Решение № 2335 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2013 г.

Решение № 2335 от 18.02.2014 г. на ВАС по адм. д. № 5711/2013 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Георги Живков Арнаудов, в качеството му на зам. директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" срещу решение № 555 от 13.03.2013 г. на административния съд - Пловдив. С него по жалба на "Сабато" ЕООД е отменен ревизионен акт № 261105611 от 12.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 355 от 5.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението"-гр. Пловдив относно отказано право на данъчен кредит общо в размер на 18 480.20 лв. по доставки, за които са издадени фактури от ЕТ "Хрисон - Мария Веселинова" и от "Сат Систем" ЕООД. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение, поради нарушаване на материалния закон, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора и присъждане на съдебни разноски. Образувано е и по касационна жалба на адв. Иван Иванов, в качеството му на процесуален представител на "Сабато" ЕООД срещу същия съдебен акт, но в частта за разноските. Излага съображения за неправилност на решението в тази му част и иска произнасяне по същество, а именно присъждане на съдебните разноски направени в съдебното производство, и според изхода на спора. Ответните страни по касационните жалби - "Сабато" ЕООД и директорът на дирекция "ОДОП" - гр. Пловдив не ангажират становище по тях. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на втората касационна жалба. Върховният административен съд, първо отделение след като прецени допустимостта на касационните жалби и наведените доводи, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационните жалби са процесуално допустими като подадени в срока по чл. 211 от АПК и от надлежни страни, а разгледани по същество първата е основателна, а втората - неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба от търговското дружество срещу съставен му ревизионен акт № 261105611 от 12.01.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП-гр. Пловдив, потвърден с решение № 355 от 5.04.2012 г. на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - гр. Пловдив. Същият е издаден след осъществена ревизия по прилагането на ЗДДС за данъчни периоди м. 10.м. 11.2010 г. и е повторна, като на основание чл. 70, ал. 5 от ЗДДС на ревизираното дружество е отказано право на данъчен кредит в общ размер от 18 480.20 лв. по фактури, издадени от ЕТ "Хрисон - Мария Веселинова" и от "Сат Систем" ЕООД. В мотивите на съдебното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, събраните по делото доказателства, включително изслушаната съдебно-счетоводна експертиза и възраженията на жалбоподателя. Обоснован е извод за незаконосъобразност на оспорения ревизионен акт и същият е отменен. Констатирано е, че предмет на доставките са орехи - плод и с черупка. На първия пряк доставчик е извършена насрещна проверка и е съставен ПИНП от 26.09.2011 г., като са извършени насрещни проверки и на неговите доставчици "Булстрой ВС" ЕООД и ЕТ "ТБН -Николай Петков". На втория пряк доставчик по повод на три фактури, издадени от него, също е осъществена проверка и е връчено ИПДПОТЛ. По делото е изслушана съдебно-счетоводна експертиза, заключението по която е обсъдено в съдебния акт и е кредитирано от съда. Приобщени като доказателства са тези счетоводни документи, на които се е позовал експертът, както и съставените два ревизионни акта от 24.06.2011 г. на първия доставчик, включващ същия ревизиран период и от 2.03.2012 г. на втория доставчик, включващ част от втория ревизионен период. В мотивите си съдът е изложил и подробен анализ на приложимите разпоредби на чл. 6, чл. 25, чл. 63 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС, като е приел, че по материалноправни предпоставки за признаване на правото на данъчен кредит не се спори, а се спори относно реалното осъществяване на процесните доставки. Направен е и анализ на решение на СЕС от 21.06.2012 г. по съединени дела с-80/11 и с-142/11. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение е неправилно, като обсъжда тези съображения на съда, свързани с преценката на факта по прехвърлянето на правото на собственост и конкретно на доказателствата, които го обосновават и доказват, както и на анализа на заключението на експерта във връзка с това. В хода на ревизионното производство са представени протоколи към фактурите, които обективират фактическото предаване и приемане на стоките. По делото безспорно е установено, че при двете страни по доставките е осъществено счетоводно отразяване на доставките и плащането по тях. Касационните възражения са насочени към неправилната преценка на правнорелевантните факти по прехвърлянето на правото на собственост и те са основателни. Не се спори, че предметът на стопанска дейност на ревизираното лице включва предмета на процесните доставки от двамата преки доставчици, които са регистрирани лица по ЗДДС към момента на издаване на фактурите. И за двамата доставчици по повод на процесните фактури е осъществено осчетоводяване, включително начисляване на ДДС. По отношение на първия доставчик има приемо-предавателни протоколи към фактурите, а по отношение на втория няма, като стоките са заприходени при ревизираното лице. По конкретно посочените фактури, издадени от ЕТ "Хрисон - Мария Веселинова" експертът конкретно е посочил предмет, издадени протоколи и товарителници. Посочен е предходен доставчик, ако има, както и начина на осъществяване на транспорта. По отношение на трите доставки от "Сат Систем" ЕООД експертът е посочил същите обстоятелства, като за тях няма съставени такива протоколи. Последният е проверил и заприходяването и счетоводното отразяване на тези стоки при двамата преки доставчици, като последното е свързано само с фактурите, както изрично той е посочил на стр. 11 от заключението. Експертът е констатирал същите обстоятелства, по които не се спори, че при двамата доставчици няма назначени лица по трудов договор, или сключили граждански договори, първия доставчик няма нает склад, както и гараж, а вторият - има, но той е осъществил неговото преотдаване на друга фирма. Ревизираното лице има наето МПС и наети работници и служители през двата ревизирани периода, но транспортът на процесните стоки не е за негова сметка. По повод на осъществяване на транспорта не се констатира от кого е осъществяван, доколкото не се доказва, той да е осъществяван от преките доставчици след като не е за сметка на получателя по тях. Твърди се, че транспортът е за сметка на ЕТ "Хрисон - Мария Веселинова", като транспортни разходи при него не са осчетоводени, както и по отношение на лицето Николай Петков. По повод способността за реализирането му с оглед на количеството и на обема на стоките не се констатира по категоричен начин как това е осъществено и дали е възможно да стане с автомобил Мазда Екован. По делото не се оспорва, че е налице последваща реализация на стоки, като процесните, съгласно заключението на експерта. Същият посочва, че счетоводството на ревизираното лице и на втория доставчик по повод на конкретните, процесни доставки е водено редовно, а по повод на първия доставчик - че не е водено редовно. С оглед на направеното изложение на установеното по делото по повод доставките от двамата посочени преки доставчици следва да се приема, че не следва да се признае правото на данъчен кредит, понеже не се доказва по категоричен начин, че доставките са реално осъществени конкретно от тях, на конкретно посоченото количество стока и преди всичко, че прехвърлено правото на собственост. Преценката затова не може да се осъществи само чрез приемо-предавателните протоколи и счетоводните регистри за заприходяване на стоки като процесните. Именно затова е изследвана възможността преките доставчици да доставят процесните количества стоки, а същата се осъществява не само чрез счетоводното отразяване на доставките, по които те са получатели, а и чрез установяване на способността те самите да прехвърлят право на собственост върху такова количество. По отношение на същите не се установява те да имат наети работници, складове за съхранение на стоките и конкретно осъществен транспорт. Неточно е позоваването на съставените два ревизионни акта на преките доставчици, понеже при реализиране на ревизиите при тях в качеството им на получатели не се обсъжда реалността на доставките. Неточно е и позоваването на посоченото решение на СЕС, понеже оспорения ревизионен акт не съдържа констатация, че търговското дружество е участвало в данъчна измама. Обжалваното решение следва да се отмени и постанови друго по съществото на спора. При този изход от делото на първия касатор следва да се присъдят съдебни разноски в размер на 820.00 лв., на основание чл. 161, ал. 1, изр. трето от ДОПК общо за двете съдебни инстанции. Така по повод на втората касационна жалба не следва да се излагат съображения по същество, понеже няма основание за присъждане на съдебни разноски. За точност следва да се отбележи, че съдебни разноски не са искани както в първоинстанционната жалба, така и в подавани молби по делото, а в последното по делото открито съдебно заседание не е участвал процесуален представител на жалбоподателя и не са представени писмени бележки или защита с такова искане. Съобразно изложеното и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение