Решение № 717 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2019 г.

Решение № 717 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 6412/2019 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Джорджев от [населено място], чрез пълномощника му адв. Е. Иванов срещу решение № 1378 от 05 март 2019 г., постановено по адм. дело № 12939/2018 г., по описа на Административен съд София – град, с което е отхвърлена жалбата му против Заповед № 513 з-8454 от 09 ноември 2018 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи и са присъдени разноски. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила и необоснованост – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се за отмяна на атакувания съдебен акт и присъждане на направените пред настоящата съдебна инстанция разноски, с оглед депозирания списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Ответникът – директорът на Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), чрез пълномощник юрисконсулт Георгиева, оспорва касационната жалба като изразява становище за нейната неоснователност като иска да бъде отхвърлена. Прави възражение за прекомерност на претендирания от касатора адвокатски хонорар, както и да бъде присъдено в полза на СДВР юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на пето отделение, при извършена служебна проверка на атакуваното решение, по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд София – град е образувано по жалба на младши инспектор Й. Джорджиев против Заповед № 513 з-8454 от 09 ноември 2018 г. на директора на СДВР, с която на основание чл. 204, т. 3 от Закона за Министерство на вътрешните работи (ЗМВР), чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР и чл. 197, ал. 1, т. 6 от ЗМВР, във връзка с чл. 203, ал. 1, т. 7, предл. второ и т. 13 от ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР му е наложено дисциплинарно наказание "уволнение" и е прекратено служебното му правоотношение в МВР, в качеството на младши автоконтрольор I степен в 03 група "Контрол, регулиране в централната градска част и осигуряване на маршрути" на 02 сектор "Контрол, регулиране и осигуряване на мероприятия" към отдел "Пътна полиция" при СДВР, считано от датата на връчване на заповедта. Административният съд е приел за установено, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и съдържание, спазени са на сроковете за налагане на дисциплинарното наказание и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Решаващият съд е обосновал извод за спазване на материалния закон и целта на закона, като е приел за установено извършването на дисциплинарното нарушение, за което е наложено наказанието на жалбоподателя. Така постановеното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. Административен съд София – град е извършил проверка за законосъобразност на обжалвания административен акт на всички основания, посочени в чл. 146 от АПК, във връзка с чл. 168 от АПК и е установил, че същият е издаден от материално компетентен орган по смисъла на чл. 204, т. 3 от ЗМВР, в законоустановената писмена форма по чл. 210, ал. 1 от ЗМВР като съдържа реквизитите, приети с чл. 210, ал. 1 от ЗМВР – посочен е извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, нарушените разпоредби и доказателствата, въз основа на които нарушението е установено, правното основание и наказанието, което се налага, както и пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва. Изложил е мотиви, че при издаване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила от категорията на съществените, както и че е съобразен с приложимото материално право. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд правилно е установил фактическата обстановка по спора и е извел законосъобразни правни изводи, че дисциплинарно наказаното лице е извършило вменените му нарушения и санкционирането му с дисциплинарното наказание "уволнение" е задължително и при налагането му органът по чл. 204, т. 3 от ЗМВР се произнася в условията на обвързана компетентност. Изводите на съда изцяло се споделят от настоящия съдебен състав при условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Неоснователно е възражението на касатора за неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на съдопроизводствените правила, с оглед приложението на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. С нормата на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР е прието, че за извършено тежко нарушение на служебната дисциплина дисциплинарно наказание се налага не по-късно от два месеца от откриване на нарушението и не по-късно от две години от извършването му. Съгласно чл. 196, ал. 1 и ал. 2 от ЗМВР дисциплинарното нарушение се смята за открито, когато органът, компетентен да наложи дисциплинарно наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя, а дисциплинарното нарушение е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. От писмените доказателства по делото се установява спазване на двумесечния срок по чл. 195, ал. 2 от ЗМВР. Становище с рег. № 513 р-87543 от 18 октомври 2018 г. е постъпило при наказващия орган на 18 октомври 2018 г. и това е моментът, в който органът, компетентен да наложи дисциплинарното наказание, е установил извършеното нарушение и самоличността на извършителя и от този момент тече двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание – по арг. на предл. първо от ал. 2 на чл. 195 от ЗМВР. Също така заповедта за налагане на дисциплинарното наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение на държавния служител е издадена на 09 ноември 2018 г. от директора на СДВР старши комисар И. Иванов, поради което същата е издадена при спазване на определения едногодишен срок в цитираната правна норма, в предл. второ. Следователно изводът на първостепенния съд за спазване на указаните, в чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, преклузивни срокове е правилен. Правилни и обосновани са изводите на първоинстанционния съд, че издадената заповед е мотивирана и от съдържанието й може да обоснове извод за наличието на установените обстоятелства, касаещи установеното нарушение на служебната дисциплина. Решаващият съд подробно е разгледал и обсъдил нарушенията по чл. 67 и чл. 150, ал 2 от ЗМВР и т. 11, б. "а", т. 13, б. "а", т. 15, т. 16, т. 17, б. "а", т. 19, т. 20, т. 42, т. 49, т. 50, т. 83 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР, за което е наложено процесното наказание. По делото безспорно е установено, че с извършените от Джорджиев действия и не съставяне на акт за установяване на административно нарушение по чл. 147, ал. 1 от ЗДвП, с което е нарушил нормите на Етичния кодекс, изискващи от него поведение, което е съвместимо с морала, не уронва престижа на службата и да не се възползва от правомощията си от користни цели. С поведението си лицето не е дало добър пример и не е опазил доброто име на институцията пред общество, след като деянието му е станало общоизвестно чрез средствата за масови комуникация, включително и социалните мрежи. Неоснователни са и твърденията на касатора, че изложените от първоинстанционния съд мотивите са във вътрешно противоречие по отношение на виновното поведение на държания служител, т. е същите са неясни и неразбираеми. В този смисъл, оплакванията за неправилност – виж т. 8 от ППВС № 1/1985 г., не се установяват при настоящото касационно разглеждане на съдебния акт. Съдът е достигнал до извод, който не противоречи общо валидни заключения, логика или последователност, не е допуснал процесуални грешки при разглеждане на спора. Същото е постановено на разбираем юридически език и изложените към него мотиви са ясни и относими към разглеждания казус. Правилно е приложен материалния закон и е обосновано. Следователно не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК водещи до неговата отмяна, поради което следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на спора, на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК, във ръзка с чл. 144 от АПК, във връзка с чл. 37, ал. 1 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, на ответника по касация следва да се присъдят разноски. Размерът на същите съдът определя на 100 лв. и ги възлага в тежест на Й. Джорджев от [населено място]. По изложените съображения и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,