Решение № 3902 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2020 г.

Решение № 3902 от 21.04.2022 г. на ВАС по адм. д. № 12354/2020 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК.

Образувано е по касационна жалба на "Лукойл България-Бункер" ЕООД, с адрес: гр. София, бул. Тодор Александров, № 42, чрез адв. Пекунов и юрисконсулт А. Сидорова срещу решение № 4242 от 28.07.2020 г. постановено по адм. д. № 14370 по описа на Административен съд София град за 2019 г., с което е отхвърлена изцяло жалбата на дружеството срещу ревизионен акт №BG005800-РК41-РА6 от 19.06.2019 г., в частта, в която е потвърден с решение № Р-837/32-305743/23.10.2019 г. от Директора на Агенция "Митници".

Според твърденията на касатора при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Липсват изложени мотиви по направените възражения, тъй като изцяло са пренебрегнати твърденията на жалбоподателя. Съдът не е изпълнил задължението си по чл. 172а, ал. 2 от АПК, като не е мотивирал надлежно съдебния акт. Пред АССГ още с подаването на жалбата са формулирани четири правни въпроса, обосновано е виждане относно прилагането на националното и европейското законодателство. В мотивите на решението не са посочени нито конкретната логика на разсъжденията, нито са обсъдени аргументите на обжалването. Не е обсъдена и основополагаща правна норма – чл. 11, § 1 от Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията /по-долу за краткост Директива 2003/96/ЕО или Директивата/.

При постановяване на решението неправилно е тълкуван действителния смисъл на материалния закон и не е съобразена практика на СЕС и националните съдилища във връзка с относимите разпоредби. Неправилно АССГ е приел, че ако няма конкретно заплащане на превоз или услуга, плаването не е с търговска цел и се дължи пълния размер на акциза. Мотиви обаче, за този извод съдът не е изложил. При направеното от съда тълкуване би се стигнало до дискриминиране на определена група оператори - тези, които осъществяват корабна дейност за нуждите на своето собствено предприятие.

При постановяване на решението АССГ не е взел предвид, че Агенция "Митници" прилага двоен стандарт при решаване на един и същи принципен въпрос - относно лицето, което има право да иска освобождаване от акцизно задължение.

Изложеното в мотивите на първоинстанционното решение е в пряко противоречие на заключението на СЕС по първия преюдициален въпрос, поставен за разглеждане в решение С-151/16. Според направеното от СЕС тълкуване се допуска наличието на търговска цел и в случаите когато икономическият оператор не извършва услуга/превоз срещу заплащане, когато той развива същинска стопанска дейност, като използва кораба за свои нужди, очевидно без да заплаща сам на себе си.

Съдът е констатирал, че чл. 15 от Директивата няма транспониране в Закона за акцизите и данъчните складове /ЗАДС/. Това е така, но въз основа на тази констатация, е прието неправилно, че ЗАДС изключва тази хипотеза. Приложимите норми на ЗАДС сочат, че ако корабът се използва за търговски цели, неговото зареждане се освобождава от заплащане на акциз. Без значение е в какво се заключава "търговската цел".

Позоваването на АССГ на незначителни пропуски в документите не може само по себе си да обуслови отказ от освобождаване от заплащане на акциз.

От съда не е съобразено, че РА е постановен в противоречие на правна предвидимост и оправдани правни очаквания, поради което се явява незаконосъобразен и подлежи на отмяна на това отделно и самостоятелно материално-правно основание.

Понятието "частно развлекателно пътуване" /полети, плаване/ следва да се тълкува, като се изхожда от бележка 23 към Директива 2003/96/ЕО и практиката на СЕС. В процесното решение това не е направено.

Според определението в чл. 11, § 1 от Директивата на понятието "използване, свързано със стопанска дейност" е всяко използване на кораб във връзка със стопанска /търговска/ дейност и в рамките на независима икономическа дейност. В определението са включени максимално широк кръг от дейности.

В практиката на СЕС е проведено трайно разбирането, че когато корабоплаването е с търговска цел, то енергийните продукти за зареждане на плавателното средство следва да са освободени от заплащане на акциз.

