Решение № 7832 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2016 г.

Решение № 7832 от 20.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 3290/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Д. Т. М. срещу решение № 20/3.01.2015 г. по адм. д. № 683/2015 г. на АССГ. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излага конкретни нарушения, допуснати от съда в хода на процеса, които твърди, че са опорочили постановения съдебен акт. Възразява, че съдът е подменил предмета на спора, а не се е произнесъл по изрично заявени искания и оспорвания от страна на жалбоподателя. Моли да бъде отменено решението на съда. Ответникът по жалбата - началника на затвора С. редовно призован, не се представлява. Ответникът по жалбата - министър на правосъдието, редовно призован, не изпраща представител. Представителят на Върховна административна прокуратура излага заключение за неоснователност на касационната жалба. Съдебното решение е постановено след подробен анализ на доказателствата и на относимите правни норми. Установените факти и обстоятелства водят до извод, че за административния орган - началника на З. С., не съществуват задължения, пряко произтичащи от нормативен акт, както твърди жалбоподателя. Не е налице бездействие по чл. 257 АПК, поради което оспорването е неоснователно. Доказателствата, на които се обръща внимание в касационната жалба, са част от административната преписка. Що се отнася до разпоредбата на чл. 62, ал. 1 ЗИНЗС, тя касае преместване на лишен от свобода от едни затвор в друг, докато в настоящия случай е налице преместване в затворническо общежитие, което е подразделение на З. С.. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Административният съд е приел, че е сезиран с жалба от Д. Т. М., лишен от свобода срещу бездействия на Началника на затвора - гр. С. и министъра на правосъдието, изразяващи се в неиздаване на надлежен административен акт за преместването му от Софийски затвор в затворническо общежитие - Кремиковци на 14.06.2013 г., отстраняването му от работа на 29.05.2013 г. без надлежна заповед, отнемането му без надлежна заповед на хранителната добавка, с която е награден през месец май 2013 г. и непроизнасяне по жалбата му от страна на Министъра на правосъдието по жалба, подадена от него срещу Заповед № 230/14.06.2013 г. Съдът е отхвърлил предявените искания и оспорвания. Произнесъл се е по четирите претенции на оспорващия. Приел е в мотивите си, че в хипотезите на оспорване на бездействие на началника на затвора за преместването му от Софийски затвор в затворническо общежитие - Кремиковци, такова бездействие не е налице, поради това, че преместването му е станало въз основа на Протокол на Комисията за разпределение от 13.06.2013 г., М. е настанен в Затворническо общежитие - Кремиковци. Съдът е посочил, че не е налице бездействие, а изрично произнасяне от министъра на правосъдието по жалбата срещу заповедта на Главен директор ГД "ИН", подадена от М.. По отношение на лишаването му от хранителна пратка без изрично издадена заповед, съдът е приел, че не е налице бездействие, поради това, че лишаването нама как да бъде осъществено чрез бездействие, а представлява форма на активно поведение - предприемане на действия за лишаването. От приложените по делото доказателства е видно, че оспорващият никога не е лишаван от допълнителна хранителна пратка, както той е твърдял. Освен това бездействието на административен орган да издаде индивидуален или общ административен акт не е неизпълнение на фактическо действие пряко произтичащо от закон. По твърденията на М., че е бил отстранен от работа на дата 14.06.2013 г., съдът е посочил, че отстраняването му е станало въз основа на заповед № Р-323/14.06.2013 г., като заповедта представлява индивидуален административен акт и М. е имал процесуалната възможност да я оспори. Решението е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Съдът се е произнесъл по нередовна искова молба, без да констатира пороците и и без да даде указания и срок на оспорващия да изправи тези нередовности. Съдът е извел някои от исканията, изложени в жалбата на Д. М., които според оспорващия представляват бездействия на администрацията на Затвора гр. С. и само тях е разгледал по същество. В жалбата си М. е излагал различни обстоятелства и твърдения за нищожност на заповед № 230/14.06.2013 г. на началника на Софийския затвор, заповед № 1-745382 от 16.08.2013 г. на Гл. директор - комендант Б. С., писмо изх. № 94-Д-174/22.10.2013 г. на заместник министъра на правосъдието. В същото време никъде в искането си до съда не е заявил претенция тези актове да бъдат обявени за нищожни. След подробно и непоследователно изложени обстоятелства, свързани с посочените по-горе бездействия и актове, М. е заявил, че са му причинени и неимуществени вреди, които следва да бъдат обезщетени със сума от 2000 лв., която сума е разпределил между двамата ответника. При тази неяснота на претенциите, съдът е следвало да остави жалбата без движение за уточняване на предмета на спора и на исканията на Д. М. - по отношение на оспорените бездействия, на твърденията за нищожни административни актове и на исковите претенции за вреди по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Още повече, че Манолов е бил представляван по делото от адвокат . Като не е сторил това, съдът е постановил недопустимо решение, което следва да бъде обезсилено. На основание чл. 221, ал. 3 АПК, делото следва да бъде върнато на административния съд за ново разглеждане от стадия на обездвижване на жалбата и даване на указания за отстраняване на нередовностите по нея по чл. 150, ал. 1, т. 5, 6 и 7 АПК. Водим от горното, Върховният административен съд - трето отделение,