Решение № 1984 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2014 г.

Решение № 1984 от 24.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 9378/2014 г., I о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на адв. Иван Гогов, в качеството му на процесуален представител на Кирил Ангелов Рашков, срещу решение № 1293 от 22.05.2014 г. по адм. дело № 3554 по описа за 2012 г. на административния съд - Пловдив. С него е отхвърлена жалбата на лицето срещу ревизионен акт № 161106992 от 21.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1242 от 25.09.2012 г. относно определени задължения за данък по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г., за 2006 г., както и тези по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. и за 2010 г. В касационната жалба са развити доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушаване на материалния и процесуалния закони, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението като неправилно. Не се претендира присъждане на съдебни разноски. Ответната страна по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив оспорва същата чрез депозирано по факса становище по реда на чл. 163, във връзка с чл. 228 от АПК на процесуалния представител юрисконсулт Галя Коева. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведеното отменително основание, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Административният съд - Пловдив е бил сезиран с жалба срещу ревизионен акт № 161106992 от 21.05.2012 г. на органа по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 1242 от 25.09.2012 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. Пловдив. След извършена ревизия на лицето за ревизиран период 1.01.2005 г. - 31.12.2010 г., на лицето са определени задължения по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) за първите две години и по чл. 48 от ЗДДФЛ за останалите години, главница и лихва, конкретно посочени в мотивите на акта. Ревизията е осъществена по специалния ред на чл. 122 и сл. от ДОПК, понеже в хода на осъществяването й са констатирани обстоятелства по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, а именно данни за укрити доходи, както и за несъответствие между получени приходи и имущественото състояние на ревизирания субект. Същият е уведомен за това по реда на чл. 124, ал. 1 от ДОПК, като той не е представил декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК. В административното производство е констатирано, че лицето не е подавало ГДД по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и по чл. 50 от ЗДДФЛ, като през ревизирания период е осъществявало дейност по строителство и покупки на недвижими имоти и автомобили, извършвало е множество пътувания в чужбина и е внасяло суми по банкови сметки, без да е посочило и доказало източниците на приходите на парични средства, за да осъществява тези дейности. Също така е получавало парични преводи от чужбина, които също не са декларирани като реализиран доход. За 2005 г. превишението на осъществените от него разходи над получени и доказани доходи е в размер на 45 160.45 лв.; за 2006 г. е в размер на 115 171.56 лв.; за 2007 г. е в размер на 174 830.73 лв.; за 2008 г. е в размер на 71 649.98 лв., за 2009 г. в размер на 43 839.13 лв. и за 2010 г. в размер на 113 985.39 лв. Определените задължения за за данък върху доходите в размер на 11 390.00 лв. и лихва в размер на 8 541.24 лв. за 2005 г.; в размер на 27 105.10 лв. и лихва в размер на 16 713.77 лв. за 2006 г.; в размер на 41 463.00 лв. и лихва в размер на 19 762.94 лв. за 2007 г., в размер на 7 165.00 лв. и лихва 2 334.49 лв. за 2008 г.; в размер на 4 853.10 лв. и лихва в размер на 1 032.49 лв. за 2009 г. и в размер на 14 553.60 лв. и лихва в размер на 1 594.07 лв. за 2010 г. В мотивите на съдебния акт е изложена фактическата обстановка по спора, като съдът е обсъдил и съставения баланс, входящия и изходящия парични потоци, в които са взети предвид получени преводи, теглени пари (приходната част) и средства за издръжка на живота по данни от НСИ, плащания по фактури за ел. ток и телефонни услуги, за извършено строителство, покупка на недвижими имоти, покупка на МПС и пътувания в чужбина (разходната част). Както беше посочено ревизираният субект не е представил декларация по чл. 124, ал. 3 от ДОПК, както и никакви документи, писмения обяснения и становище във връзка с уведомлението и ИПДПОЗЛ. Още в административното производство са допуснати оценителна експертиза относно стойността на недвижимия имот и извършеното строителство, както и на моторните превозни средства - пазарна цена към момента на придобиването им. В съдебното производство е поискана и допусната съдебно-оценителна експертиза, която да определи пазарната цена на недвижим имот, представляващ жилищна сграда в парцел II-403, с. Катуница, както и такава за определяне на пазарната стойност на придобитите МПС, "БМВ 3201", "Рейнч Ровър", "Мерцедес С 320" и "Мерцедес С 220", основна и допълнителна. Също така са допуснати двама души свидетели за установяване относно това къде е живяло лицето, дали е живяло в едно домакинство с родителите си, какви пътувания е осъществявало в чужбина, работило ли е там и за какъв период. Поискана и допусната е съдебно-счетоводна експертиза относно определяне на началното салдо на паричния баланс на ревизираното лице. Поискана е допълнителна задача на последната, но е оттеглена. Разпитан като свидетел е Ангел Рашков, баща на ревизираното лице. Първоинстанционният съд е отграничил основните спорни моменти по делото, а именно относно наличието на обстоятелствата по чл. 122, ал. 1, т. 2 и т. 7 от ДОПК, за реализиране на ревизията по специалния ред и относно формирането на данъчната основа. При съобразяване с носенето на доказателствената тежест поради разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК в лицето на оспорващия, съдът е приел, че жалбата е неоснователна като недоказана и е обосновал извод за законосъобразност на оспорения ревизионен акт. По повод касационното възражение, че сумата 4 550.00 лв. е внесена през 2004 г. и не следва да бъде преценявана, понеже е извън обхвата на ревизията, то за 2005 г. органът е констатирал приход от 6 490.00 лв., изтеглени от банковата му сметка и лицето е направило разходи в размер на 1 041.80 лв., внесени в банковата сметка. Разликата от 4 548.20 лв. е сума, по отношения на която е прието, че е с неустановен произход, поради липса на доказване от страна на оспорващия именно на това обстоятелство. По повод възражението за МПС е констатирано, че при изготвяне на оценителната експертиза в ревизионното производство, стойността е определена към момента на придобиването им. В съдебното производство експертът по съдебно-оценителната експертиза е определил стойността към датата на регистрацията им в КАТ, което е в значително по-късен момент и върху нея безспорно влияние оказва амортизирането на тези МПС. Той е влияел и при изготвянето на оценителната експертиза в ревизионното производство, поради което е налице и разлика в посока завишаване или намаляване на същата тази стойност. По повод другото касационно възражение, че съдът не е кредитирал заключенията по оценителните експертизи, които според касатора са обективни и съответстват на фактите по делото, то съдът ги е обсъдил и не се явява задължен да се съобрази с тях, т. е. да ги кредитира при условие, че се е обосновал. По повод възражението за непълния по състав паричен поток, съставен в ревизионното производство, то този довод е следвало да бъде не само направен, но и доказан в проведеното административно и съдебно производство. Обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход от спора съдебни разноски не се дължат на касатора, както и на ответната страна. На последната такива са присъдени в първоинстанционното производство в съответствие с чл. 161 от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, първо отделение