Решение № 393 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5991/2007 г.

Решение № 393 от 28.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5991/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Мими Фурнаджиева Производството е по реда на чл. 218а, ал. 1 б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по жалба на И. А. П., И. Д. К. Х., Л. И. М., Р. Д. П., С. Г. С., В. Т. Г. и И. В. Я., чрез процесуалния им представител адв. И, против въззивното решение № 320 от 18 май 2007 г., постановено по в. гр. д. № 986 по описа на окръжния съд в гр. П. за 2006 г. в частта му, с която е отменено решение № 79 от 20 февруари 2006 г., постановено по гр.д. № 1* по описа на районния съд в гр. П. за 2004 г. и вместо него е отхвърлен установителния иск за собственост спрямо поземления имот, в който се намира процесната сграда. Срещу същото решение, но в частта му, с която първоинстанционното решение е оставено в сила, е постъпила касационна жалба от "С. комерс" О., със седалище в гр. П., чрез процесуалния му представител адв. Л. В жалбата на П., К. Х., М., П., С., Г. и Я. се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторите изтъкват, че съдът не е обсъдил доводите им за липсата на основание у "Чепино" Е. да придобие собствеността, поради което и "С. комерс" О. не е станало собственик на дворното място; на касаторите е непротивопоставимо решение по друго дело, в което те не са били участници; теренът е обща част на сградата по чл. 38 от ЗС, независимо, че е останал държавна (или общинска) собственост. В жалбата на "С. комерс" О. се сочи касационното основание по чл. 218б, ал. 1, б. "в" от ГПК (отм.) - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводството и необоснованост. Касаторът изтъква, че за процесния сутерен е одобрено по реда на ЗУТ изграждане на друг обект, но далече преди това помещенията са изгубили характера си на общи части; отоплителната инсталация не е работила никога; сутеренът не е обща част нито по естество, нито по предназначение. В съдебно заседание и в писмени бележки адв. В, процесуален представител на този касатор изтъква, че не са обсъдени свидетелските показания за ползването на отоплителната инсталация; преустройството на процесния сутерен е станало по одобрен проект; помещението, в което се е намирала отоплителната инсталация не е общо за всички собственици, защото собственикът на западната сграда е трябвало само да търпи съществуването й; ако западната сграда е относително обособена, то етажните собственици от съседната сграда не могат да са собственици на процесния обект; след преустановяване на ползването на отоплителната инсталация, помещението нито по естеството си, нито по предназначението си, е обща част на двете сгради; касаторът не е трябвало да иска разрешение от собствениците на източната сграда за преустройството. Ответниците не си дават взаимно отговор по реда на чл. 218г от ГПК (отм.). Съдебният състав, като взе предвид посоченото касационно основание, наведените от страните доводи и събраните доказателства по делото, намира следното: Касационните жалби са процесуално допустими - подадени са в срока по чл. 218в, ал. 1 от ГПК (отм.) от лица, легитимирани да подадат жалба, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. При служебно извършената проверка касационната инстанция не откри пороци, водещи до нищожност или недопустимост на атакуваното решение. За да постанови решението си въззивният съд приел, че ищците - касаторите физически лица, не са придобили право на собственост върху терена, на който е построена сградата; апартаментите в сградата са прехвърлени заедно с идеални части от ограниченото право на строеж, а не с правото на собственост върху земята, поради което земята не е обща част на етажната собственост; двете части на сградата били строени по общ проект и парната инсталация обслужвала и двете крила на сградата, поради което избения етаж на западната секция е обща част по предназначение, принадлежаща общо на всички собственици на обекти в цялата сграда; преустройството е предприето без решение на общото събрание на етажните собственици; констатациите в акта за държавна собственост се опровергават от данните по делото. Съдът е сезиран с установителен иск за собственост по реда на чл. 97, ал. 1 от ГПК (отм.). В исковата си молба касаторите-физически лица сочат, че са собственици на самостоятелни обекти в сградата, но ответното дружество претендирало, че е собственик на дворното място и парокотелно помещение, ведно с инсталацията за парно отопление, които са общи части на етажната собственост. Не е спорно, че ищците са собственици на жилищни обекти в процесната сграда. На правата на ищците ответникът противопоставя придобиване на процесния имот по реда на публичната продан. Установено е, че с акт за частна държавна собственост от 3 април 2001 г. процесиите избен етаж и дворно място от 610 кв. м. били обявени за собственост на държавата. Имотът бил включен в капитала на "Чепино" Е., обявено в несъстоятелност, а касаторът "С. комерс" О. придобило имота по силата на публична продан. По жалбата на П., К. Х., М., П., С., Г. и Я. Жалбата е неоснователна. С имотите си купувачите на жилищни обекти в процесната сграда закупили и съответстващите им идеални части от общите части на сградата и толкова от правото на строеж върху мястото. По делото не се твърди от страна на ищците, че те са придобили собствеността върху дворното място по някой от познатите способи за придобиване на вещни права. Предвид вида на предявения иск, без значение е дали праводателят на ответника е могъл да придобие собствеността върху дворното място или не, тъй като самите ищци не заявяват основание за своята собственост. При това положение и след като самите ищци в касационната си жалба сочат, че не притежават правото на собственост, предявената претенция за установяване спрямо ответника по иска, че поземленият имот е тяхна собственост, е неоснователен. Като притежатели на обекти в етажната собственост и на съответни части от правото на строеж върху мястото, касаторите имат правото да ползват поземления имот с оглед използването на постройката според нейното предназначение, но това използване не променя естеството на имота в обща част на етажната собственост. Ето защо заключението на съда за неоснователността на установителния иск за собственост по отношение на поземления имот, е правилно. По жалбата на "С. комерс" ООД: Жалбата е неоснователна. Не може да се сподели тезата на ответника по иска, че процесната част от сутерена е изгубила характера си на обща част на етажната собственост. Както правилно е приел въззивният съд, двете части на сградата са относително самостоятелни. От изслушаните в първата инстанция единична и тричленна съдебно-технически експертизи става ясно, че процесната сграда е изработена по проект за ДИП "Мрамор-гранит" - П. като състояща се от две секции, нопроектирана като единна сграда. При подобен начин на проектиране общите части са такива за цялата сграда, а не само за отделна нейна част. Помещенията, предвидени за парната инсталация, са общи части по предназначение, защото и без тях съществуването на сградата е било възможно, но те са станали общи по силата на проектирането на единната сграда и предвидения начин за отоплението на отделните обекти в нея. Общите по предназначение части на етажната собственост несъмнено могат да престанат да бъдат общи, ако етажните собственици изменят предназначението им. В този случай общата част загубва характера си на обща част и престава да е такава. След като тя не е обща част, тя може да бъде предоставена в лична собственост на някой от етажните собственици, или на трето лице. Подобна промяна обаче изисква съгласието на всички собственици, участващи в етажната собственост. По първоначалния проект за сградата в сутерена на западното крило са предвидени акумулаторно, стая-огняр, котелно, резервоари и помощни помещения, захранващи двете крила на сградата с отопление. По одобрения проект за преустройство котелното с резервоарите и другите помещения се премахват, като също е прекъсната отоплителната локална парна инсталация - тръбите са прекъснати непосредствено до новоизградените обекти. Предвиденото и осъществено преустройство не променя характера на обекта, защото помещенията, в които се намира топлинната инсталация, или са били предназначени за използването й, са обща част по предназначението си. За тази обща част не е спорно, че липсва решение на общото събрание на етажните собственици за промяна на предназначението й. След като подобно решение на етажните собственици не е взето, обектът не е загубил характера си на обща част. Дали инсталацията е работила някога, е без значение за естеството на обща част по предназначение по отношение на помещенията, в които тя е била предвидена. Този извод не може да се промени и от факта, че за преустройството на процесния обект е одобрен проект по съответния ред, след като при изработването му не са взети предвид правата на собственост върху процесната обща част. В заключение следва да се отбележи, че при постановяването на атакуваното въззивно решение не са нарушени правилата на съдопроизводството по начин, ограничаващ правата на страните да представят доказателства или да защитават позициите си. Съдът е издирил и приложил точната норма на закона. Решението е обосновано. Ето защо то следва да бъде оставено в сила. Мотивиран по този начин, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение