Решение № 1892 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2012 г.

Решение № 1892 от 11.02.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11231/2012 г., II о., докладчик съдията Севдалина Червенкова Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи чрез проц. представител ю. к. Любослав Бойков Попов против Решение № 3610/27.06.2012 г., постановено по адм. д. № 4917/2011 г. по описа на Административен съд София град. С доводи за неправилност и незаконосъобразност се иска неговата отмяна. Писмени възражения по касационната жалба са депозирани в законовия срок. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата и оставяне на решението в сила. Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав, намира жалбата за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения. Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от Любка Стефанова Чакалова против Отказ изх. № 94-9920-22-00-5739/09.05.2011 г. на началника на служба геодезия, кадастър и картография София град за изменение на КК и КР за поземлени имоти с идентификатори: 68134.4090.489 и 68134.4090.490. Съдът е отменил отказа като незаконосъобразен и е върнал делото като преписка на административния орган за произнасяне. Решението е валидно, правилно и законосъобразно. За да постанови акта си решаващият съд, след цялостна и задълбочена преценка на доказателствата по делото, вкл. заключението на вещото лице по назначената и приета, неоспорена СТЕ и вземайки предвид доводите и възраженията на страните, както и релевантните за съда факти и обстоятелства е достигнал до верни правни изводи. Установено е по безспорен начин, че границите на имоти с идентификатори1324, 1325,1326,1327, 1328 и 1329 са идентични с имоти с пл. № № 383, 384, 385, 386, 387 и 388, нанесени в кадастралната основа на регулационния план и предмет на Решение № 569/11.06.2008 г. на ВКС. Съобразно чл. 62, ал. 5 от Наредба № 3 акт за непълноти и грешки не се подписва от пряко заинтересувани лица при изпълнение на влязло в сила решение и когато регулационните линии от приложен устройствен план се нанасят като имотни граници. Ноторно е, че в практиката си Върховният административен съд приема, че съдебните актове по реституционните дела не решават спор за материално право и по начало са непротивопоставими на 3-ти заинтересовани лица в производството по чл. 53 ЗКИР, както и в съдебните спорове във връзка с непълноти и грешки в КК и КР, защото се касае за различни страни, но настоящият случая не е такъв. В горецитираното Решение № 509/2008 г. по гр. д. 2805/07 г. ВКС приема, че разрешаването на административно-правния спор за отмяна на отчуждаването на 55,56 % ид. ч. от процесния имот обвързва държавата, която е участвала в делото чрез изрично овластения административен орган. Съдът е приел, че спрямо държавата е установено, че са били налице предпоставките и е отменено отчуждаването за правата на ищците със сила на присъдено нещо. Затова е недопустимо държавата, макар и чрез друг свой орган, да иска пререшаване на въпроса налице ли са били материалните предпоставки за отмяна на отчуждаването. Върховният касационен съд е обезсилил решенията на СРС и СГС приключвайки спора за материално право между държавата и възстановените собственици със сила на присъдено нещо. Стъпвайки върху тези аргументи АССГ правилно е приел, че спорът за материално право е решен съобразно хипотезата на чл. 53, ал. 2, пр. последно от ЗКИР. Нещо повече - сам жалбоподателят, в лицето на МВР, признава факта, че държавата е съсобственик на имота с 44,44/ ид. ч. Независимо от разпоредбата на чл. 14, ал. 3 от ЗДС, МВР като ведомство, не е пряко заинтересован собственик (довод от касационната жалба) и не може да обоснове правния си интерес от участие в производството по чл. 53 ЗКИР на горното основание и от тук - качеството си на заинтересована страна. Касаторът твърди, че не е субектът, който следва да участва в производството по попълване на непълноти и грешки и с поведението си евентуално да индикира наличие на спор за материално право. Но в случая нарушението не е съществено, тъй като казусът попада в хипотезата на решен със сила на присъдено нещо спор за материално право. Не са налице отменителните основания на чл. 209 АПК, решението като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила, а касационната жалба - без уважение. Воден от изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Второ отделение, в настоящия състав