Решение № 50 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 271/2014 г.

Решение № 50 от 27.07.2015 г. на ВКС по т. д. № 271/2014 г., II т. о., ТК, докладчик съдията Анна Баева Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. Г. К., представлявана от адв. К. Н., срещу решение № 1961 от 31.10.2013 г. по гр. д. № 2057/2013 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 8 състав в частта, в която след частична отмяна на решение № 954 от 9.02.2013 г. по гр. д. № 14003/2011 г. на СГС е отхвърлен предявеният от касаторката против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, в която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 30 000 лева. Касаторката поддържа, че въззивното решение в обжалваната му част е неправилно, тъй като е постановено при нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поддържа, че при постановяване на решението си въззивният съд е нарушил чл. 51, ал. 2 ЗЗД, тъй като изводите му за съпричиняване от страна на пострадалата в размер на 2/3 са неправилни и не почиват на събраните по делото доказателства. Твърди, че съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза водачът на л. а. "Хюндай Елантра" е имал възможност да възприеме пресичащата пешеходка и да спре, преди да я удари, което той не е направил. Поради това поддържа, че единствено водачът на лекия автомобил е виновен за настъпилото ПТП. Касаторката твърди още, че по делото няма събрани доказателства относно това, къде точно на пътното платно се намира мястото на удара, както и че не може да й се вмени принос, тъй като не е предприела пресичане на пътното платно внезапно. Поради това счита, че не може да й се вмени принос за настъпване на ПТП и то в определения от въззивния съд размер. По изложените съображения моли въззивното решение в обжалваната му част да бъде отменено и да бъде постановено друго, с което предявеният иск бъде уважен изцяло. Ответникът по касационната жалба ЗАД [фирма] оспорва касационната жалба. Счита за правилен извода на въззивния съд, че вина за настъпване на процесния вредоносен резултат има не само водача на л. а. "Хюндай Елантра", а и касаторката като пешеходка, която е предприела пресичане, като е изскочила внезапно на пътното платно и на място, където пресичането е забранено, на булевард с интензивно движение в тъмната част на денонощието, при голям трафик, дъждовно време и на необозначено за пресичане място. Поради това моли обжалваното решение да бъде потвърдено. С определение № 53 от 6.02.2015 г., постановено по настоящото дело, е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която след частична отмяна на първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от касаторката М. Г. К. иск с правно основание чл. 226 КЗ за сумата над 4 000 лева до 8 000 лева и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 8 000 лева до 12 000 лева, по релевантния за изхода на спора правен въпрос относно приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, доказване на съпричиняването и вредата и определяне на съотношението на приноса на пострадалия и деликвента. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, приема следното: За да постанови решението си, въззивният съд е приел за недоказано твърдението на ищцата, че е била блъсната на пешеходна пътека и е счел за основателно възражението за съпричиняване на увреждането от нейна страна, тъй като в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП е пресякла на необозначено за това място, в тъмната част на денонощието, при интензивен трафик и дъждовно време. С оглед на това съдът е определил размера на съпричиняването на 2/3 и, намалявайки определеното обезщетение в размер на 12 000 лева, е присъдил на ищцата сумата 4 000 лева. Решението е постановено в отклонение от задължителната практика на ВКС - решение № 97 от 6.07.2009 г. по т. д. № 745/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 33 от 4.04.2012 г. по т. д. № 172/2011 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 96 от 15.10.2012 г. по т. д. № 936/2011 г. на ВКС, ТК, I т. о., решение № 39 от 16.07.2010 г. по т. д. № 551/2009 г. на ВКС, ТК, II т. о., решение № 43 от 15.04.2009 г. по т. д. № 648/2008 г. на ВКС, ТК, II т. о., постановени по реда на чл. 290 ГПК, съгласно които при определяне на наличието и степента на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице е от значение наличието на причинна връзка между поведението на пострадалия и противоправното поведение на водача, като съдът следва да прецени доколко действията на пострадалия са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. Съдът следва да отчете и това, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма, включително и чрез вмененото им задължение за избиране на такава скорост за движение, че да може да спрат пред всяко препятствие, което са могли и са били длъжни да предвидят. В мотивите на обжалваното решение въззивният съд не е обсъдил доколко действията на пострадалата са допринесли за вредоносния резултат и не е отчел, че съгласно чл. 20 ЗДвП отговорността на водачите на МПС за осигуряване безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците. По изложените съображения въззивното решение в частта, в която е допуснато до касационен контрол, следва да бъде отменено като неправилно и тъй като не се налага повтаряне или извършване на нови съдопроизводствени действия, правният спор по предявения иск по чл. 226, ал. 1 КЗ следва да бъде разрешен по същество. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства настоящият състав приема за установено, че ищцата е пресичала пътното платно на [улица]на необозначено за това място. Съгласно приетия като доказателство протокол за ПТП ударът е настъпил в района на № 37, намиращ се според неоспореното заключение на САТЕ на около 30 метра преди кръстовището с [улица] и на около 25-30 метра от пешеходна пътека. Настоящият състав не възприема показанията на свидетеля К., който живее с ищцата на семейни начала, по въпроса за мястото, на което е пресичала пътното платно, тъй като не кореспондират с останалите събрани по делото доказателства. Поради това следва да се приеме, че ищцата е предприела пресичане на пътното платно в нарушение на чл. 113, ал. 1 ЗДвП, с което е допринесла за настъпване на произшествието. При преценката за съотношението на приноса на участниците в процесното ПТП настоящият съдебен състав съобразява поведението им и степента, в която е допринесло за настъпване на произшествието. От събраните по делото доказателства се установява, че произшествието е настъпило в тъмната част на денонощието, при интензивно движение и дъждовно време. Съгласно заключението на съдебната автотехническа експертиза от техническа гледна точка в момента, в който е възникнала опасността от настъпване на ПТП, за водача на лекия автомобил ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране и е могъл да бъде избегнат, ако последният своевременно е възприел пресичащата пешеходка и е спрял, за да я пропусне да премине. От показанията на водача, разпитан като свидетел в първоинстанционното производство, и от заключението на автотехническата експертиза се установява, че ударът е настъпил, докато водачът е изпреварвал движещия се пред него лек автомобил. Твърдението на ответника, че пострадалата ищца е предприела внезапно пресичане на пътното платно, остана недоказано. Съгласно заключението на автотехническата експертиза ищцата е започнала пресичане, след като е възприела спиращ неизвестен автомобил в дясната лента за посоката на движение на лекия автомобил "Хюндай Лантра", преценявайки, че водачът му й дава възможност да пресече пред него. С оглед на това, съобразявайки поведението на виновния водач и на пострадалата ищца, както и че съгласно постоянната съдебна практика разпоредбата на чл. 20 ЗДвП предвижда значително по-голяма отговорност на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението, настоящият съдебен състав намира, че водачът на лекия автомобил е допринесъл в значително по-голяма степен за настъпване на увреждането. По изложените съображения приносът на ищцата за настъпването му следва да бъде определен на 1/4. С така определеното съпричиняване следва да бъде намалено определеното от въззивния съд обезщетение в размер на 12 000 лева и на ищцата следва да се присъди обезщетение в размер на 9 000 лева, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането до окончателното плащане. Предвид изложеното въззивното решение следва да бъде отменено в частта, в която е отменено решение № 954 от 9.02.2013 г. по гр. д. № 14003/2011 г. на СГС за уважаване на предявения от М. Г. К. против ЗАД [фирма] иск с правно основание чл. 226 КЗ за разликата над 4 000 лева до 8 000 лева и искът в тази част е отхвърлен и в частта, с която е потвърдено решение № 954 от 9.02.2013 г. по гр. д. № 14003/2011 г. на СГС за отхвърляне на иска за разликата над 8 000 лева до 9 000 лева, като ответникът бъде осъден да заплати на ищцата още 5 000 лева - обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди от настъпилото ПТП. В останалата му част - в частта, в която искът е отхвърлен за разликата над 9 000 лева до 12 000 лева въззивното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищата разноски съобразно уважената част от иска в размер на 105 лева. На основание чл. 38, ал. 2 ЗА ответникът следва да бъде осъден да заплати на адв. К. Н. адвокатско възнаграждение за трите инстанции съобразно уважената част от иска в размер на 2 340 лева. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК ищцата следва да бъде осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение за настоящото производство в размер на 870 лева. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК в тежест на ответника следва да се възложи държавната такса върху уважената в касационното производство част от иска, възлизаща на 200 лева. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 293, ал. 1 във връзка с ал. 2 ГПК