Решение № 15848 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2019 г.

Решение № 15848 от 21.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3765/2019 г., II о., докладчик председателят Мариета Милева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Ахмедова, против решение № 315 от 13.02.2019 г., постановено по административно дело № 1938/2018 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отхвърлена жалбата й срещу отказ, обективиран в писмо № 94012-19733/14.06.2018 г., на главния архитект на район "Централен", община Пловдив да издаде удостоверение за търпимост на строеж: жилищна сграда с идентификатор № 56784.520.965. 1 в ПИ № 56784.520.965 по Кадастрална карта и кадастрален регистър (КККР), представляващ имот пл. № 1718, кв. 514 по плана на Първа градска част – [населено място] с административен адрес: [адрес]. Жалбоподателката поддържа, че решението на първоинстанционния съд е постановено в противоречие с материалния закон и не се обосновава от представените доказателства. Моли да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспореният отказ за издаване удостоверение за търпимост да бъде отменен. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът – главният архитект на район "Централен", община Пловдив не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Като взе предвид касационните основания, посочени в жалбите и данните по делото, настоящият състав на Върховния административен съд, второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд – Пловдив е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от представените доказателства. Правилно съдът приема, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган, в писмена форма и при спазване на административнопроизводствените правила. Съображенията на административния съд относно мотивировката на акта, основаващи се на ТР № 16/31.03.1975 г. на ОСГК на ВС, следва да бъдат споделени. Допълнително следва да се посочи, че въпросът за търпимостта на строежа е правен и по него съдът дължи произнасяне, като изследва всички основания. В този смисъл липсата на подробни съображения не представлява самостоятелно основание за отмяна на административния акт, а доводите на касационната жалбоподателка в обратния смисъл са неоснователни. Аргументирани, в съответствие със закона и обосновани от доказателствата са и изводите на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е постановен при наличие на материалноправните основания за това. Установено е, че описаният в отказа на главния архитект на район "Централен", община Пловдив, строеж представлява триетажна двуфамилна жилищна сграда, състояща се от частичен полуподземен етаж, два жилищни етажа и тавански етаж с надзид около 1, 20-1, 50 м. Първи и втори етаж са обособени като жилищни. Строежът е изпълнен от стоманобетонова носеща конструкция – колони и греди с ограждащи преградни стени от тухлена зидария, 3 бр. междуетажни стоманобетонови плочи в североизточната част на сградата и 2 бр. междуетажни плочи в югозападната част на сградата. Намира се в ПИ с идентификатор 56784.520.965 по КККР на гр. Пловдив, с пл. № 1718 в кв. 514 по плана на Първа градска част, Пловдив от 1994 г. В този вид строежът е изграден след 2016 г., но без одобрен проект и разрешение за строеж. Този извод следва от факта, че в нотариалния акт от 11.07.2016 г., с който жалбподателката придобива имота, сградата е отразена като едноетажна и еднофамилна. Като едноетажна жилищна сграда същата е заснета и при одобряване на КККР на гр. Пловдив през 2009 г. По предходните планове в имот с пл. № 1718, кв. 514 по плана на гр. Пловдив е нанесена паянтова жилищна сграда с площ първоначално от около 35 кв. м. По действащия кадастрално – регулационен и застроителен план (ЗРП) от 1994 г. част от имот пл. № 1718, кв. 514 по плана на Първа градска част, гр. Пловдив попада в терен за разширение на съществуваща улица и застроителен режим не е предвиден. Строежът, предмет на административния акт, се намира изцяло върху ПИ 1718, кв. 514 по действащия план на Първа градска част – Пловдив и частично върху ПИ – публична общинска собственост – ул. "Крумово". Регулационният план не е приложен (заключение на вещото лице по изслушаната съдебно - техническа експертиза). При тези факти административният съд правилно приема, че строежът не е търпим. С оглед времето на извършване на строителството, при преценка на основанията за търпимост, първоинстанционният съд законосъобразно съобразява, че предпоставките на § 16 ПР на ЗУТ и на § 127 ПЗР към ЗИД ЗУТ не са изпълнени. Цитираните текстове предвиждат времеви ограничения относно извършването на строежите, за които може да се приеме, че са търпими. В случая строежът е изграден след 2016 г., поради което не попада във времевия обхват на нито една от разпоредбите. Ето защо същият не е търпим и отказът да се издаде удостоверение за търпимост е законосъобразен. Независимо от посоченото по-горе относно времето на строителството, за пълнота на изложението и с оглед доводите на жалбоподателката, първоинстанционният съд извършва преценка на предпоставките за търпимост, визирани в § 16, ал. 1 ПР на ЗУТ, като правилно приема, че строежът не може да се квалифицира като търпим съгласно установените с нормата критерии. Ако се приеме, че постройката е изградена в периода до 1986 г., то същата е недопустим строеж и по тогава действалите правила и норми. Съгласно одобреният през 1978 г. кадастрално- регулационен план имот пл. № 1718 е включен в парцел II- комплексно застрояване. Същият попада във вътрешноблоково пространство – прилежащ терен на застроително петно за ново строителство, като по този начин е изключена всякаква възможност за строителство на собствениците с изключение на временно строителство (чл. 110 ППЗТСУ (отм.);. Съгласно действащия застроителен и регулационен план от 1994 г. част от процесният строеж попада в терен, отреден за улица и застроителен режим не е предвиден. Следователно строежът е в несъответствие с предвижданията на действащия план и не е допустим по правилата и нормативите, действали по време на извършването му. Дори да се приеме, че строежът е изграден в периода след 1994 г. до 31.03.2001 г., то разпоредбата на § 127 от ПЗР на ЗИД ЗУТ, регламентираща условията за търпимост, също не може да намери приложение. Както ЗТСУ (отм.); , така и ЗУТ, не допускат извършването на строежи от вида на процесния, върху улица - публична общинска собственост. Това както и обстоятелството, че жалбоподателят не ангажира доказателства в подкрепа на твърденията си за законност и/или търпимост на извършеното строителство, мотивират крайните изводи на административния съд, че строежът не може да се определи като търпим, отказът на главния архитект да издаде удостоверение за търпимост е законосъобразен и жалбата на Ахмедова против последния акт следва да се отхвърли. Поради всичко изложено настоящата инстанция приема, че оспореното решение е постановено при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с представените доказателства. Не са налице сочените в касационната жалба основания за неговата отмяна, поради което съдебният акт следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,