Решение № 5853 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2013 г.

Решение № 5853 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 9546/2013 г., I о., докладчик съдията Милена Златкова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на "ЛВК - Винпром" АД със седалище и адрес на управление: гр. Търговище, бул. "29 януари" № 8, подадена чрез изпълнителния директор Петко Стефанов Матеев, срещу решение № 2557/17.04.2013 г. на Административен съд - София - град /АССГ/, постановено по адм. д. № 6719/2012 г., с което е отхвърлена жалбата му против решение № 332/3.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на решението, поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон, съставляващи отменителни касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че съществените процесуални нарушения се изразяват в това, че съдът не е коментирал изложеното от жалбоподателя в неговата жалба и е формирал волята си само въз основа на изнесеното в обжалвания акт. Неправилен е изводът за наличие на повторяемост в хипотезата на чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС. Неправилен е изводът на съда за липса на допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Претендира се отмяна на решението на АССГ и присъждане на разноски. Ответникът по касационната жалба - директорът на Агенция "Митници" оспорва същата чрез процесуалния си представител юрк. Димитров и заявява претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е решение № 332/3.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници", с което на основание чл. 53, ал. 3 вр. чл. 53, ал. 1, т. 3 от Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/ е отнет и е прекратено действието на Лиценз № 88, издаден на "ЛВК - Винпром" АД за управление на данъчен склад, находящ се на адрес: гр. Търговище, бул. "29 януари" № 8, с вписан в лиценза идентификационен номер на лицензиран складодържател - BGNCA00017000 и идентификационен номер на данъчен склад - BGNCA00017001. За да отхвърли оспорването на дружеството, АССГ е приел, че решение № 332/3.07.2012 г. е издадено от компетентен орган по чл. 53, ал. 3 ЗАДС и отговаря на изискванията за форма. Установил е от фактическа страна, че с влезли на една и съща дата /9.02.2012 г./ наказателни постановления /НП/ № 265/11 и № 279/11 на дружеството са наложени административни наказания за едни и същи по вид административни нарушения по чл. 110, ал. 1 ЗАДС, а именно невнасяне на дължимия акциз в срока по чл. 44, но за различни данъчни периоди - м. юли и м. август 2011 г. Датата на влизане в сила на НП е установена с влезли в сила разпореждания на РС Търговище за прекратяване на образуваните производства по жалбите на "ЛВК - Винпром" АД. АУАН № 59/08.03.2012 г. е съставен за същото по вид административно нарушение от дружеството, но за данъчния период м. януари 2012 г. Издадено е НП № 67/10.05.2012 г., връчено на 15.05.2012 г. и влязло в сила като необжалвано по реда на чл. 59 ЗАНН преди издаването на оспореното решение № 332/3.07.2012 г. С оглед на така установените факти първоинстанционния съд е направил извод за законосъобразност на оспорения административен акт, с който се отнема лиценза за управление на данъчен склад и се прекратява неговото действие. Административният орган се е позовал на разпоредбата на чл. 53, ал. 1, т. 3 ЗАДС, според която действието на лиценза за управление на данъчен склад се прекратява при отнемане на лиценза, а в ал. 2, т. 1 е предвидено, че лицензът се отнема, когато лицензираният складодържател престане да отговаря на условията по чл. 47. Видно от мотивите на акта, административният орган е приел, че дружеството е престанало да отговаря на условието, визирано в чл. 47, ал. 1, т. 5 ЗАДС - да не е извършило тежко или повторно нарушение по този закон, с изключение на случаите, когато административнонаказателното производство е приключило със сключването на споразумение и по-конкретно извършване на повторно нарушение по смисъла на чл. 4, т. 17. Според дефиницията, съдържаща се в посочения законов текст "повторно" е нарушението, извършено в срок една година от влизането в сила на наказателното постановление, с което лицето е било наказано за същото по вид нарушение. В конкретния случай от доказателствата по делото безспорно се установява, че НП № 265/11 и НП № 279/11 са влезли в сила на 9.02.2012 г. АУАН № 59/8.03.2012 г. е съставен за същото по вид административно нарушение от дружеството и е издадено НП № 67/10.05.2012 г. Нарушението обаче касае данъчния период м. януари 2012 г., т. е. не е извършено след влизане в сила на първото НП, а преди това. За да е налице повторност по смисъла на чл. 4, т. 17 от закона е необходимо нарушението да е извършено в рамките на една година от влизане в сила на НП за първото нарушение, а не НП за второто нарушение да е влязло в сила в рамките на този едногодишен период. С оглед на изложеното, решението на първоинстанционния съд като постановено при неправилно приложение на материалния закон и на основание чл. 222, ал. 1 АПК следва да се отмени и вместо него да се постанови друго по съществото на спора, с което да се отмени решение № 332/3.07.2012 г. на директора на Агенция "Митници". При този изход на делото на жалбоподателя следва да се присъдят направените разноски, които за първоинстанционното производство според представения списък са в размер на 50 лв., а за касационното производство - 25 лв. С оглед прецизност следва да се посочи, че са неоснователни доводите на касатора за допуснати съществени процесуални нарушения, свързани с необсъждане на твърденията му, изложени в неговата жалба. Същите касаят липсата на уведомяване за започване на административното производство по издаване на оспорения административен акт, което според него представлява съществено нарушение на административнопроизводствените правила. В мотивите си първоинстанционният съд ги е обсъдил и правилно е приел, че са неоснователни. Основанието по чл. 146, т. 3 АПК изисква да е допуснато съществено нарушение на установено в закона правило за действията на органа в производството по издаването на акта, а съществено е нарушението, което създава вероятност за неистинност на фактите, които органът е приел за установени. Неоснователен е и доводът на касатора, че обсъждането в мотивите на оспореното решение само на АУАН, но не и на НП, накърнява правото му на защита. АУАН и НП са връчени на дружеството преди издаването на решението на директора на Агенция "Митници", а НП е влязло в сила като необжалвано също преди издаването му. Така че правото му на защита не е било накърнено. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение