Решение № 2878 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2017 г.

Решение № 2878 от 7.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 14516/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Росен Василев Производството е по реда на чл. 237, ал. 1 във вр. с чл. 239, т. 1, 2, 3 и 5 от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/. Образувано е по искане на И. Г. К., от с. Л., обл. Софийска, за отмяна на влезли в сила определение № 1850 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 2156/2016 г. на Административен съд С.-град, и на определение № 7826 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 5399/2016 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение. В искането е посочено като правно основание за отмяна чл. 239, т. 1, 2, 3 и 5 от АПК. Конкретни основания по смисъла на чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК не се сочат, включително и в съдебно заседание. Не са изложени конкретни доводи. Поддържат се доводи за неправилност и необоснованост на определението на тричленния състав на Върховния административен съд. Иска се отмяна на определенията. Ответникът по молбата - изпълнителен директор на Агенция по геодезия, картография и кадастър не изразява становище по искането. Върховният административен съд - петчленен състав на Втора колегия намира, че искането за отмяна като подадено в срок от надлежна страна, е процесуално допустимо. Разгледано по същество, е неоснователно по следните съображения: С определение № 1850 от 30.03.2016 г. по адм. дело № 2156/2016 г. на Административен съд С.-град е оставена без разглеждане жалбата на И. Г. К. срещу заповед № РД-18-46 от 18 август 2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, с която на основание чл. 49, ал. 1 от ЗКИР са одобрени кадастрална карта и кадастралните регистри за землището ан с. Л., район "П.". С определение № 7826 от 28.06.2016 г. по адм. дело № 5399/2016 г. тричленен състав на Върховния административен съд, второ отделение е оставил в сила определение № 1850 от 30 март 2016 г. постановено по адм. дело № 2156/2016 г. по описа на Административния съд С. - град. Производството по чл. 237 и сл. от АПК е извънинстанционен контрол, поради което основанията по чл. 209, т. 3 АПК са неприложими. В голямата си част в молбата са изтъкнати оплаквания, които са допустими само при извършване на инстанционен съдебен контрол, каквото е касационното производство по чл. 208 и сл. от АПК. При извънинстанционният контрол законодателят е предвидил конкретно определени предпоставки, при наличието на които може да се допусна отмяната. В процесния случай като основание за отмяна на влезлите в сила определение молителят сочи разпоредбите на чл. 239, т. 1, т. 2, т. 3 и т. 5 от АПК. Не са изложени доводи свързани с открити нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната; по надлежния съдебен ред да е установено неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на чл. от състава на съда във връзка с решаването на делото; актът да е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен; страната вследствие на нарушаване на съответните правила да е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Настоящият състав намира, че в случая не е изпълнено нито едно от конкретно визираните основания за отмяна от молителя. Кънев е упражнил надлежно процесуалните си права, поради което не е налице някое от твърдяните отменителни основания по чл. 239 от АПК. В производството по отмяна съдът няма правомощие да пререшава спора, приключил с окончателен съдебен акт - в случая с определението на тричленния състав на Върховния административен съд. Поради това всички съображения на молителя за незаконосъобразност на постановеното от касационната инстанция определение не могат да бъдат преценявани от настоящия петчленен състав. С оглед на изложеното молбата на И. К. е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Водим от горното и на основание чл. 244 АПК, Върховният административен съд, петчленен съдебен състав на Втора колегия,