Решение № 277 от 30.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 632/2015 г.

Решение № 277 от 30.06.2015 г. на ВКС по н. д. № 632/2015 г., II н. о., НК, докладчик съдията Галина Тонева Настоящото производство пред ВКС е по глава тридесет и трета от НПК, образувано на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК по искане на осъдения И. Л. Т. чрез защитника му - адв. Т. Ч. за възобновяване на ВНОХД № 22/2015 г. по описа на окръжен съд - гр. Разград, отмяна на постановеното по него решение № 15 от 23.03.2015 г. и отмяна на присъда № 509 от 25.11.2014 г. по НОХД № 566/2014 г., и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на РС Разград. В искането на осъденото лице са релевирани твърдения за наличие на всички касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 - т. 3 от НПК. Молителят твърди, че както присъдата на РС Разград, така и решението на ОС Разград са постановени в разраз с материалния закон, до което се е стигнало поради допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила още при изготвяне на обвинителния акт, които не са били преодолени в съдебната фаза нито от първоинстанционния, нито от въззивния съд. Твърди се в искането, че РП Разград в диспозитива на обвинителния акт е приела, че осъденият Т. е участвал и в двете форми на изпълнителното деяние по чл. 209, ал. 1 от НК - "възбуждане" и "поддържане" на заблуждение у пострадалите, което обвинение е било възприето от съдебните инстанции и пренесено съответно в присъдата на районния съд и в решението на окръжния съд. В същото време в изложението на фактическата обстановка в обстоятелствената част на обвинителния акт, изградена въз основа на показанията на свидетелите било отразено, че активните действия по въвеждането им в заблуждение са били осъществявани от неустановеното по делото лице, известно с псевдоним "Н. ", а осъденият Т. само е поддържал вече формираното заблуждение, като е потвърждавал думите на "Н. ", че е човекът от Здравната каса. Така изнесената фактология на деянието според адв. Ч. изключвало участието на осъдения в първата форма на изпълнително деяние по чл. 209, ал. 1 от НК - "възбуждане" на заблуждение, а що се отнася до деянието, извършено на 27.02.2014 г. с пострадала Ф. С., той не е осъществил дори и второто изпълнително деяние - "поддържане" на заблуждението. Независимо от очевидното - според защитника на осъдения - противоречие в обвинителния акт, което същият е окачествил като съществено по смисъла на чл. 348, ал. 3, т. 1 от НПК, предложената от прокуратурата правна квалификация била приета безкритично от двете съдебни инстанции, поради което същите са направили невярна оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца, и са постановили несправедливо осъждане, изключвайки приложението на института на условното осъждане. Наред с това са нарушили и материалния закон, като не са посочили условията, при които са определили наложеното наказание - липсвало позоваването на чл. 54 или чл. 55 от НК, като по този начин не ставало ясно при коя от хипотезите на чл. 58а от НК същото било определено. В съдебно заседание на касационната инстанция осъденият И. Т., редовно призован, не се явява. Неговият защитник адв. Ч. моли искането за възобновяване да бъде уважено, като поддържа изложените в него доводи. Представителят на ВКП дава заключение, че искането е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличие на основанията за възобновяване на делата, намери за установено следното: С присъда № 509 от 25.11.2014 г., постановена по НОХД № 566/2014 г., Районен съд [населено място] е признал подсъдимия И. Л. Т. за виновен в това, че за времето от 31.01.2014 г. до 21.03.2014 г. в [населено място], в условията на продължавано престъпление, в съучастие като съизвършител с неизвестно по делото лице, с цел да набави за себе си и за неизвестното лице имотна облага, възбудил и поддържал заблуждение у Руси Й. Р. от [населено място], че дъщеря му е пострадала при ПТП и за операцията й са необходими парични средства, и с това му причинил имотна вреда в размер на 1600 лв.; у Г. Г. Д. от [населено място], че синът й пострадал при ПТП и за операцията му са необходими парични средства, и с това й причинил имотна вреда в размер на 1761 лв.; у Ф. Ю. С. от [населено място], че внукът й е пострадал при ПТП и за операцията му са необходими парични средства, и с това й причинил имотна вреда в размер на 4500 лв.; и у Н. С. П. от [населено място], че по-малката й дъщеря е болна от свински грип и за лечението й са необходими парични средства, и с това й причинил имотна вреда в размер 656,40 лв., като общата стойност на причинените вреди възлизала на 8517,40 лв. - престъпление по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл. 58а ал. 1 от НК му наложил наказание "лишаване от свобода" в размер на 2 /две/ години, което да бъде изтърпяно при "общ" първоначален режим в затворническо общежитие от открит тип. Със същата присъда И. Л. Т. е осъден да заплати в полза на гражданските ищци причинените им с деянията имуществени вреди както следва: в полза на Р. Р. - сумата от 1600 лв.; в полза на Г. Д. - сумата от 1761 лв.; в полза на Ф. С. - сумата от 4500 лв.; и в полза на Н. П. - сумата от 656,40 лв. В полза на гражданските ищци Д. и С. били присъдени и законните лихви, считано от датата на увреждането до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия били възложени направените по делото разноски, както и държавната такса върху уважените граждански искове. С решение № 15 от 23.03.2015 г. по ВНОХД № 22/2015 г. по описа на Окръжен съд Разград първоинстанционната присъда е била потвърдена. Решението на Разградския окръжен съд от 23.03.2015 г. не е подлежало на касационно обжалване, като искането на защитника на осъдения И. Л. Т. - адв. Ч. за възобновяване на наказателното дело е внесено на 07.04.2015 г., поради което ВКС намира, че е допустимо - подадено от процесуално легитимирана страна по чл. 420, ал. 2 от НПК в законоустановения от чл. 421, ал. 3 от НПК срок срещу акт, подлежащ на проверка по реда на възобновяването по чл. 419, ал. 1 от НПК. Разгледано по същество, искането на осъдения И. Л. Т. е неоснователно. С искането се претендира възобновяване на ВНОХД № 22/2015 г. и отмяна на постановеното по делото решение. При проверката на атакувания съдебен акт, настоящият състав на ВКС не се съгласява с изтъкнатите от молителя доводи за допуснати съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Неоснователно в искането на осъдения И. Т. е залегнало възражение за противоречие между обстоятелствената част и диспозитива на обвинителния акт, въз основа на който е било образувано съдебното производство по обвинението срещу него. Обвинителният акт на РП Разград е изготвен по правилата на процесуалния закон и отговаря на изискванията на чл. 246 от НПК. В неговата обстоятелствена част коректно е изложена фактологията на извършените от осъдения деяния, която отговаря на възпроизведените от свидетелите факти в техните показания. Описаното поведение правилно е оценено като съставомерно по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, осъществяващо и двете форми на изпълнително деяние - "възбуждане" и "поддържане" на заблуждение у пострадалите лица. Настоящият съдебен състав не се съгласява с анализа на тези факти, предложен от защитника на осъдения в смисъл, че последният не е допринесъл за въвеждане на свидетелите в заблуждение, а само е вземал от тях приготвените пари и ценности, възползвайки се от вече формираното у тях заблуждение - резултат от активността на неустановеното по делото лице. В действителност при появата си в домовете на пострадалите, осъденият Т. се представял като служител от Здравната каса и така фактически е допринасял за създаването на невярната им представа, че с тях действително са се свързали лекар и представител на здравната институция - т. е. неговото поведение следва да се оценява като съвместна дейност с неустановеното лице "Н. " при реализиране формата на изпълнително деяние "възбуждане" на заблуждение, като нейно "завършване". От друга страна чрез факта, че е повтарял изявленията, направени по телефона от неустановеното лице за това, че парите в последствие ще им бъдат възстановени, практически е "поддържал" създаденото вече заблуждение. Независимо от обстоятелството, че при излагане фактологията на деянието, извършено на 27.02.2014 г. с пострадала Ф. С. не се сочи осъденият да се е представил за служител на Здравната каса, с което да "завърши" създаваното до момента заблуждение от неустановеното лице "Н. ", а единствено е заявил, че е дошъл за парите, не може да се направи извод за несъставомерност на това деяние, в какъвто смисъл са аргументите на адв. Ч. в искането за възобновяване на делото. В този конкретен случай, като е потвърдил, че идва за парите, осъденият Т. е потвърдил заблуждението, че е човекът от Здравната каса, още повече, че това се случило докато по телефона с пострадалата С. продължавал да бъде в контакт неустановеният по делото "Н. ". По този начин при извършване на това конкретно деяние осъденият е реализирал само формата на изпълнително деяние "поддържане" на заблуждение по смисъла на чл. 209, ал. 1 от НК, но това обстоятелство не може да се отрази на правната квалификация на продължаваното престъпление, след като при останалите три деяния от престъпната му дейност са осъществени и двете форми на изпълнително деяние. При тази интерпретация на фактическите обстоятелства, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, правилно районната прокуратура е оценила престъпната дейност на осъдения като съставомерна по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК, възприемайки реализирането и на двете форми на изпълнителното деяние "възбуждане" и "поддържане" на заблуждение у пострадалите свидетели. Тази правна квалификация е отразена и в диспозитива на обвинителния акт, поради което според настоящия касационен състав соченото в искането на осъдения съществено процесуално нарушение, изразяващо се в противоречие между обстоятелствена част и диспозитив, не е допуснато от РП Разград. Съобразно направения по-горе извод за съответствието на обвинителния акт с изискванията на НПК и с установените по делото доказателствени факти, настоящият съдебен състав намира, че не може да се говори и за допуснати в същия смисъл съществени процесуални нарушения при постановяване на присъдата на РС Разград, и решението на ОС Разград. И в двата съдебни акта е възприета предложената от прокуратурата правна квалификация на осъщественото от осъдения Т. продължавано престъпление, поради което аргументите срещу тяхната незаконосъобразност, съдържащи се в искането за възобновяване на делото не следва да бъдат възприети. Касационният съдебен състав не констатира и наличието на претендираното от искателя И. Т. касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК, мотивирано с това, че не е осъществявал формата на изпълнително деяние "възбуждане" на заблуждение". В пределите на установените и доказани фактически положения, за които стана реч по-горе в настоящото решение, първоинстанционният и въззивният съд са приложили правилно материалния закон. Законосъобразно е прието, че поведението на осъдения от обективна и субективна страна се субсумира под състава на престъплението по чл. 209, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Изложените в тази насока съображения от въззивния съд в мотивите на атакуваното решение почиват на вярно разбиране на закона, изведени са в съгласие с практиката на ВКС и изцяло се споделят от настоящия съдебен състав. Не е допуснато нарушение на материалния закон и при определяне на наказанието с присъдата на РС Разград поради непосочването на хипотезата, по която е наложена санкцията в диспозитива на съдебния акт - чл. 54 или чл. 55 от НК. Принципното положение е, че наказанията се определят по правилата на чл. 54 от НК в пределите, предвидени в закона за извършеното престъпление, като се вземат предвид степента на обществена опасност на деянието и дееца, подбудите за извършването му, както и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства. Приложението на чл. 55 от НК е изключение, за което е необходимо да са налице визираните в него предпоставки. След като изрично не е посочено, че наказанието се налага при условията на чл. 55 от НК, то е несъмнено, че същото е определено съобразно чл. 54 от наказателния закон. Що се касае до индивидуализацията на конкретната санкция, доколкото производството е протекло по реда на Глава XXVII от НПК, то съобразно разпоредбата на чл. 373, ал. 2 от НПК същата е определена съгласно нормата на чл. 58а от НК. В диспозитива на присъдата е записано, че наказанието е наложено на основание чл. 58а ал. 1 от НК - т. е. посоченият размер от 2 години "лишаване от свобода" е след редукцията по чл. 58а ал. 1 от НК съгласно указанията, съдържащи се в чл. 373, ал. 2 от НПК. По този начин става категорично ясно, че съдът не е обсъждал налагане на наказание при условията на чл. 55 от НК, тъй като не е обсъждал нормата на чл. 58а ал. 4 от НК. Съображенията си относно това каква санкция намира за справедлива с оглед конкретната обществена опасност на деянието и дееца, и другите отегчаващи и смекчаващи отговорността обстоятелства, и по кой ред следва да определи същата, съдът е изложил в мотивите си, където е отразено и индивидуализираното наказание "лишаване от свобода" преди редукцията му по чл. 58а ал. 1 от НК, в какъвто смисъл е и ТР № 2/2015 г. на ОСНК на ВКС. Предвид изложеното настоящият съдебен състав намира, че не е допуснато нарушение на закона при индивидуализацията на наказанието, наложено на искателя. ВКС не констатира и явна несправедливост на наложеното на осъдения И. Т. наказание две години "лишаване от свобода", което да изтърпи ефективно при първоначален "общ" режим в затворническо общежитие от открит тип. Видно от съдържанието на искането за възобновяване, релевираното от осъдения касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е базирано отново на довода, че е наказан за престъпление, за което е приета невярна правна квалификация, което на свой ред е обусловило неправилната оценка на степента на обществена опасност на деянието и дееца. С искането е отправено конкретно възражение срещу отказа спрямо осъдения да бъде приложен институтът на условното осъждане, като се релевира оплакване по чл. 348, ал. 5, т. 2 от НПК. След като обсъди това възражение, ВКС намери, че и в тази част съдебните актове са законосъобразни и справедливи. Наложеното ефективно изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" е съобразено със степента на обществена опасност на деянието, която е завишена. Отчетените като отегчаващи отговорността обстоятелства - високият размер на причинените вреди; възприемането на възрастни хора като целева група на престъпните посегателства; силният стрес, на който пострадалите са били подложени при информацията за тежко пострадали техни близки /обичайно деца или внуци/; проявената престъпна упоритост - са все обстоятелства, охарактеризиращи конкретното престъпление. Що се отнася до обществената опасност на дееца, тя също следва да бъде преценена в контекста на извършеното от него престъпление. Вярно е, че същият е неосъждан, но това не е достатъчно основание за отлагане изтърпяването на наказанието. Съгласно чл. 66 от НК за да приложи института на условното осъждане, съдът следва да прецени, че за постигане целите на наказанието не е необходимо той да го изтърпи. В случая и двете съдебни инстанции правилно са оценили отегчаващите отговорността на осъдения обстоятелства като такива, изключващи приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. Проявеното от него упорство в извършване на поредица еднотипни деяния, след съзнаване, че това са измами и че те са насочени към възрастни хора, с единственото оправдание, че е безработен, дава основание да се приеме, че единствено ефективното изтърпяване на наказанието "лишаване от свобода" би довело до реализиране целите по чл. 36 от НК и най-вече тази да му се отнеме възможността да върши други престъпления. В този смисъл настоящият съдебен състав намери, че така индивидуализирано по вид, размер и начин на изтърпяване, наказанието се явява справедливо и съразмерно на обществената опасност на извършеното престъпление и личната обществена опасност на осъдения. С оглед изложените съображения настоящият състав на ВКС счита, че в рамките на възложената компетентност и предоставените от закона правомощия следва да остави без уважение като неоснователно искането на осъдения И. Л. Т. за възобновяване на ВНОХД № 22/2015 г. по описа на Разградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него решение № 15 от 23.03.2015 г., с което е потвърдена присъда № 509 от 25.11.2014 г., постановена по НОХД № 566/2014 г. по описа на Разградския районен съд. Водим от горното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,