При транспонирането на Директива 2003/96/ЕО, българския законодател е използвал различен подход. В ЗАДС не е посочена нито една от трите хипотези предвидени в Директивата. Въпреки това е използвано общото понятие "зареждане" на гориво, като не са предвидени ограничения. Безкритично ревизиращия екип, а в последствие и АССГ приемат, че горивото не е използвано за корабоплаване, съответно драгажна дейност, като подвид на корабоплаването.

Въз основа на подробно изложени мотиви в касационната жалба се иска постановеното решение да бъде отменено и върнато за ново разглеждане от друг състав на АССГ или само да бъде отменено, като бъде постановено ново решение, с което РА да бъде отменен изцяло.

Пред настоящата инстанция е направено искане за спиране на делото и отправяне на преюдициално запитване до Съда на ЕС, по конкретно формулирани въпроси. Според касатора изясняването на тези въпроси чрез тълкуване от СЕС би довело до правилно разрешаване на настоящия спор.

Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Ответникът-Директорът на Агенция Митници, чрез процесуалният си представител изцяло оспорва касационната жалба, като намира, че по същество е неоснователна. В подкрепа на твърденията си прилага подробно изложени в писмен вид съображения. Първоинстанцинното решение е постановено при правилно тълкуване и прилагане на закона. Преценен е целият доказателствен материал.

Неоснователно е и направеното искане за отправяне на преюдициално запитване, тъй като Директива 2003/96/ЕО е транспонирана в българското законодателство и са посочени конкретните хипотези, при които може да се поиска възстановяване или освобождаван от акциз. Съобразявайки се с това първоинстанционният съд правилно е приложил националното и европейското право.

Моли, решението да бъде оставено в сила като правилно постановено, тъй като не са налице касационните основания наведени при обжалването.

Претендира присъждане на разноски.

Върховна административна прокуратура, чрез участвалия по делото прокурор изразява становище, че касационната жалба е процесуално допустима, но неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Съдът правилно не е установил пороци в атакувания РА и е отхвърлил подадената срещу него жалба. При обжалването не се сочат обстоятелства или правни основания налагащи корекция на изводите на АССГ. Липсват касационни основания, които да налагат отмяна на първоинстанционното решение.

Върховен административен съд, състав на Осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от легитимирана страна, в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, а по съществото й съобрази следното:

Предмет на обжалване пред АССГ е бил РА № BG005800-PK41-PA6/19.06.2019 г. издаден от митнически органи, действащи като органи по приходите на основание чл. 119, ал. 3 от ДОПК и чл. 104 от ЗАДС, в частта, в която е потвърден с решение № Р-837/32-305743 от 23.10.2019 г. на Директора на Агенция Митници.

С РА на "Лукойл България Бункер" ЕООД са били установени задължения за акциз в общ размер на 282 221. 05 лв. на основание чл. 20, ал. 2, т. 21 от ЗАДС и чл. 128, ал. 2 от ДОПК и лихви за просрочие в общ размер на 97 845. 12 лв.

Съдът е приел, че РА е издаден от компетентни органи и при спазване изискванията за форма по чл. 120, ал. 1 от ДОПК, като при издаването му са спазени процесуалните разпоредби на приложимия закон, а разгледан по същество актът е законосъобразен. По фактите, съдът е приел за установено, че за нито един от плавателните съдове /Леданка и Филипа; ОКАШЕ; CHALLENGER; ORANGE и AKADEMIK GOLITSYN/ по отношение на които се претендира възстановяване на акциз не е налице основание искането да бъде уважено.

Спорът между страните се отнася до правилното тълкуване и прилагане на разпоредбите на чл. 24, ал. 1, т. 1 и чл. 26, ал. 2 ЗАДС във връзка с приложимото европейско право Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27.10.2003 г., относно преструктурирането на правната рамка на общността за данъчно облагане на енергийните продукти и ел. енергията. Съдът е направил анализ на правното действие на директивата и регламента, като актове предвидени в чл. 288 от ДФЕС, посочени са и разликите в задълженията, които създават за държавите членки. Според посоченото в мотивите на съдебното решение Директивата е акт, който обвързва държавите членки, които следва да я транспонират. Тя не създава права и задължения за конкретните правни субекти различни от държавите членки. При транспонирането на Директивата, държавите членки са обвързани с изискването за постигане на конкретен резултат, но не и с начина по който този резултат следва да бъде постигнат. Посочено е, че целта на Директива 2003/96/ЕО е въвеждането на политики, които са насочени към запазването на конкурентните позиции на фирмите в общността, относно енергийните продукти, доставяни за въздухоплаването и мореплаването.

Според съда разпоредбите на директивата не са транспонирани изцяло в националното законодателство, но това не е основание да бъде приложена норма от нея, тъй като страната ни е имала право да извърши преценка при какви условия да бъде допуснато освобождаване от акциз. В ЗАДС не е предвидено освобождаване или възстановяване на акциз за енергийните продукти, послужили за зареждане на плавателни съдове, които не са използвани за търговски цели. При преценка дали е основателно искането за освобождаване от акциз водещият критерий е свързан с целите, за които се използват енергийните проекти.

Според съда, цитираната при обжалването практика на СЕС е неотносима с фактите и обстоятелствата установени в настоящия спор. Според СЕС предвиденото в чл. 14, § 1 б. "в" от Директива 2003/96 освобождаване, в зависимост от определени условия и от изпълнението на определени формалности, без връзка с действителното използване на съответните енергийни продукти, е в противоречие с общата структура и целите на посочената Директива.

В националната правна уредба в чл. 23а, ал. 1 от ППЗАДС, законодателят е поставил специфични изисквания в процедурата по възстановяване по чл. 22, ал. 2 ППЗАДС, във връзка с чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Изрично са посочени документите, въз основа на които може да се претендира освобождаване от задължението за заплащане на акциз, като изискванията не са формални, а установяват обстоятелства свързани с характера на плаването.

Първоинстанционният съд е приел, че за разлика от фактите по дело С-151/16, в настоящото производство доставеното гориво не е използвано за корабоплаване или за търговска дейност, поради което за него се дължи заплащане на акциз.

Неприложими са и предвидените в чл. 15, § 1, букви "й" и "к" от Директива 2003/96/ЕО хипотези за освобождаване, тъй като те не са имплементирани в ЗАДС и следователно енергийните продукти използвани за посочените цели подлежат на облагане с акциз според националния закон.

От установеното по делото е видно, че плаване с търговска цел, по смисъла на Директивата не е осъществено от нито един от корабите във връзка, с които е отказано освобождаването или възстановяването на акциз.

За ФИЛИПА и ЛЕДАНКА е прието, че не са част от риболовния флот на РБ и не могат да извършват стопански риболов. Ползватели на тези кораби на "Блек сий мъсълс" ЕООД и "Блек сий фуудс" ООД, които от своя страна не притежават разрешително за стопански риболов в Черно море и река Дунав. Следователно плаването на ЛЕДАНКА и ФИЛИПА е свързано с подпомагане на търговската дейност на ползвателите си, но не са извършвали търговска дейност срещу заплащане, каквато би дала основание да бъде освободено от акциз ползваното от тях гориво.

С чл. 236 ППЗАДС е определен специален ред за възстановяване на акциз, в случаите на зареждане на енергийни продукти на кораби, извършващи стопански риболов по река Дунав и в Черно море. Искането за възстановяване се подава от лицето притежател на разрешително за стопански риболов. РЛ не попада в обхвата на лицата имащи право да искат възстановяване на акциз на основание чл. 26, ал. 2 от ЗАДС по реда на чл. 236 ППЗАДС.

При проверката осъществена по отношение на CHALLENGER е установено, че целта на плаването след зареждането му е била ходови изпитания. За тези цели не е предвидено освобождаване или възстановяване на акциз.

ORANGE е зареден по време на извършване на ремонт. Не е извършвал корабоплаване или международен рейс. Зареденото гориво е използвано за поддръжката му. И тук не е извършвано търговско корабоплаване, поради което не са изпълнени условията на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС.

По отношение на научноизследователския кораб AKADEMIK GOLITSYN също се сочи, че не е напускал кораборемонтния завод и не е извършвал научно изследователска дейност в континенталния шелф или изключителната икономическа зона.

Само за корабите ЛЕДАНКА и ФИЛИПА се твърди, че са осъществявали плаване, останалите четири кораба не попадат в приложението на чл. 14, § 1, буква "в", тъй като за всеки от тях е прието, че не е осъществявал плаване. Неприложими са и разпоредбите на чл. 15 § 1, букви "й" и "к" от Директива 2003/96/ЕО, за освобождаване на определени дейности не са транспонирани в ЗАДС и следователно освобождаването от акциз в тези хипотези не е предвидено в националното законодателство. Според съда от практиката на СЕС, не се налага извод, че ако в националното законодателство не е предвидено освобождаване в хипотезите на чл. 15 § 1 от Директивата, то нормата може да бъде приложена директно.

