Решение № 9204 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2011 г.

Решение № 9204 от 24.06.2011 г. на ВАС по адм. д. № 5590/2011 г., III о., докладчик съдията Пенка Гетова Касационното производство по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба, подадена от Анна Филипова и Лиляна Филипова, против решение № 844 от 24.02.2011 г., постановено по адм. дело № 5101 от 2010 г. на Административния съд - София-град, като неправилно поради нарушение на материалния закон. Ответната страна - областният управител на област София, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, приема, че подадената в срок касационна жалба е неоснователна. С обжалваното решение, постановено в производство по чл. 4, ал. 5 от ЗОСОИ, съдът е отхвърлил жалба на касационните жалбоподатели против заповед № РД-23-007 от 01.04.2009 г. на областния управител на област София, с която на основание чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ е утвърдена оценката на одържавеното имущество, за което на жалбоподателите е признато право на обезщетение с жилищни компенсаторни записи. Съдът е възприел заключението на вещото лице по приета по делото съдебна експертиза, като е посочил, че обжалваната оценка на административния орган е извършена в съответствие с методиката, посочена в § 3а от ПЗР на ЗОСОИ, а получената стойност са удвоява съгласно чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ в съответствие с приложение № 1 към ЗМДТ, в който смисъл са и указанията в отменително решение № 8269 от 18.06.2010 г. по адм. дело № 751 от 2010 г. на Върховния административен съд - III отделение. Решението е правилно като постановено в съответствие с материалния закон. Доводът на жалбоподателите, че размерът на дължимото им се обезщетение в производството във втората фаза по Закона за обезщетяване на собственици на одържавени имоти (ЗОСОИ) следва да бъде определен съобразно приложение № 2 към Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ), не намира опора в закона. Подобно виждане противоречи на материалноправните разпоредби на ЗОСОИ (чл. 4, ал. 3, т. 3 вр. § 3а от ПЗР на ЗОСОИ). Както е посочил Върховният административен съд в мотивите си към решение № 8269 от 18.06.2010 г. по адм. дело № 751 от 2010 г., с което делото е върнато на първоинстанционния съд, "методиката за определяне на оценката на одържавеното имущество е определена в специалния закон - ЗОСОИ, поради което определянето й по друг начин, включително чрез съпоставяне на пазарни аналози (каквото искане е било направено от жалбоподателите), е недопустимо". Приложение № 1 към ЗМДТ е било действащ закон за периода 10.05.1996-31.12.2001 г. (§ 14 от ПЗР на ЗИД на ЗМДТ, обн., ДВ, бр. 37 от 1996 г., изм., бр. 40 от 1996 г., в сила от 10.05.1996 г., и съответно § 49 от ЗИД на ЗМДТ, обн., ДВ, бр. 109 от 18.12.2001 г., в сила от 1.01.2002 г.). Законодателят с изрична разпоредба - § 3а от ПЗР на ЗОСОИ (нов - обн., ДВ, бр. 45 от 30.04.2002 г.), препраща отново към него в случаите по чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ, придавайки му отново правна сила в тези ограничени случаи. По този начин се гарантира, че имуществата на всеки правоимащ ще се оценяват еднакво и по една и съща методика, независимо от времето на издаване на акта по чл. 6, ал. 5 ЗОСОИ - преди или след 01.01.2002 г.. Предвид гореизложеното и разпоредбите на ЗОСОИ висящи производства по смисъла на цитирания § 3а от ПЗР на ЗОСОИ могат да бъдат само такива, които са започнали в предвидения срок и по тях още не е постановен акт по чл. 6, ал. 5 от ЗОСОИ към 01.01.2002 г.. С отменителното решение на Върховния административен съд, с което делото е върнато на друг състав на АССГ, пред съда не стои задачата да определя данъчна оценка на имота - следва да се изясни единствено дали при определянето на оценката вещото лице е спазило чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ, т. е. удвоило ли е получената по реда на отмененото приложение № 1 към ЗМДТ стойност или не. Това е изяснено по категоричен начин в съдебното заседание от 25.11.2010 г. - вещото лице заявява, че умножавайки стойностите с коефициент 2, с изготвената от него експертиза е извършено удвояване на получената стойност на имуществото съобразно чл. 4, ал. 3, т. 3 от ЗОСОИ. Размерът на обезщетението, определен с обжалваното решение, потвърждава размера, определен със заповед № РД-23-007 от 01.04.2009 г. на заместник областния управител на област София и с последвалото я съдебно решение. Съдът правилно не е взел предвид обезщетението, определено с допуснатата от него експертиза, която е определила размера на обезщетението съгласно приложение № 2 към ЗМДТ. Жалбоподателите следва да заплатят на областния управител разноски за настоящата инстанция в размер на 150 лв., представляващи минимално адвокатско възнаграждение за процесуалния представител, за което е направено своевременно искане. По изложените съображения Върховният административен съд - III отделение,