Решение № 11022 от 1.12.2022 г. на ВАС, I о.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие", чрез ст. юрк. Кънчева, против решение 645 от 10.01.2022 г. по адм. дело 421/2021 г. по описа на Административен съд Хасково, с което по жалба на Г. Георгиев е отменен Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. 01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, с който е определено подлежащо на възстановяване публично държавно вземане в размер на 53 319,89 лева, за неизпълнение на нормативни и договорни задължения, ведно със законната лихва, считано от датата, следваща датата на изтичане на 14-дневния срок за доброволно възстановяване. Касационният жалбоподател твърди, че съдебното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Изразява несъгласние с мотивите за отмяна на АУПДВ, изложени от административния съд. Посочва, че в съдебната практика е налице разногласие кой е приложимият ред, като преобладава виждането, че ако актът е издаден от компетентен орган и при спазване на административнопроизводствените правила, то позоваването на Закона за управление на средствата от европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ) или на Закона за подпомагане на земеделските производители (ЗПЗП), при наличие на материалноправните предпоставки за издаването на акта, не би могло да опорочи до степен да бъде отменен само на това основание. Твърди, че като фактически основания за възстановяване на финансова помощ са послужили неизпълнение на заложената в бизнес плана заетост. Излага, че неизпълнявайки задължението си да запази съществуващия към датата на подаване на заявката за окончателно плащане средносписъчен брой на персонала, който е бил разкрит в резултат на експлоатацията на субсидираната инвестиция, ползвателят реално не изпълнява и задължението си да поддържа съответствие с критериите си за подбор, за което е получил 5 точки при оценка на проекта. Приема за неправилно възприетото от първоинстанционния съд, че от страна на Фонда се изисква земеделския производител да съхранява произведената от него селскостопанска продукция в склада само и единствено за целите на проверката, която може да бъде извършена от служители на ДФ Земеделие. Сочи, че от проверката на място се установява, че не само няма складирана продукция, а и че в самия склад не е обособен с каквито и да е стелажи, палети или друго оборудване, което е необходимо, за да изолира земеделската продукция от бетоновия под и да я предпазва от измокряне, измръзване и осигуряваща спазването на хигиенни норми. Посочва, че предвиденото помещение за гараж на собствена земеделска техника се складират лични вещи, които не са свързани с функционирането на инвестицията. На първия етаж предвидената стая за работилница е оборудвана като домашна кухня. На втория етаж са планирани офис и стая за персонала, като към момента на проверката едната стая е празна няма офис мебели, а другата стая е обособена като детска стая констатирано е наличието на детско обзавеждане две легла, секция, телевизор и детски играчки. Счита, че обжалваното съдебно решение е необосновано, тъй като липсата на преценка на твърденията на страните с оглед доказателствения материал по делото са довели до неправилното приложение на материалния закон и нарушения на съдопроизводствените правила. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго за отхвърляне на жалбата. Претендират се разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Ответникът Г. Георгиев, представляван от адв. Георгиева, оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на обжалваното решение. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на претендираните от касатора съдебни разноски, включително и юрисконсултско възнаграждение за пред двете съдебни инстанции. Заключението на представителя от Върховна административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С оспорения Акт за установяване на публично държавно вземане 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. 01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие, на Г. Георгиев е определено за възстановяване публично държавно вземане в размер на 53319,89 лева за установено неизпълнение по договор 26/04/1/0/02497 от 10.02.2016 г., сключен с ДФЗ, за отпускане на безвъзмездна финансова помощ по подмярка 4.1 Инвестиции в земеделски стопанства от мярка 4 Инвестиции в материални активи от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014-2020г., съфинансирана от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони С процесното решение административният съд е отменил по жалба на Г. Георгиев АУПДВ 26/04/1/0/02497/3/01/04/01 с изх. 01-262-6500/1000#8 от 10.03.2021 г., издаден от изпълнителния директор на ДФ Земеделие град София. Административният съд е приел, че оспореният АУПДВ е издаден в изискуемата от закона писмена форма и съдържа изискуемите реквизити, в т.