Въз основа на тези аргументи решаващият състав на АССГ е приел, че ревизионният акт е законосъобразен, а подадената срещу него жалба е неоснователна. В този смисъл е постановил решението си.

Настоящият състав на касационната инстанция намира, че при заявено искане за отправяне на преюдициално запитване, съдът дължи произнасяне първо по него, тъй като то обуславя по нататъшния ход на производството. С искане от 05.04.2021 г., касаторът сочи, че е необходимо да бъде отправено преюдициално запитване относно тълкуването и прилагането на чл. 14, § 1, б. "в" от Директива 2003/96/ЕО, както и понятието "частно пътуване", така както е определено в директивата и в ЗАДС.

На това основание се иска да бъде отправено преюдициално запитване с изрично формулирани в молбата въпроси. При произнасянето си относно направеното искане, настоящата инстанция намира следното:

Според мотивите на искането за отправяне на преюдициално запитване касаторът поддържа, че е налице нарушаване на чл. 14, § 1, б. "в" от Директива 2003/96 ЕО, което е извършено от митническата администрация. В ревизионния акт, според изложеното в искането, като основен аргумент за начисляване на акциз по съответните доставки се изтъква неизпълнение на несъществени изисквания на националния закон, които според директивата не представляват условия за освобождаване. Процесното облагане противоречи и на общностните принципи на правна сигурност и защита на оправданите правни очаквания. По тези съображения до СЕС следва да бъдат отправени следните преюдициални запитвания:

1. Следва ли чл. 14, § 1, буква "в", във връзка с чл. 11, § 1 и бележка 23 от Директива 2003/96/ЕО да се тълкува в смисъл, че "частно развлекателно плаване" представлява всяко извършване на стопанска дейност от икономически оператор, без пряко заплащане на възнаграждение за услуга от трето лице, но с цел извличане на печалба от стопанската дейност, когато целта на плаването е част от собствената стопанска дейност на икономическия оператор включително, както е в настоящия случай, когато целта на плаването е извършване на улов за миди в териториално море за последващата им продажба?

1. В тази връзка следва ли чл. 14, § 1, буква "в", във връзка с чл. 11, § 1 и бележка 23 от Директива 2003/96/ЕО да се тълкува в смисъл, че ползването на кораб от икономическия оператор за извършване на собствената му независима икономическа дейност без пряко заплащане на възнаграждение за услуга от трето лице, но с цел извличане на печалба от стопанската дейност, попада в обхвата на данъчната преференция и подлежи на освобождаване от заплащане на акциз на основание чл. 14, § 1, буква "в" от Директива 2003/96/ЕО, когато целта на плаването е част от собствената стопанска дейност на икономическия оператор, включително, както е в настоящия случай, когато целта на плаването е извършване на улов на миди в териториално море за последващата им продажба?

Съгласно чл. 628 ГПК вр. с чл. 144 АПК тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз е обусловено от необходимостта същото да е от значение за правилното решаване на делото от българския съд. С други думи националният съд е длъжен да отправи преюдициално запитване винаги когато е налице съмнение относно приложението на общностната разпоредба. Такова задължение обаче не съществува, когато разпоредбата от правото на ЕС вече е била тълкувана или когато значението и смисълът на разпоредбата са толкова ясни, че не будят никакво съмнение.

Настоящата инстанция не споделя изложените съображения, които според касатора обосновават необходимостта от отправяне на преюдициално запитване поради следното:

Отправените въпроси са относими към спора свързан с това дали зареденото гориво на корабите ЛЕДАНКА и ФИЛИПА, които обслужват мидена ферма, собственост на "Блек сий мъсълс" ЕООД и "Блек сий фуудс" ООД, подлежи на освобождаване от заплащане на акциз или съответно на възстановяването му на "Лукойл България Бункер" ЕООД, както и дали са осъществявали "частно развлекателно пътуване" по смисъла на Директивата по повод обслужването на мидената ферма.

Правото на освобождаване от акциз не е признато на всяко лице, което осъществява търговия с акцизни стоки. Такова общо освобождаване не е предвидено нито в Директива 2003/96/ЕО, нито в ЗАДС. В националния закон, при транспонирането на Директивата са предвидени условия, при които не се дължи акциз. В компетентността на държавите членки, според Директивата е да определят предпоставките при наличието на които да извършват освобождаване, като се придържат към спазване на основните цели на ЕС.

В изпълнение на тези цели в ЗАДС е предвидено при какви условия се освобождава облагането с акциз. Директивата е транспонирана, националната норма предвижда същите предпоставки каквито са посочени в чл. 14, § 1, буква "в" от Директива 2003/96/ЕО. Въпросът относно съдържанието на понятията "използване свързано със стопанската дейност" и "частни пътувания" е тълкуван многократно от СЕС в различни решения, като част от тях са посочени от касатора при подаването на касационната жалба.

Формулировката на първия въпрос не съответства на установените по делото факти, тъй като не става дума за "извършване на стопанска дейност от икономически оператор, без пряко заплащане на възнаграждение за услуга от трето лице, но с цел извличане на печалба от стопанската дейност, когато целта на плаването е част от собствената стопанска дейност на икономическия оператор включително, както е в настоящия случай, когато целта на плаването е извършване на улов за миди в териториално море за последващата им продажба". Стопанската дейност, която се подпомага не е на ревизираното лице, а на "Блек сий мъсълс" ЕООД и "Блек сий фуудс" ООД. Те са тези които стопанисват мидените ферми и двата кораба – ЛЕДАНКА и ФИЛИПА подпомагат тяхната дейност, а не на "Лукойл България Бункер" ЕООД, който е подал искането за възстановяване на акциз. Отказът за освобождаване от акциз, в конкретния случай не е свързан с характера на плаването, а с обстоятелството, че ревизираното лице не осъществява собствена стопанска дейност свързана с мидените ферми или стопански риболов, а предоставя гориво на трети лица, поради което и за него не възниква право на възстановяване на акциз.

Целта на поставените въпроси не е свързана с тълкуване на конкретни правни норми от общностното право, макар да се сочи чл. 14, § 1, буква "в" от Директива 2003/96/ЕИО на Съвета от 27.10.2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията и не се сочи конкретна национална правна норма, която да противоречи на общностното право. От друга страна формулираните въпросите по своята същност не представляват искане за тълкуване на разпоредбите на правото на Европейския съюз, а искане от СЕС да отговори на конкретни въпроси, съобразно фактите на спора предмет на настоящото дело и то без да са коректно описани. По тези съображения, съдът намира, че искането не покрива изискванията за отправяне на преюдициално запитване. Такова и не е необходимо, тъй като в ЗАДС са транспонирани нормите на Директивата и са изрично определени случаите за освобождаване от акциз, според задължението на държавите членки да транспонират Директивата така, че да бъдат постигнати заложените в нея цели. По изложените съображения искането е неоснователно и следва да се остави без уважение.

Постановеният съдебен акт от АССГ е валиден, допустим и правилен.

Неоснователно от касатора се поддържа, че съдът е допуснал нарушение на чл. 172а от АПК, като не е изложил собствени мотиви по спорните между страните въпроси. От мотивите на съдебния акт е видно, че за всеки от корабите, във връзка с които е определено задължението за акциз са изложени мотиви, въз основа на приложимите материално правни норми на националното законодателство и практиката на СЕС по тълкуването и прилагането на относимите норми на Директива 2003/96/ЕО. Фактът, че не са възприети доводите на дружеството, а тези на административния орган, не означава неизпълнение на процесуалните му задължения.

Неоснователно се твърди в касационната жалба, че при тълкуване на относимите норми в смисъла възприет от АССГ би се достигнало до дискриминация на определена група оператори – тези които осъществяват корабна дейност за нуждите на своето предприятие. Определянето на различен режим на освобождаване от задължение за заплащане на акциз за различин групи правни субекти не нарушава принципът на равно третиране, още повече има дискриминационен характер.

Постановеното решение е обосновано, като установените в хода на административното и съдебно производство факти са преценени с оглед приложимите разпоредби на ЗАДС и Директива 2003/96/ЕО. Съдът е направил анализ на доказателствата, въз основа на които е направил извод, че ревизионния акт е законосъобразен.

