Решение № 6148 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2009 г.

Решение № 6148 от 12.05.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3505/2009 г., VII о., докладчик съдията Павлина Найденова Производството е по чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс, образувано по касационна жалба на СД "БХ-90-Ангелови и сие" гр. Видин, представлявано от Лидия Борисова Ангелова, срещу решение № 1167 от 12.01.2009 г. по адм. д. № 6690/2008 г. на Административен съд - София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу заповед № РКК-02-465/30.09.2008 г. на председателя на Държавната агенция по туризъм, с която е наредено дружеството да се заличи като туроператор от регистъра на туроператорите и туристическите агенти, поради непредставяне пред председателя на Държавната агенция по туризъм на копие от договор за застраховка "отговорност на туроператора" по чл. 42 от Закона за туризма за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 в законоустановения 14-дневен срок от сключването или подновяването му и е обявено за невалидно издаденото на дружеството удостоверение за регистрация № 3786/28.01.2005 г. Представителят на административния орган представя писмено възражение по жалбата, претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Седмо отделение, намира жалбата за процесуално допустима, подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна по делото за която решението е неблагоприятно. За да отхвърли подадената жалба, административният съд е приел, че заповедта за заличаване на регистрацията за извършване на туроператорска дейност съответства на материално-правните разпоредби, като при неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 от Закона за туризма - туроператорите да представят на председателя на Държавната агенция по туризъм копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването му или подновяването му, за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 от закона, се поражда правомощието на председателя на Държавната агенция по туризъм по чл. 20, ал. 1, т. 3 б. "г" от ЗТ да издаде заповед за заличаване на регистрацията за извършване на туроператорска дейност, който действа при условията на обвързана компетентност. За материалната законосъобразност на издадената заповед е ирелевантно обстоятелството дали в действителност е налице сключен договор за застраховка, тъй като законът обвързва заличаването на регистрацията само с факта на констатираното неизпълнение на задължението за представянето му в срок. Решението е законосъобразно. Не са налице касационните основания посочени в жалбата. Съгласно чл. 20, ал. 1, т. "г" от Закона за туризма, регистрацията се заличава със заповед на председателя на Държавната агенция по туризъм ако туроператорът не представи пред регистриращия орган сключен застрахователен договор по чл. 42, ал. 1. Член 42, ал. 4 от Закона за туризма предвижда, че договорът за застраховка се сключва за срок от една година и се подновява или се сключва нов договор не по-късно от 30 дни преди датата на изтичането му. Туроператорът представя на председателя на Държавната агенция по туризъм копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 . Член 6, ал. 3 от Наредбата за условията и реда за сключване на задължителна застраховка, покриваща отговорността на туроператора също възпроизвежда задължението туроператорът да представи на председателя на Държавната агенция по туризъм копие от договора за застраховка в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в Регистъра на туроператорите и туристическите агенти в Националния туристически регистър. Безспорно е установено неизпълнението от страна на жалбоподателя на задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ, даващо основание за издаване на заповед по чл. 20, ал. 1, т. "г" за заличаване на регистрацията на туроператора, направено е мотивирано предложение на Експертната комисия по регистрация на туроператори и туристически агенти, съгласно чл. 20, ал. 1, т. 3 от ЗТ. В касационната жалба се излагат възражения срещу извода на съда, че при издаване на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, тъй като в нарушение на чл. 26, ал. 1 АПК, жалбоподателят не е уведомен за започналото административното производство. Действително няма данни на жалбоподателя да е съобщено за започване на производството по издаване на заповедта за заличаване на регистрацията за извършване на туроператорска дейност, но това не е довело до съществено нарушение на административнопроизводствените правила и незаконосъобразност на издадения акт, фактическата обстановка е изяснена. Жалбоподателят е имал възможност и в съдебното производство да представи доказателства, за своевременно представяне договора на председателя на Държавната агенция по туризъм, но той не твърди да е изпълнил това свое задължение в срок, а в жалбата се позовава на натовареност на служителите си. Отговорността за неизпълнение на задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ е обективна и не могат да се вземат предвид причините за неизпълнението й. Дори да беше представил възраженията си в административното производство, в случая сключения застрахователен договор, административният орган не бил прекратил преписката, както счита жалбоподателя, тъй като действа при условията на обвързана компетентност и при установяване на нарушение по чл. 42, ал. 4 от ЗТ е длъжен да издаде заповед за заличаване на регистрацията, както правилно е приел административния съд и възраженията в касационната жалба в тази насока са неоснователни. Евентуалното представяне на копие от сключения договор за застраховка пред административния орган по повод образуваното производство, не означава, че е изпълнено задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ застрахователният договор да се представи в предвидения от закона срок на председателя на Държавната агенция по туризъм. Установено е, че последният представен в Държавната агенция по туризъм застрахователен договор е със срок от 21.07.2007 г. до 20.07.2008 г., както е посочено в мотивите на оспорената заповед и не е изпълнено задължението по чл. 42, ал. 4 от ЗТ, независимо, че в производството пред съда са представени доказателства за сключен застрахователен договор на 21.07.2008 г. Не е спазено изискването по чл. 42 ал. 4 от ЗТ новият договор от 21.07.2008 г. да е сключен преди повече от 30 дни преди изтичането на застрахователния договор. Безспорно е установено неизпълнението на задължението копие от договора за застраховка да се представи в 14-дневен срок от сключването или подновяването му за вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 . Административният орган няма задължение да уведомява жалбоподателя за изпълнение на задължението му по чл. 42, ал. 4 от ЗТ, тъй като срокът е посочен в закона, независимо че е направено разгласяване, както правилно е приел административния съд. Законосъобразни са изводите на административния съд, че оспорената заповед е издадена в съответствие с целта на закона. Член 21, ал. 1, т. 8 от Закона за туризма предвижда вписване в регистъра по чл. 17, ал. 2 на номер и дата на сключения застрахователен договор по чл. 42, ал. 1 , име на застрахователя и срок на валидност на застраховката. Непредставянето на застрахователния договор е свързано с редовността на вписването. В този смисъл са неснователни доводите, че административният съд не е взел предвид, че няма прекъсване на застрахователните периоди. Смисълът на застрахователния договор е защита на потребителите на туристически услуги, което се постига чрез сключване на самия договор, а задължението за уведомяване на председателя на ДАТ е свързано с упражняване на последващ контрол, но разпоредбата на чл. 42, т. 4 от ЗТ е ясна и категорична. Нарушението което законът санкционира е формално и е налице при непредставяне на застрахователния договор в срок, независимо, че такъв е бил сключен, но не е представен. Предвидена е повишена отговорност на туроператорите, не само за сключване, но и за представяне на застрахователния договор в определен от закона срок. Обжалваното решение следва да се остави в сила, като постановено в съответствие с материалния закон, а на ответния орган да се присъди претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лв. съгласно чл. 8, във връзка с чл. 7, ал. 1 т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения (изм., ДВ, бр. 2 от 2009 г.) Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение