Решение № 12100 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2015 г.

Решение № 12100 от 13.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4800/2015 г., III о., докладчик председателят Галина Христова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВЕЛИСИ МАКРО СИСТЕМ" ЕООД, ЕИК 131329411, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Иван Младенов и на "АЛИМА ИНВЕСТ" ЕООД, ЕИК 202755932, със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от управителя Нина Лазарова, чрез пълномощника им адв. Веселин Рашков, срещу Решение № 1067 от 26.02.2015 г. постановено по адм. дело № 8406/2013 г. от Административен съд София-град. В жалбата се мотивират отменителните основания на чл. 209, т. 3 АПК, иска се отмяната на съдебни акт и решаване на спора по същество. Претендират се разноските за двете съдебни инстанции. Ответната страна - Дирекция за национален строителен контрол, Централно управление, чрез пълномощника си адв. Бойко Ботев, изразява подробно и аргументирано становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че доказателствата по делото установяват наличието само на първата от кумулативно необходимите предпоставки за ангажиране отговорността на държавата, а именно - незаконосъобразен административен акт, каквато се явява Заповед № ДК-09-16/11.05.2007 г. на началника на РДНСК - гр. Видин, с която е забранен достъпа и ползването на ползвания, без да е въведен в експлоатация по установения ред и издадено разрешение за ползване строеж: "Свинарник", находящ се в гр. Дунавци, след отмяната с влязлото в сила решение от 28.10.2008 г. на Върховния административен съд. Съдът от първата инстанция правилно е преценил, че не са налице доказателства установяващи претърпени от "ВЕЛИСИ МАКРО СИСТЕМ" имуществени вреди в размер на 2 889 555. 97 лв. - реални или пропуснати ползи, което изключва наличието и на третия елемент от фактическия състав на правната норма - причинната връзка между незаконосъобразния акт на началника на РДНСК - гр. Видин и претендирания вредоносен резултат. Съдът е направил правилна преценка, че от представените по делото прекратен договор за наем и допълнителното споразумение към него сключени на 20.07.2006 г. и 8.02.2007 г. между дружеството и физическото лице - Мирослава Здравкова, както и с приходните ордери не се установява касаторът да е пропуснал да реализира ползи или реални вреди за периода от 11.05.2007 г. до 28.10.2008 г. поради издадената незаконосъобразна заповед. Освен изложените от съда съображения, които следва да бъдат споделени за липса на реални имуществени вреди или имуществени вреди от пропуснати ползи по прекратения договор и допълнителното споразумение към него, за наем на осем броя помещения за животни със застроена площ от 719.20 кв. м всяко от тях, за пълнота е посочил, че в хода на съдебно производство не са представени доказателства установяващи, че физическото лице е разполагало ежемесечно с парични суми в размер от по 2 000 лв. без ДДС от 20%, а в последствие и с по 42 000 лв. за заплащане на договорения наем, както и главници и лихви по договори за банков кредит на дружеството. Това обстоятелство също сочи на липса на реална имуществена вреда или на имуществена вреда от пропуснати ползи понеже няма никакви данни физическото лице въобще да е имало парични средства да плаща наем в договорения размер, както главниците и лихвите по договори за банков кредит на дружеството, респ. дружеството реално да е получавало сочените суми преди прекратяване на договора за наем. Не е основание за отмяна на съдебното решение оплакването, че не е направено оспорване на представените по делото частни писмени документи - договор за наем, допълнителното споразумение и приходни касови ордери, защото това е сторено с писмената защита на л. 217 - 221 депозирана по реда на чл. 149, ал. 3 ГПК. Съответно, съда правилно е посочил, че тези частни документи нямат доказателствена сила обвързваща съда и посочените в тях обстоятелства са истина. По делото не са ангажирани доказателства и доказателствени средства, с които по категоричен начин да се установи наличието на претърпени от касатора реални имуществени вреди или имуществени вреди от пропуснати ползи. Такива вреди не се доказват и с приетата по делото съдебно-икономическа експертиза. Административният съд е направил правилен извод, че претенциите на касатора са и недоказани, поради което обосновано е преценил молбата му за неоснователна и я е отхвърлил. Пред настоящата инстанция не се представят нови доказателства, които да налагат изводи различни от тези на първоинстанционния съд и съответно да обосновават отмяна на оспореното съдебно решение. Предвид тези съображения счита, че постановеното от АССГ съдебно решение, на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 АПК, следва да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе пред вид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Касационните жалби са подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежни по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК страни, предвид приложения договор за цесия, и са процесуално допустими. Разгледани по същество са неоснователни при следните съображения: С обжалваното решение съдът от първата инстанция е отхвърлил, като неоснователен, иск с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, предявен от "ВЕЛИСИ МАКРО СИСТЕМ" ЕООД срещу ДНСК - Централно управление, с който се претендира присъждане на обезщетение за понесени, вследствие отменен като незаконосъобразен административен акт на началника на РДНСК - гр. Видин - Заповед № ДК-09-16/11.05.2007 г., имуществени вреди, представляващи пропуснати ползи или (в условията на евентуалност) реални вреди от нереализиран договор за наем в периода от 11.05.2007 г. - 28.10.2008 г., в размер на 2 889 555.97 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 28.10.2008 г. до окончателното изплащане на сумата. За да постанови този резултат съдът е приел за установено, че ищецът не се е справил с доказателствената тежест и не е установил по категоричен начин наличието на всички изискуеми от нормата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ предпоставки за реализиране на отговорността на ответника. Налице е само първата предпоставка от сложния фактически състав, а именно отменен, като незаконосъобразен административен акт - Заповед № ДК-09-16 от 11.05.2007 г. на началника на РДНСК. Останали са недоказани другите две предпоставки - наличието на реална вреда или пропусната полза, както и причинна връзка между тях и незаконосъобразния административен акт. Решението е валидно, допустимо и правилно. Административният съд е изяснил релевантните за исковата претенция факти. Обсъдил е доказателствата, възраженията и становищата на страните и приложимата правна уредба. За приетото въз основа на този анализ фактически и правно се е обосновал. Мотивираният извод за неоснователност на иска е в съответствие с фактически установеното и правилно е приложен материалният закон - ЗОДОВ. Предявеният иск е с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, по силата на който държавата и общините отговарят за вредите, причинени на гражданите и юридическите лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ дължимото обезщетение е за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността не се презюмира от закона, затова в тежест на ищеца е да установи наличието на кумулативно изискуемите предпоставки за отговорността - незаконосъобразен акт, отменен по съответен ред, действие или бездействие на административен орган по повод изпълнение на административна дейност, настъпила вреда, причинна връзка между отменения акт, действие или бездействие и вредата. При липсата на кой и да е елемент от фактическия състав не може да реализира отговорността по чл. 1 от ЗОДОВ. В случая ищеца по делото не се е справил с доказателствената тежест по закон и не е установил наличието на всички елементи от състава на претендираното обезщетение по чл. 1 от ЗОДОВ относно издаденият от РДНСК незаконосъобразен акт, а именно: да е настъпила вреда от незаконосъобразния административен акт и да е налице причинна връзка между постановения незаконосъобразен административен акт и твърдения вредоносен резултат. Административният съд е извел верни правни изводи, които напълно се подкрепят от настоящата инстанция. Частните свидетелстващи документи, каквито в настоящия процес се явяват договор за наем от 20.07.2006 г.; допълнително споразумение № 1 от 8.02.2007 г.; уведомлението за разваляне на договора за наем от 20.07.2006 г. с дата 24.05.2007 г., както и приложените ксероксни копия на приходни касови ордери (приложени по делото от л. 86 до л. 91) се ползват само с обвързваща формална доказателствена сила относно авторството, според чл. 180 от ГПК, но не и с материална доказателствена сила досежно верността на съдържанието им. Сами по себе си те не удостоверяват по обвързващ начин съответствие на заявените с тях факти с действителното фактическо положение, поради което същото е следвало да бъде установявано с всички допустими от ГПК доказателствени средства. В този смисъл правилно съдът е приел, че частните свидетелстващи документи, удостоверяващи факти, на които се позовава техният издател се ползват с материална доказателствена сила, която не е обвързваща за съда, поради което те се преценяват с оглед на всички останали надлежно събрани доказателства и обстоятелства по делото. Други обаче доказателства, които да установяват наличие на изпълнение по сключения между страните договор за наем не са предствени. Ищецът не е представил напр. счетоводни справки, отчети, банкови извлечения или др. под. документи, от които по категоричен начин да се направи извод, че уговорената между страните наемна цена действително е била заплащана от наемателката, поради което като е било лишено от нея, през исковия период, търговското дружество е претърпяло реална вреда или пропуснал да реализира полза. Тъй като всяка страна е длъжна да установи фактите, на които установява своите искания (чл. 154, ал. 1 ГПК), а ищецът не е представил надлежни доказателства за наличие на вреда и нейната пряка и непосредствена връзка с отменения, като незаконосъобразен административен акт, то изводите на съда за неоснователност на претенцията са правилни. Водим от изложеното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, трето отделение