Решение № 12818 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 905/2014 г.

Решение № 12818 от 29.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 905/2014 г., VIII о., докладчик съдията Свилена Проданова Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Професионален баскетболен клуб /ПКБ/ "Академик" ЕАД гр. София срещу решение № 6783/7.11.2013 г., постановено по адм. дело № 9113/2012 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/. В жалбата си касаторът развива оплаквания за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, за необоснованост и материална незаконосъобразност на обжалваното решение. Относно непризнатото право на приспадане на данъчен кредит по отношение на доставките от "Рив 2010" ЕООД касаторът намира, че въз основа на събраните доказателства съдът е достигнал до погрешни фактически и правни изводи, не е приложил правилно задължителната практика на СЕС по сходни казуси. Относно отказаното право на приспадане по фактури за горива и храни/нощувки касаторът счита, че в решението не са изложени фактически и правни изводи, не са обсъдени аргументите на жалбоподателя и събраните доказателства. Претендира се отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отмени изцяло ревизионния акт /РА/, в частта му потвърдена по административен ред. Ответникът по касационната жалба - Директор на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" София при ЦУ на НАП, не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 218, ал. 1 от АПК, както и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора: Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е допустима. Разгледана по същество е основателна. Предмет на съдебен контрол в производството пред АССГ е бил РА № 2141106226/20.12.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София-град, в частта потвърдена с решение № 1532/26.06.2012 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" /понастоящем "ОДОП"/ София при ЦУ на НАП, с който за ПБК "Академик" ЕАД са установени задължения за ДДС, както следва: 1. в размер на 40000 лв. по три фактури, издадени през м. 12.2010 г. от "РИВ 2010" ЕООД за доставка на СМР, ведно със съответните лихви, 2. в размер на 675,31 лв., за д. п. м. 11-2010 г. и м. 12.2010 г. по фактури, издадени от "Лукойл България" за доставка на горива, и съответните лихви и 3. за д. п. м. м. 10,11 и 12.2010 г. по фактури за доставки на храна, вода, облекло и нощувки, ведно със съответните лихви. Съдът е отхвърлил жалбата на дружеството като е приел, че обжалваният пред него ревизионен акт е процесуално и материално законосъобразен. Решението е неправилно. При проверка на обжалваното решение касационният съд констатира на първо място, че относно законосъобразността на РА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите за горива, нощувки, храна, вода и облекло съдът не е развил каквито и да било фактически или правни изводи. Не е извършена преценка, поотделно и/или в съвкупност на събраните доказателства - писмени в хода на административното и съдебни производства и гласни - в хода на съдебното производство. доказателства. Не са обсъдени наведените от приходните основания за отказ на правото на приспадане - по чл. 70, ал. 1, т. 5 от ЗДДС /ред. за 2010/ относно фактурите с предмет доставки на горива, по чл. 70, ал. 1, т. 3 ЗДДС относно фактурите с предмет доставки на храна, вода и облекло и по чл. 70, ал. 1, т. 2 ЗДДС относно фактурите с предмет нощувки. Не са обсъдени възраженията и аргументите на жалбоподателя за липсата на условията за прилагане на ограничения на правото на приспадане. На следващо място, изложените съображения във връзка със законосъобразността на РА в частта му относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по фактурите с предмет - СМР, издадени от "РИВ 2010" ЕООД, преповтарят изцяло изложението на данъчния директор. Съдът не е изложил собствени мотиви, конкретно във връзка с предмета на оспорване и проверка. Съдът не е обсъдил събраните доказателства, поотделно и в съвкупност, нито е отговорил на наведените от жалбоподателя основания и възражения. Въпреки, че в решението е използван израза "правни изводи", такива по съществото на спора и при анализа на доказателствата няма. По своята същност решението представлява хронологическо описание на извършените от органа по приходите административно-процесуални действия и преразказ на изводите от решението на директора на дирекцията, описани са приложимите правни норми, разгледана е практика на СЕС по сходни казуси, в заключение на това е направен извод, че ревизионният акт е законосъобразен. Липсата на мотиви не позволява нито на страните по делото, нито на касационната инстанция понастоящем да идентифицира действителната воля на съда, а именно защо и въз основа на какви доказателства съдът е приел РА за законосъобразен в тези му части, респективно жалбата на дружеството - за неоснователна. Липсата на мотиви представлява нарушение на процесуалните правила от категорията на съществените, защото освен, че представлява неизпълнение от страна на съдията на императивно вмененото му задължение да мотивира акта си, се накърнява правото и възможността на страните за защита, препятства се възможността за касационна проверка, нарушава се принципът за двуинстанционност на съдебния контрол. Решението следва да се отмени в тази му част като делото се върне в същата част за ново разглеждане от друг състав на същия съд. При новото разглеждане на делото в отменената и върната част, следва да се изложат фактически изводи, да се обосноват правни изводи въз основа на събраните по делото доказателства, в рамките на съдебния контрол на всички основания по чл. 146 АПК. По исканията за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение,