Решение № 4386 от 10.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 12009/2023 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Директор на ТД Митница Русе срещу решение 6993/16.11.2023 г. по адм. дело 8276/2023 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отменено решение 32-489739/25.07.2023 г. на директора на Териториална дирекция Митница Русе към Агенция Митници и преписката е върната за повторно провеждане на последващ контрол. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Счита, че съдът не е извършил анализ на събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност. По подробни изложени в жалбата съображения касаторът моли да се отмени обжалваното решение и да се постанови ново по съществото на спора, с което да се потвърди административния акт. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба Галва Метал България ЕООД взема становище за неоснователност на жалбата. Не претендира разноски. Прокурорът от Върховна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - осмо отделение, намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на основанията посочени в нея, както и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, същата е неоснователна. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК, настоящият касационен състав преценява решението на административния съд като валидно и допустимо, като постановено в правораздавателната дейност на съда, от законен състав и при правилна преценка за допустимостта на съдебния контрол. Решението е правилно. За да отмени процесното решение, съдът е приел, че спрямо проверяваното дружество, митническият орган е извършил последващ контрол на декларирането при условията на чл. 84 а от ЗМ, който не е осъществен при спазване правилата на чл. 84 в ЗМ, тъй като липсва заповед за възлагане, както и на чл. 84 л ЗМ, защото проверката е приключила с писмен доклад, несъдържащ всички изискуеми се реквизити. Въз основа на посочените обстоятелства е направил извод, че при издаване на решението е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, обуславящо неговата незаконосъобразност. Приел е за опорочено началото на последващата проверка чрез неиздаване на заповед за възлагане от органите по чл. 84, ал.2 от ЗМ Административният съд подробно е установил и описал фактическата обстановка, обсъдил е доказателствата по делото и възраженията на страните, и при правилно тълкуване и приложение на закона е извел самостоятелни и обосновани правни изводи, които се споделят и от настоящата инстанция. Законосъобразен е изводът на първоинстанционният съд, че в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила. Съгласно чл. 48 от Регламент /ЕС/ 952/2013 г. последващ контрол на митническите органи е допустим, след вдигане на стоките, осъществяван чрез проверка на точността и пълнотата на митническата декларация, на придружаващите я документи, на счетоводната и друга отчетност на декларатора, проверка на стоките и пробовземане. Тази разпоредба е възпроизведена в чл. 84 ЗМ. Съгласно разпоредбата на чл. 84 ЗМ, последващият контрол се извършва чрез проверки по т.1 на декларациите и придружаващите документи и по т.2 - на счетоводна и други видове отчетност, свързани търговски операции и др. Проверката по т. 2 е предвиден реда по чл. 84а и чл. 84м ЗМ. И в двата случая обаче е приложима разпоредбата на чл. 84в ЗМ, императивна норма, според която проверката в рамките на последващия контрол се извършва въз основа на заповед за възлагане, която се издава от органите по чл. 84, ал. 2, има реквизитите по чл. 84, ал. 3 ЗМ и се връчва на заинтересованото лице. В настоящия случай от страна на митническия орган не е представена заповед за възлагане по преписката и по делото няма нито твърдения, нито данни такава заповед да е издавана, поради което правилно административния съд е преценил, че изначално в процедурата по издаване на обжалваното митническо решение е допуснато съществено и неотстранимо нарушение на процесуалните правила, в противоречие с законоустановени изисквания, представляващо самостоятелно основание за отмяна на обжалвания административен акт. Касационната инстанция споделя и останалите мотиви на първоинстанционния съд, на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК. След като е стигнал до краен извод за незаконосъобразност на оспореното митническо решение и е отменил същото, Административен съд София-град е постановил едно правилно съдебно решение, което не е засегнато от пороците твърдяни в касационната жалба и при условията на чл. 221, ал.2 АПК следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл.221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,