С чл. 14, § 1, буква "в" от Директива 2003/96/ЕО се въвежда императивно изискване държавите членки да освободят от облагане с данъци енергийните продукти доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността. Предвидено е, че тук се включва и плаването с цел риболов. Не се освободени от акциз частните плавания, които имат развлекателен характер. Видно от разпоредбите, за да бъде извършена преценка дали са налице основания за освобождаване от акциз следва да бъде съобразен характерът на плаването. Условията за освобождаване се определят от съответната държава членка.

В чл. 24, ал. 1, т. 1 от ЗАДС е транспониран текстът на чл. 14, § 1, буква "в" от Директива 2003/96/ЕО, като законодателят е освободил от облагане с акциз енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове, освен когато се използват за частно развлекателно плаване. Кое плаване е такова се определя в чл. 4, т. 15 от ЗАДС. От цитираните в касационната жалба решения на СЕС, може да се направи извод, че всяко плаване, което има търговски характер е освободено от заплащане на акциз. В настоящият случай, спорът между страните не е свързан с тълкуване на понятието "частно/развлекателно плаване", а с това, че за нито един от корабите не е установено плаване с търговска цел. Корабите ORANGE, CHALLENGER AKADEMIK GOLITSYN не са напускали съответното пристанище и не е установено да са извършвали търговско плаване, а ЛЕДАНКА и ФИЛИПА не са осъществявали стопанска дейност срещу заплащане, а за собствени нужди на собственика.

Както е прието в решение № 13104 от 22.10.2020 г. по адм. д. № 3956/2020 на ВАС, постановено между същите страни и по отоншение на същите плавателни съдове, но за различни периоди "с чл. 14, параграф 1, буква "в" Директива 2003/96/ЕО въвежда задължение държавите - членки да освободят от облагане с данъци енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването когато не става въпрос за частно плаване за развлечение, то предвиденото с чл. 15, параграф 1, буква к) и й) освобождаване от данъци за моторни горива, използвани в областта на производството, разработването, изпитванията и поддръжката на самолети и кораби и моторни горива, използвани при драгиране на плавателни пътища и пристанища е само възможност, която трябва изрично да бъде предвидена в националното законодателство на държавите-членки, съобразно с преценката на всяка от тях. Именно двете хипотези, обхванати от разпоредбата на чл. 15, параграф 1, буква к) и й) от Директива 2003/96/ЕО не са транспонирани в българския ЗАДС, съответно не могат да намерят приложение, с оглед правните характеристики на директивата като акт. Логиката на Директива 2003/96/ЕО и на ЗАДС във връзка с дадените от директивата рамки е освобождаването от акциз, респективно възстановяването на платен акциз с използването на плавателния съд за търговски цели, по-специално транспортиране на пътници или стоки или предоставяне на услуги срещу заплащане или за нуждите на държавни органи, по аргумент от чл. 4, т. 15 ЗАДС."

Ето защо неоснователно се поддържа при обжалването, че неправилно първоинстанционният съд не е приложил директно разпоредбите на чл. 15, § 1, буква "й" и "к" от Директива 2003/96/ЕО, като е приел, че те не са транспонирани в ЗАДС. Нормата на чл. 15, § 1, предвижда само възможност за държавите-членки, която не е използвана транспонирането й. Дори обаче да приемем, че освобождаването за този вид дейности може да бъде приложено за нито един от корабите не е установено да е извършвал драгажна дейност или да е ползвал гориво в хипотезата на чл. 15, § 1, буква "й" от Директива 2003/96/ЕО. Обстоятелството, че CHALLENGER и ORANGE са определени като кораби тип "дълбачка"/драгажни кораби/ не означава автоматично, че използваното от тях гориво е освободено от акциз. Необходимо е било, да бъде установено извършването на дейностите, за които се предвижда освобождаване, а такова установяване в хода на съдебното и ревизионното производство не е извършено.

С оглед на горното доводите на касатора за неправилност на обжалваното съдебно решение са неоснователни. Съдът не е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, правилно е установил фактите по делото, въз основа на тях е направил обосновани фактически изводи, правилно е тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението му е правилно и следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски се явява основателна и следва да се уважи в доказан по делото размер от 6 330 лв. договорено и заплатено възнаграждение за един адвокат.

Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК и чл. 629, ал. 3 ГПК вр. чл. 144 АПК, Върховен административен съд, състав на осмо отделение