ч. фактически и правни основания за издаването му. При извършена служебна проверка съдът е констатирал, че при издаването му е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, водещо до неговата отмяна. Съдът е посочил, че основанията, изложени в обжалвания АУПДВ, касаят неизползване по предназначение от страна на бенефициента Г. Георгиев на субсидираната инвестиция Строителство на склад за селскостопанска техника и инвентар и закупуване на земеделска техника, съобразно посочено в одобрения с договора бизнес план, тъй като в бизнес плана изрично е указано, че складът ще се използва за съхранение и подготовка за продажба на земеделската продукция и за подслон на собствената специализирана земеделска техника, а при проверката не е установено съхранение на селскостопанска продукция, както и неизпълнение на заложените в бизнес плана параметри на устойчива заетост. Така посочените в АУПДВ данни за неизпълнение на одобрените индикатори в плана по смисъла на чл.70 ал.1, т.7 от ЗУСЕСИФ обаче са основание за налагане на финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ, а не основание за издаване на АУПДВ. Съдът е посочил, че е трайно разбирането в съдебната практика, че непостигането на заложените показатели в бизнес плана представлява неизпълнение на одобрените индикатори и е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ за извършване на финансова корекция. Съдът е посочил, че предвид нормативната рамка законодателят не е регламентирал в условията на алтернативност хипотезите, при които компетентният орган издава решение по чл. 73 ЗУСЕСИФ и АУПДВ по ДОПК, като не му е предоставил възможност да си избере кой акт да издаде, ако прецени, че фактите по спора могат да бъдат подведени както под материалноправното основание на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕСИФ, така и под материалноправното основание в съответната наредба, по реда на която се сключва договорът, регламентираща връщане на предоставената финансова помощ при неизпълнение на договора. От това е достигнал до извода, че хипотезите на издаване на два различни акта са регламентирани в условията на евентуалност и само когато липсват основанията за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 1 - 9 ЗУСЕСИФ, се издава АУПДВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Доводите в касационната жалба за нарушение на материалния закон, нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост на решението, са неоснователни. Правилни и обосновани са изводите на административният съд за незаконосъобразност на оспорения АУПДВ, като издаден при допуснати съществени нарушения във връзка с вида на акта и реда за неговото издаване, които са се отразили и на материалноправните основания за установяване дължимостта на подлежащата на възстановяване финансова помощ. В чл. 166, ал. 1 от ДОПК е предвидено, че установяването на публични вземания се извършва по реда и от органа, определен в съответния закон. В процесния случай правилна е преценката на съда относно действащия по време на издаването на АУПДВ от 10.03.2021 г. специален закон - чл. 27, ал. 6 и 7 от ЗПЗП (ДВ бр. 51/2019 г., в сила от 28.06.2019 г.), който изрично разграничава основанията и реда за установяване на подлежащата на възстановяване безвъзмездна финансова помощ по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони. Според чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради нарушение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, което представлява неизпълнение на одобрени индикатори и основание за налагане на финансова корекция по чл. 70, ал. 1, т. 7 от ЗУСЕСИФ, се установява с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 от същия закон. Съгласно разпоредбата на чл. 27, ал. 7 от ЗПЗП АУПДВ се издава за установяване на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ поради неспазване на критерии за допустимост, ангажимент или друго задължение от страна на ползвателите на помощ и бенефициентите по мерките и подмерките от програмите за развитие на селските райони, извън основания по ал. 6 във връзка с чл. 70, ал. 1, т. 1-9 от ЗУСЕСИФ. Посочените в акта фактически основания правилно и обосновано са възприети от АС Хасково като неизпълнени одобрени индикатори по смисъла на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ. Тъй като в законът не е дефинирано понятието "индикатори" на основание чл. 36, ал. 1 и чл. 37, ал. 1 и 2 от Указ 883 от 24.04.1974 г. за прилагане на Закона за нормативните актове, съдържанието му е това на общоупотребимия български език. Така според Български тълковен речник, София, Наука и изкуство, 2008, с. 326 "индикатор" е измервателен уред, устройство или някакво вещество, които установяват, определят, измерват, показват наличието и количеството, интензивността на нещо. В настоящия случай съобразно предмета на спора под индикатор следва да се разбира показател за измерване изпълнението на договора за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, каквито са показателите за приходи и заетост от подпомаганата дейност. В същия смисъл е и тълкуването на чл. 70, ал. 1, т. 7 ЗУСЕФСУ, прието в решение 13796/06.11.2020 г. на Върховния административен съд, седмо отделение, постановено по адм. дело 12488/2019 г., съгласно което "Индикаторът е нещо, което или чрез което се измерва осъществяването на одобрения проект". Правилно в съдебния акт е прието, че към настоящия спор е приложима именно новата разпоредба на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51 от 2019 г., в сила от 28.06.2019 г./, доколкото производството по издаването на оспорения АУПДВ е започнало на 02.02.2021 г. с уведомителното писмо по чл. 26 от АПК за откриване на производството и съгласно чл. 25, ал. 3 от АПК, а индивидуалният административен акт е издаден на 10.03.2021 г. Процесният договор за отпускане на финансова помощ е сключен на 10.02.2016 г Следва да се посочи, че разпоредбата на чл. 75, ал. 2 от ЗУСЕФСУ, изм. ДВ бр. 85/2017 г., според която след окончателното плащане по проект неизвършените финансови корекции са публично вземане съгласно чл. 162, ал. 2, т. 8 от ДОПК, не изключва приложимостта на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП /ДВ, бр. 51/2019 г./. Тълкуването й съобразно чл. 46, ал. 1 от Закона за нормативните актове във връзка с другите алинеи на същия законов текст сочи, че под "извършване" на финансова корекция се разбира "изпълнение" в смисъла на възстановяване на средствата от съответния бенефициент, а не "установяване" по смисъла на чл. 27, ал. 6 от ЗПЗП. Всичко изложено налага извод, че дължимостта на подлежаща на възстановяване безвъзмездна финансова помощ е следвало да се установи с издаването на решение за налагане на финансова корекция по реда на чл. 73 ЗУСЕСИФ, тъй като е налице основанието по чл. 70, ал. 1, т. 7 от същия закон. Изричната и ясна регламентация в специалния закон на вида на акта, реда за издаването му и материалноправните основания в различните хипотези не допуска нарушаването на тези разпоредби да бъде възприемано от съда като несъществено и невлияещо на законосъобразността на оспорения акт. Несподелимо е твърдението на касатора, че позоваването на ЗУСЕСИФ или на ЗПЗП, при безспорното наличие на материалноправните предпоставки за издаване на акта, не е основание за отмяна на същия. Действително процесуалните правила за издаване на решение за финансова корекция по реда на ЗУСЕСИФ и АУПДВ по реда на ДОПК не се различават съществено. След изменението на ЗПЗП в сила от 28.06.2019 г., обаче при наличието на материално-правно основание по чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ е дължимо издаване на решение за финансова корекция, а във всички останали случаи се издава АУПДВ. Допуснатото нарушение от административният орган на реда и вида на акта е достатъчно съществено и дава основание за отмяна на индивидуалния административен акт единствено само на това основание, без същият да бъде обсъждан по същество. С оглед на изложеното, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е правилно постановено и следва да се остави в сила. При този изход на спора, на ответника по касация следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 5200 лева съгласно представения списък и договор за правна защита и съдействие, което с оглед обжалвания материален интерес по делото е в размер близък до нормативно предвидения минимум и не е прекомерно. Предвид изложеното и на основание чл.221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, първо отделение,