Решение № 16864 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2011 г.

Решение № 16864 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 13982/2011 г., V о., докладчик председателят Йордан Константинов Производството е по реда на чл. 233 от ЗМВР във връзка с чл. 145 и сл. от АПК.

Образувано e по жалба на Румен Александров Гълев от гр. София против заповед № К - 7087/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от Закона за министерството на вътрешните работи /ЗМВР/ е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят твърди, че заповедта е издадена в нарушение на материалния закон, както и поради допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила, като в жалбата се излагат подробни доводи в тази насока.

Моли Върховния административен съд да отмени обжалваната заповед като незаконосъобразна. Претендира се заплащане на разноски.

Ответният по жалбата министър на вътрешните работи чрез своя процесуален представител взема становище за неоснователност на жалбата.

Върховният административен съд, състав на пето отделение, като събраните по делото доказателства взети в своята съвкупност и по отделно, в изпълнение на нормата на чл. 168 от АПК, приема за установено следното:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, поради което е допустима и следва да бъде разгледана. По същество е не основателна.

Със заповед № К - 7087/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи е прекратено служебното правоотношение на комисар Румен Александров Гълев, специалист първа степен в дирекция "Миграция" - МВР, категория Б, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от датата на връчване на заповедта.

Заповедта е издадена от компетентен орган, тъй като съгласно чл. 246, т. 1 от ЗМВР министърът е компетентен да издава заповедите за прекратяване на служебното правоотношение за служителите от А, Б, В и Г, каквато категория служител е жалбоподателят. Впрочем в тази насока не се правят и оплаквания.

Заповедта е издадена и при спазване на административно-производствените правила.

В жалбата на Румен Александров Гълев оплакванията за незаконосъобразност на обжалваната заповед поради следните три обстоятелства:

• заповедта е издадена по време на ползване на отпуск, с което е нарушена разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР;

• заповедта не съдържа мотиви, като служителят е лишен от възможността да се запознае със същите;

• съгласно чл. 108, ал. 1 от ЗДС при прекратяване на служебното правоотношение с държавния служител заповедта следва да съдържа и реквизити относно дължимите обезщетения и придобития ранг на държавна служба, каквито реквизити не съдържа обжалваната заповед.

По така направените оплаквания настоящата инстанция съобрази следното:

Съгласно чл. 249, ал. 2 от ЗМВР, служебното правоотношение се прекратява от датата на връчване на заповедта. От данните по делото е видно, че процесната заповед е връчена на жалбоподателя на 08.08.2011 г., като получателят е отбелязал /л. 20 от делото, на гърба/, че на тази дата не се намира в законоустановен отпуск. В този смисъл следва да бъде прието за неоснователно възражението, че заповедта е издадена в нарушение на чл. 248 от ЗМВР, който въвежда забрана служебното правоотношение на служителите в МВР да бъде прекратявано по време на отпуск, освен в изрично посочените в закона случаи. Меродавна за спазване на разпоредбата на чл. 248 от ЗМВР е не датата на издаване на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, а датата на която същата е връчена.

Неоснователни са и оплакванията, че заповедта за прекратяване на служебното правоотношение не съдържа задължителни реквизити, съответно, че жалбоподателят не е запознат с нейното съдържание.

Съгласно чл. 269 от ППЗМВР, заповедта за прекратяване на служебното правоотношение съдържа: 1. наименование на органа, която я издава; 2. правните и фактическите основания за прекратяване на служебното правоотношение и 3. разпоредителна част, с която се определят правата и задълженията на държавния служител, начинът и срокът за тяхното изпълнение.

От мотивната част на заповедта е видно, че в нея е записано, че служебното правоотношение с Румен Александров Гълев се прекратява на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР при придобиване на право на пенсия при условията на чл. 69 от Кодекса за социално осигуряване по инициатива на органа по назначаването, считано от датата на връчване на заповедта. В този смисъл следва да бъде прието, че същата съдържа задължителния реквизит по чл. 269, т. 2 от ППЗМВР.

Наличието на материалното основание - чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР във вр. с чл. 69 от КСО се установява от представената по делото кадрова справка и в тази част не е налице оспорване.

От данните по делото е видно, че предложението за прекратяване на служебното правоотношение с жалбоподателя е направено от директор на дирекция "Миграция", който се явява компетентен да направи такова при условията на чл. 268а, ал. 2 от ППЗМВР, като не съществува нормативно изискване служителят да бъде запознаван с това предложение, поради което оплакването, че жалбоподателят не е запознат със същото се явява неоснователно.

В процесната заповед е записано изрично, че на държавния служител следва да се изплатят дължимите обезщетения по ЗМВР, поради което следва да се приеме, че заповедта съдържа и задължителния реквизит по чл. 269, т. 3 от ППЗМВР. Тъй като специалният закон - ЗМВР и ППЗМВР съдържат разпоредби относно задължителните реквизити на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение с държавните служители в МВР, то не намират приложение разпоредби на общия Закон за държавния служител и оплакванията в жалбата, позовани на него, се явяват неоснователни.

Предвид на гореизложеното следва да бъде прието, че обжалваната заповед № К - 7087/25.07.2011 г. на министъра на вътрешните работи, с която на основание чл. 245, ал. 1, т. 13 от ЗМВР е прекратено служебното правоотношение на комисар Румен Александров Гълев, специалист първа степен в дирекция "Миграция"-МВР, категория Б, при придобиване право на пенсия при условията на чл. 69 от КСО, считано от датата на връчване на заповедта, е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на административно-производствените правила, поради което подадената жалба от Румен Александров Гълев се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена.

Водим от горното и на осн. чл. 172 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение,