Решение № 12940 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4531/2010 г.

Решение № 12940 от 2.11.2010 г. на ВАС по адм. д. № 4531/2010 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационната жалба на юрисконсулт Маринела Роева, в качеството й на процесуален представител на Митнически пункт - Варна и Митница-Варна срещу Решение № 362 от 19.02.2010 г., постановено по адм. д. № 1746/09 г. от Варненският административен съд, Първо отделение, пети състав, с което е отменил Решение към ЕАД № 2005/4-2612/09.05.2006 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № Т-47- 334/14.02.2008 г. на началника на Митница-Варна, с което на основание чл. 201, 214, 217 и 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС 3537 лв. в резултат на определена по реда на чл. 35, ал. 1 от ЗМ нова митническа стойност, установена след извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ. С Решението Съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати на "Томилимпекс" ЕООД, гр. Варна разноски по делото в размер на 250 лв. В същата се правят оплаквания, че решението на Варненския административен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, както и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. В жалбата се излагат подробни съображения в тази насока. Моли Върховния административен съд да постанови Решение, с което да отмени Решението на Варненския административен съд. Ответното по касационната жалба дружество "Томилимпекс" ЕООД гр. Варна - не взема становище. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, а по същество е неоснователна. Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение, при настоящето повторно разглеждане на спора, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: С Решение № 8863/03.07.2009 г. ВАС, Първо отделение, по адм. д. № 4616/2009 г. е отменил Решение № 116/02.02.2009 г., постановено по адм. д. № 557/2008 г. по описа на Варненския административен съд и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Предвид на обстоятелството, че касационната жалба е подадена и от името на началника на Митница-Варна и от името на началника на МП "Пристанище Варна" за правна чистота, преди да пристъпи към разглеждане на жалбата, настоящата инстанция намира, че следва да бъде посочено следното: Съгласно чл. 220 от ЗМ всяко лице може да обжалва засягащи го решения на митническите органи по реда на АПК. Последният допуска както обжалване по административен, така и обжалване по съдебен ред. От данните по делото е видно, че предмет на обжалване е Решение към ЕАД № 2005/4-2612/09.05.2006 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", което е обжалвано по административен ред пред началника на Митница-Варна, който е потвърдил същото с Решение № Т-47- 334/14.02.2008 г. В тези случаи, съгласно чл. 98, ал. 2, изр. 2 от АПК, ако протестът или жалбата са отхвърлени, на оспорване пред съда подлежи първоначалния административен акт. От друга страна чл. 153, ал. 1 от АПК определя, че страни по делото са оспорващия, органът, издал административния акт, както и всички заинтересовани лица. При така даденото тълкуване следва да бъде прието, че страни пред първоинстанционния съд следва да са издалият административният акт началник на МП "Пристанище Варна" и оспорващото дружество, като началникът на Митница-Варна в качеството си на горестоящ административен орган неправилно е конституиран като страна по делото, поради което няма и право на касационна жалба. Що се касае до касационната жалба в частта и от името на началника на МП "Пристанище Варна" същата е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, изключая решението в частта му за разноските. С решението си Варненският административен съд е отменил Решение към ЕАД № 2005/4-2612/09.05.2006 г. на началника на Митнически пункт "Пристанище Варна", потвърдено с Решение № Т-47- 334/14.02.2008 г. на началника на Митница-Варна, с което на основание чл. 201, 214, 217 и 221 от МК, § 1, т. 13 от ДР на ЗМ и глава II от ППЗМ са определени като дължими за вземане под отчет разлики до пълния размер на дължими митнически задължения - ДДС 3537 лв. в резултат на определена по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ нова митническа стойност, установена след извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ. Административният съд е описал много подробно фактическата обстановка по делото - извършеният внос от "Томилимпекс"-ЕООД през митнически пункт "Пристанище Варна" на зелено кафе на зърна /Индонезийска Робуста/, за който е подадена и заведена митническа декларация № ЕАД 2005/4-2612/09.05.2006 г. с декларирана митническа стойност 800USD/мт, действията при извършената проверка по реда на чл. 84а от ЗМ от страна на митническите органи, предприетите действия по реда на чл. 102 от ППЗМ от страна на МП " Пристанище Варна" по отношение на извършено от дружеството внос на идентична стока, констатациите в доклада по чл. 84л от ЗМ, и съдържащия се в него извод за определяне на митническата стойност по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ и да бъдат определени и събрани допълнителни митни задължения по чл. 199, ал. 1, т. 5 от ЗМ, издаденото решение към ЕАД 2005/4-195/12.01.2006 г., с който са взети под отчет и предназначени за събиране разлики до пълния размер на митните задължения, което при административното обжалване е потвърдено от началника на Митница-Варна. Съдът е описал подробно и събраните в хода на делото доказателства, в това число събраните по линия на международното сътрудничество, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-графологическа експертиза. След установяване на фактическата обстановка административният съд се е занимал подробно с въпроса за законосъобразността на обжалваните митнически актове, като е разгледал всички направени от страните доводи и възражения. В тази насока са изложени мотиви, че обжалваните актове са издадени от компетентен орган, в установената форма и при спазване на процесуално-правните разпоредби по издаването им. Съдът подробно е посочил защо приема за неоснователни оплакванията на жалбоподателя /сега ответник по касация/ за допуснати нарушения на процесуалния закон. Направен е извод, че основният спор между страните се свежда до това каква е митническата стойност на внесената стока от дружеството- дали декларираната при вноса 800usd/мт или 1410usd/мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ контрол по реда на чл. 84а от ЗМ. За да отговори на спорния въпрос административният съд е изложил твърде подробни мотиви, като е направен краен извод за неправилно приложение на материалния закон от страна на митническия орган. При изграждането на този извод съдът е дал обширно тълкуване на относими към спора правни понятия и институти, като облагаема митническа стойност, законовите правила за нейното определяне, процедурата по последващия митнически контрол по реда на чл. 84а и сл. от ЗМ. Съпоставяйки събраните доказателства по делото с даденото тълкуване на закона, административният съд е направил следните правни изводи: 1. освен че са допуснали нарушение на чл. 84и, ал. 3 от ЗМ, митническите органи неправилно са приложили разпоредбата на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ; 2. съгласно чл. 84л, ал. 3 от ЗМ от гледна точка на разпределение на доказателствената тежест в тежест на митническите органи е да обосноват фактическите си констатации с доказателства, а в тежест на проверяваното лице е да ги опровергае; 3. На няколко отделни страници съдът е направил анализ на съобразената договорна стойност по идентичен внос от същия вносител, определена по реда на чл. 102 от ППЗМ въз основа на становище на отдел "Тарифна политика" и резултати от проверки, извършени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. В тази насока много подробно е описана установената фактическа обстановка по време на проверката - отправени запитвания, получени отговори, приложени към тях доказателства и прочие. Анализирайки въпросните доказателства, на които са се позовали митническите органи при проверката по чл. 102 от ППЗМ, административният съд е направил извод, че те не обосновават категоричен извод, че декларираната митническа стойност е невярна. Посочено е, че събраните от Швейцарската митническа администрация писмени доказателства са допустими и следва да бъдат обсъдени в производството по обжалване на процесния административен акт, без обаче на същите да се предава официален удостоверителен характер. В допълнение е отбелязано, че отговорите на чуждата администрация са официални документи, но фактите които отразяват не са в резултат на удостоверителни действия на "запитван орган" по смисъла на чл. 1, б. "г" от Споразумението от 27.06.1997 г., а се базират на частни диспозитивни документи, представени от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd., поради което изявлението на Швейцарските митнически органи в отговора по първата проверка, че "сумите фигуриращи на тези фактури не съответстват на сумите посочени на документите, които вие ни изпратихте" няма обвързваща сила, тъй като са само констатация. Специално внимание е отделено от първоинстанционния съд на представените от ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. Договори и фактури, които са оспорени от представител на жалбоподателя /ответника по касация/ в съдебно заседание по чл. 193 от ГПК и за които е открито нарочно производство по оспорване по реда на чл. 193 от ГПК /нов/. Изложени са мотиви относно доказателствената тежест на оспорването - чл. 193, ал. 3 от ГПК, допустимите доказателства при оспорването - чл. 194 от същия кодекс, заключението на вещото лице графолог. Изграден е извод, че представените договори и фактури не носят подпис на жалбоподателя, не е ясно от кого са подписани, поради което са лишени от формална и материална доказателствена сила и въз основа на тях не може да бъде направен извод, че по отношение на процесната стока е договорена по-висока цена от декларираната при вноса. Аналогични са и изводите по отношение на доказателствената сила на приложена към отговора таблица, за която се твърди, че доказва осчетоводяване на суми по въпросните фактури, тъй като тя не е подписана и няма данни за лицето, което я е съставило и носи отговорност за достоверността на информацията в нея. На отделно място Съдът е изложил вижданията си за допуснато нарушение на чл. 84в, ал. 8, т. 2 от ЗМ с оглед отказ за спиране на последващата проверка по чл. 84а и сл. от ЗМ, което само по себе си е достатъчно основание да се приеме, че при определяне на митническата облагаема стойност по чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ органите на митническата администрация са допуснали нарушение на материалния закон. Административният съд е отбелязал, че в хода на последващата проверка митническите органи не са събрали доказателства за друга декларирана митническа стойност на идентични стоки от други вносители през приблизително същия период от време, че такива доказателства не са представени и в съдебното производство, като по искане на задълженото дружество са събрани доказателства в тази насока, от които се установява, че според информация на вноса за м. 02/06 г. други вносители са внесли идентична стока при много по-ниска стойност от декларираната по процесната ЕАД. В тази връзка е направен извод, че е допуснато нарушение на чл. 84а, ал. 3 от ЗМ, който задължава митническите органи да установят безпристрастно фактите и обстоятелствата, обхванати от последващия контрол. 4. Първоинстанционният съд е изложил обстойни мотиви защо не възприема доводите на митническия орган за определяне на митническа облагаема стойност на база на съответната борсова цена на кафето, като е приел, че само сделките на реалния борсов пазар - спот/кеш и форуърд сделките могат да служат като такъв критерий. На база на изложеното е направен краен извод, че от страна на задълженото дружество са опровергани констатациите в доклада от последващия контрол, поради което неправилно с обжалваното решение са определени за вземане под отчет допълнителни митнически задължения. Решението на Варненския административен съд е правилно и законосъобразно. В касационната жалба се поддържат всички основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Отделно от това се твърди, че административният съд е дал неправилна преценка на отговора на Швейцарската митническа администрация, без да съобрази, че се касае за отговор на официален държавен орган, което определя и характера на издадените от него доказателства като официални такива. Посочва се още, че в резултат на допуснатите процесуални нарушения административният съд е приложил неправилно материалния закон. По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното: Първоинстанционният съд правилно е определил спорния въпрос, и това не се оспорва от касатора, а именно - каква е митническата стойност на стоката по ЕАД № 2005/4-2612/09.05.2006 г., представена пред МП "Пристанище Варна" - дали декларираните 800USD/мт или 1410USD/мт, както е определена от митническите органи по реда на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ в резултат на извършен последващ митнически контрол по чл. 84а и сл. от ЗМ. За да отговори на спорния въпрос първоинстанционният съд е изложил много подробно установената фактическа обстановка, свързана както с извършения внос, така и с предприетите действия при последващия митнически контрол, дал е тълкуване на правните институти, относими към спора, след което е пристъпил към изграждане на своите правни изводи по спора. Основно място в тях намират изводите на съда относно доказателствената стойност на отговорите, получени от Швейцарската митническа администрация по линия на международното сътрудничество. Направените констатации в тази насока са логически издържани и в съответствие със закона и се споделят от настоящата инстанция. Независимо от допуснатите процесуални нарушения от страна на митническата администрация - въпросните доказателства са събрани в друго производство, развиващо се по реда на чл. 102 от ППЗМ без да бъдат приобщени към настоящето по предвидения в закона ред, както и липсват ясни и точни мотиви на издадения административен акт, административният съд е обсъдил същите. Предвид на установената фактическа обстановка правилно е прието, че поначало отговорите на митническата администрация на Швейцария имат характер на официални документи, но тъй като износът на стоката не е извършен от Швейцария, а от трета страна, то тези отговори не са в резултат на удостоверителните действия на "запитван орган", а се базират на частни диспозитивни документи, представени от трето лице ЕСОМ Agroindustrial Corporation ltd. С оглед на извършеното оспорване от жалбоподателя/сега ответник по касация/ на последните, от страна на първоинстанционния съд е открито производство по чл. 193 от ГПК, като правилно е прието, че тежестта на доказване е на митническата администрация. Наличните доказателства по делото действително пораждат съмнения в достоверността на договорената и заплатена митническа стойност на внесената стока по чл. 35, ал. 1 от ЗМ, но събраните и ангажирани доказателства от митническата администрация не дават възможност за определяне на митническата стойност при условията на чл. 36, ал. 2, т. 1 от ЗМ. В този смисъл изводите на първоинстанционния съд за допуснато нарушение на закона при издаването на обжалвания административен акт са правилни и логически обосновани. На база на представените банкови документи правилно е прието, че декларираната стойност на стоката в размер на 800 USD/мт e действителната стойност на внесеното кафе. Съгласно чл. 35, ал. 1 и 4 от ЗМ митническата стойност би била различна от реално платената цена за стоката само в случай, че подлежащата на плащане цена е друга, което обстоятелство не е доказано от митническата администрация поради оборена доказателствена сила на документите, въз основа на които е направен подобен извод. Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че Варненският административен съд е постановил едно правилно и законосъобразно съдебно решение, което не страда от пороците изложени в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. Касационната жалба е основателна в частта й относно разноските, присъдени от първоинстанционния съд. С диспозитива на решението съдът е осъдил Агенция "Митници" да заплати разноски на жалбоподателя в размер на 250 лв. Съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК във вр. с чл. 220 от ЗМ когато Съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая обжалваното решение е издадено от началника на МП "Пристанище Варна" и при условията на чл. 143, ал. 1 от АПК разноските по делото следва да бъдат в негова тежест, поради което същите неправилно са присъдени на Агенция "Митници". В този смисъл следва да бъде изменено решението в частта му за разноските. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Първо "А" отделение,