Решение № 2795 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2016 г.

Решение № 2795 от 8.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5109/2016 г., IV о., докладчик съдията Бисерка Цанева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от заместник изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие", против решение № 27/01.04.2016 г., постановено по адм. дело № 193/2015 г. на Административен съд-Т., с което е отменено като незаконосъобразно уведомително писмо № 02-250-6500/3197/26.09.2015 г. за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схеми и мерки за директни плащания за кампания 2014 г. на заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказана финансова помощ по СЕПП в размер на 5761.40 лв., по заявлението за подпомагане на А. Е. П., с. Д., обл. Т., за кампания 2014 г., и преписката е върната на изпълнителния директор на ДФЗ за произнасяне съобразно дадените от съда указания по тълкуване и прилагане на закона. В касационната жалба са наведени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени процесуални нарушения и противоречие с материалния закон. Претендира се отмяна на решението и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. Ответникът - А. Е. П. в писмен отговор, чрез процесуалния си представител адв. А. М. изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, четвърто отделение намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд-Т. е образувано по жалбата на А. П., срещу уведомително писмо за извършена оторизация по схемите и мерките за директни плащания изх. № 02-250-6500/3197/26.09.2015 г., издадено от заместник изпълнителния директор на ДФЗ в частта, с която е отказано финансово подпомагане по подаденото от Пашалиев заявление за подпомагане с УИН 25/040614/87603 за кампания 2014 г. по Схема за единно плащане на площ /СЕПП/ - 5761.40 лв. С обжалваното решение, административният съд приема, че актът е издаден от компетентен орган, в кръга на делегираните му правомощия, но при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила и при неспазване на законовите изисквания за форма. Установено е, че по заявлението на земеделския производител са извършени кръстосани административни проверки и проверка на място, от които е установено, че Пашалиев е заявил площи, които са неподдържани и са недопустими за подпомагане. За изясняване на релевантните по делото факти от съда е допусната съдебно-техническа експертиза /СТЕ/, в която е посочено, че наддекларираната площ в уведомителното писмо е правилно изчислена с изключение на тази за БЗС № 51024-3769-6-1. Посочено е, че цялата площ на БЗС е включена в допустимия за подпомагане специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане", но в южната част на парцела има наличие на храсти и дървета като за площта от 0,24 ха не са изпълнени условията на чл. 16, ал. 1, т. 2 от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.) и е следвало да бъде изключена от специализирания слой. Установено е, че върху част от парцела има наводнени терени, но същите не се отнасят към обектите описани в чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 5/10.03.2010 г. (отм.), поради което е следвало за БЗС № 51024-3769-6-1 недопустимата за подпомагане площ да бъде редуцирана до 0,24 ха и съответно допустимата да стане 4,36 ха. Съдът е кредитирал заключенията на първоначалната и допълнителната СТЕ, като е приел, че заетия с вода терен не съставлява постоянна водна площ и установеното от СТЕ променя изчисленията, направени от ДФЗ. Прието е, че административният орган не е посочил конкретните фактически основания, въз основа на които е направил изводите си относно недопустимата площ, поради което е стигнал до извод за незаконосъобразно отказано финансово подпомагане в частта му по СЕПП и е отменил уведомителното писмо в тази му част. Така постановеното решение е правилно. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че фактическите основания за направените намаления се установяват от данните по преписката, което е нарушение на разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. Административният акт не съдържа ясно изложение на конкретните фактически основания, поради наличието на които са направени намаленията, с което съществено е затруднена и защитата срещу него. Видно от приложените по делото доказателства всички заявени от Пашалиев парцели попадат в допустимия специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". На земеделския производител е била извършена проверка на място в периода 25.08.-02.09.2014 г., от която е видно, че заявените по СЕПП площи са в размер на 60,92 ха, а допустимите за подпомагане са 59,42 ха. По отношение на процесния БЗС № 51024-3769-6-1 е посочено, че е заявена площ от 4,60 ха, измерената е 3,75 ха, недопустимата измерена площ е 0 ха, а допустимата е 3,75 ха като в графа "забележки" няма отбелязвания. Едва в заключението на допуснатата СТЕ е установено, че в част от парцела има наличие на храсти и дървета и мочурлива територия. В даденото допълнително заключение към СТЕ вещото лице е направило съпоставка на наличните в "G. E." изображения на района, от които е видно, че наличните към момента на проверката наводнени терени не са постоянна величина и не може да бъде отнесено към разпоредбата на чл. 2, ал. 2, т. 4 от Наредба № 2 от 17.02.2015 г. за критериите за допустимост на земеделските площи за подпомагане по схеми и мерки за плащане на площ /обн., ДВ, бр. 15 от 24.02.2015 г./. Правилно административният съд е приел, че тази площ не може да бъде квалифицирана като недопустима за подпомагане площ. С оглед на това правилно съдът е посочил, че при постановяване на процесното уведомително писмо административният орган се е произнесъл при неизяснена фактическа обстановка. Събраните по делото доказателства, включително и заключенията на вещото лице установяват некоректно определяне на площите на допустимия слой по отношение на процесния парцел по тази мярка. Установената по делото фактическа обстановка опровергава възприетото от административния орган. Налице е съществена разлика между установеното в уведомителното писмо и данните от събраните в хода на съдебното обжалване писмени доказателства. Вещото лице, в различие от отразеното от административния орган е приел като недопустими за подпомагане 9,18%, а не 10,38%, както е прието в процесния акт. Неоснователно е твърдението в касационната жалба, че първоинстанционният съд е извършил неправилен косвен съдебен контрол на заповедта на министъра на земеделието и храните за одобряване на окончателния специализиран слой "Площи, допустими за подпомагане". Както бе посочено по-горе заявените от Пашалиев парцели изцяло попадат в одобрения слой, от което следва, че не попада в обхвата на разпоредбата на чл. 43, ал. 3, т. 6 ЗПЗП. При тези данни съдът правилно е приел, че с оглед естеството на акта и на основание чл. 173, ал. 2 АПК, делото като преписка следва да бъде върнато за ново произнасяне. При произнасянето си административния орган следва да вземе предвид констатациите на съда в първоинстанционното производство относно размера на недопустимата за подпомагане площ заявена от А. П. за кампания 2014 г. Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касационния жалбоподател разноски по делото не се дължат. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение