране на лекия автомобил на ищеца се изразяват в последвалите от това за него негативни емоции, притеснения и неудобства. Следователно, като е отхвърлил изцяло предявения от ищеца иск по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ответника за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и вместо него да се постанови друг по същество, с който исковата претенция на ищеца да бъде уважена изцяло. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,