Решение № 6851 от 7.7.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. и по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на началника на Районно управление - Ямбол при Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи (ОДМВР) гр. Ямбол, със седалище гр. Ямбол, ул. Преслав, 40, срещу Решение 9 от 18.01.2022 г. на Административен съд - Ямбол, постановено по административно дело 288/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил Отказ 1679р-33466 от 13.10.2021 г. на началника на Районно управление Ямбол, с което на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 от Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия (ЗОБВВПИ) на И. Ботев от гр. Ямбол е отказано издаване на разрешение за съхранение, носене и употреба на късо огнестрелно оръжие пистолет "Валтер", калибър 9х19мм с FAJ7357. Касационният жалбоподател началникът на Районно управление Ямбол към ОДМВР - Ямбол, счита обжалваното решение за неправилно и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Излага подробно фактите по делото и сочи, че в хода на административното производство безспорно е установено, че реална и постоянна заплаха за живота на заявителя не е налице. Приема за неправилен извода на съда, че процесният отказ е издаден в нарушение на чл. 35 АПК, като посочва, че доказателствата, на които заявителят се позовава, се отнасят единствено до служебната му дейност. Твърди, че от приетите свидетелски показания и от материалите по досъдебното производство е видно, че се касае за конфликт на работно място на заявителя, с оглед на което същият може да поиска издаване на разрешение за оръжие за служебни цели. Сочи, че събраните по делото доказателства обосновават извод за липса на предпоставките на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ, за издаване на исканото разрешение. Моли съда да отмени обжалваното решение и постанови друго, с което да отхвърли жалбата против оспорвания отказ. Ответникът по касационната жалба И. Ботев чрез процесуален представител изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: Административното производство е образувано по заявление от 01.10.2021 г., подадено от И. Ботев до началника на РУ- Ямбол, с което е поискано да му бъде издадено разрешението за носене и употреба на огнестрелно оръжие за ловни цели и самоотбрана на лично имущество, на пистолет Валтер калибър 9х19 с FAJ7357. Към заявлението са приложени изискуемите от чл. 76, ал. 3 и 4 ЗОБВВПИ документи. На 13.10.2021 г. полицейски орган уведомява началника на районното управление, че за последните пет години в информационните масиви на Министерството на вътрешните работи не са налични данни за молби или сигнали, касаещи заплаха за живота и здравето на заявителя, поради което не е налице соченото основание за издаване на разрешението самоотбрана. На 13.10.2021 г. е постановен обжалвания отказ, на основание чл. 83, ал. 5 във вр. с чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ. Административният орган е приел, че заявителят не доказва по несъмнен начин необходимостта от притежание на огнестрелно оръжие за самоотбрана. По делото е приложено и досъдебно производство 643/2020 г. на Районно управление - Ямбол, от което е видно, че спрямо лицето Д. Михайлов (син на заявителя) и към него лично са отправяни заплахи и закани на работното им място от И. Вълков, за което на последния е съставен протокол за предупреждение. Образуваното досъдебно производство е прекратено на основание чл. 243, ал. 1, т. 1 НПК, тъй като е констатирано, че извършителят се намира в състояние на невменяемост и се явява наказателнонеотговорно лице. Приложена е и преписка с вх. 5056/2021г. на Районна прокуратура - Ямбол, заведена от заявителя, в която е посочил, че на 15.11.2021 г. е получил телефонно обаждане от И. Вълков, в което е бил заплашен. На И. Вълков е съставен протокол за предупреждение, а до настоящия момент преписката все още не е решена по същество. В хода на съдебното производство е разпитана като свидетел Е. Ботева - съпруга на заявителя, която е посочила, че непрекъснато получава заплахи от некоректни клиенти на фирмата за бързи кредити, в която работят съпругът й и синът й. Въз основа на така установените по делото факти, първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в исканата от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материално правните разпоредби и целта на закона, поради което го е отменил. Съдът е посочил, че органът не е съобразил всички относими факти и обстоятелства настъпили в хода на административното производство. Приема, че получената закана за убийство, въз основа на която е образувана преписка пред Районна прокуратура - Ямбол след издаване на процесния отказ е нов факт, съгласно чл. 142, ал. 2 АПК, който органът следва да съобрази при новото разглеждане на заявлението. Въз основа на това съдът е отменил издадения от административния орган отказ, като е присъдил разноски с оглед изхода на спора. Решението е неправилно. Дейностите, свързаните с огнестрелно оръжие са такива, които се характеризират с висока степен на обществена опасност, поради което законодателят е разграничил целите за ползване на оръжие на посочени в чл. 6 от ЗОБВВПИ - служебни цели - чл. 6, ал. 2 и граждански цели - чл. 6, ал. 3. Съгласно разпоредбата на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ разрешение за придобиване, носене, употреба и съхранение на огнестрелни оръжия не се издава на лице, което няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на разрешение. Именно в тази хипотеза органът е постановил процесния отказ, като е приел, че заявителят не посочва достатъчно сериозни факти и обстоятелства, които дават основание да се направи разумно и обосновано предположение за действителна сериозна причина, която налага използването на оръжие, в случая, за самоотбрана. Твърденията на заявителя, че като управител и съдружник в охранителна фирма, предвид нейната дейност, е изложен на рискови дейности относно сигурността, живота и здравето му не могат да бъдат приравнени към императивно посочените граждански цели в чл. 6, ал. 3 ЗОБВВПИ. Жалбоподателят посочва, че работи и във фирма, която отпуска кредити, като често се среща с конфликтни и агресивни клиенти, което налага притежаването на разрешение за оръжие за самоотбрана. Същите доводи не биха могли да се приемат за причина, която по несъмнен и безспорен начин да обуславя необходимостта от разрешението. От доказателствата по делото се установява, че заявителят не е доказал, че отговаря на изискванията за притежание на огнестрелно оръжие съгласно предпоставките на чл. 58, ал. 1 , т. 10 ЗОБВВПИ. На И. Ботев е издадено предходно разрешение за носене и съхраняване на огнестрелно оръжие, което се явява без правно значение за законосъобразността на оспорения акт. При всяко сезиране на органа с искане за продължаване на срока на разрешението, той е длъжен да извърши проверка за липса на отрицателните и за наличие на положителните предпоставки, определени в закона, а в тежест на заявителя е да обоснове искането си, като представи съответните доказателства от които да е видно, че действително е налице основателна причина за придобиване на огнестрелно оръжие. В заявлението на И. Ботев липсват обстоятелства, сочещи на данни за конкретна необходимост, като е посочено единствено, че оръжието е необходимо за самоотбрана. Приложените предупредителни протоколи са свързани единствено с осъществяваната служебна дейност от лицето. Неправилен е и изводът на съда, че на основание чл. 142, ал. 1 АПК, преписката заведена в Районна прокуратура- Ямбол е ново обстоятелство, което трябва да се вземе предвид от административния орган, т.к. същата не представлява нов факт от значение за делото по смисъла на ал. 2 на посочената разпоредба и не биха могли с обратна сила да променят правното значение на фактите, въз основа на които органът е взел решението си. При така установените законови предпоставки, преценката за наличие или липса на обстоятелства, установяващи необходимостта от притежание на разрешение за съхранение и употреба на огнестрелно оръжие е въпрос на законосъобразността на акта. В настоящия случай, неправилно съдът е приел, че административният орган е нарушил разпоредбата на чл. 35 АПК, като не е взел предвид всички релевантни и относими към конкретния случай факти и обстоятелства. С оглед изложеното, материалите по досъдебното производство, биха били относими, ако с искането на разрешение за съхранение и носене на оръжие, се търсеше защита на служебни цели. Посочените от жалбоподателя твърдения, че във връзка с работата си във фирма за бързи кредити, често се създават конфликтни ситуации с клиентите и се прибягва до саморазправа от тяхна страна, както и че като съдружник и управител на охранителна фирма, често е изложен на рискови ситуации застрашаващи сигурността, живота и здравето му, не могат да се приемат като основателни причини, за ползване на огнестрелно оръжие за самоотбрана. Опазването и съхранението на имуществото, предмет на търговска дейност е постижимо чрез други, по-ефикасни способи като охранителните дейности се разглеждат по друг ред. Неотносими към решението на органа са и посочените в жалбата мотиви за защита на друго пълнолетно лице, синът на И. Ботев - Д. Михайлов. При желание и необходимост, той би могъл самостоятелно да иска издаване на разрешение за ползване на оръжие с цел самоотбрана. Предвид горното не може да се приеме, че органът не е взел предвид всички относими факти и обстоятелства касаещи предоставянето на разрешение за лични цели. В случаите на издаване на разрешение законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание, посочено от него, от които да е видно, че действително е налице необходимост от издаване на исканото разрешение. Осъществяването на правнорегламентирана дейност по ЗОБВВПИ, с оглед високия риск от обществена опасност не може да бъде самоцелно, а мотивирано от сериозни и уважителни причини, каквато не съставлява аргументът за осъществяваната дейност посочена от заявителя. Съдът като е тълкувал неправилно релевантната правна норма е постановил решението си в противоречие с материалния закон, отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Това прави релевираните от касатора отменителни основания основателни, а обжалваното съдебно решение - неправилно. При извършената, на основание чл. 218, ал. 2 АПК, служебна проверка за валидността и допустимостта на съдебното решение съдът установи, че същото е валидно и допустимо. По изложените съображения съдебното решение следва да бъде отменено, като вместо него бъде постановено ново, с което да се отхвърли подадената жалба против оспорвания административен акт. С оглед на изхода от спора, заплатената от касатора държавна такса в настоящето производство не е претендирана, поради което не следва да му бъде присъждана. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение