Решение № 9739 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2011 г.

Решение № 9739 от 4.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 11358/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208-228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 233 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР). Образувано е по касационна жалба на Директора на Регионална дирекция "Гранична полиция" - Петрич (РДГП) срещу решение № 688 от 13.05.2011 г., постановено по адм. дело № 69/2011 г. от Административен съд Благоевград, с което е отменена негова Заповед рег. № 145 от 17.01.2011 г., с която на Кирил Стоянов Опренов - полицай в КГПП Кулата е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца. По наведени доводи за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила се иска отмяната му. Ответникът - Кирил Стоянов Опренов не изпраща представител и не взема становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд - Пето отделение при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 АПК и предвид наведените касационни основания приема за установено следното: Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна в срока по чл. 211 АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваното решение първоинстанционният съд е отменил заповед рег. № 145 от 17.01.2011 г., с която на Кирил Стоянов Опренов - полицай, категория "Е" - II степен в Граничен контролно-пропусквателен пункт (КГПП) - Кулата от Гранично полицейско управление I степен - Петрич при Регионална дирекция "Гранична полиция" - Смолян, към Главна дирекция "Гранична полиция" МВР е наложено дисциплинарно наказание "писмено предупреждение" за срок от три месеца, на основание чл. 224, ал. 2, т. 1, чл. 226, ал. 1, т. 2 и чл. 228, т. 4 ЗМВР и чл. 226, ал. 1, т. 3 ППЗМВР, за това, че на по време на дежурство на 5.01.2011 г., около 20,05 часа дал възможност на проверявано лица да напусне зоната на контрол, като не е осъществил незабавно връзка по радиостанцията със служителите на Г "ОДГ", а е предприел преследване на автомобила, след което е уведомил посочените служители, чрез началника на смяната за предприемане на действия по задържане на автомобила. Първоинстанционният съд, след извършена служебна проверка намерил, че оспореният пред него административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма, но при допуснато съществено нарушение на административно производствените правила и неправилно приложение на закона. За да обоснове този извод първоинстанционният съд е приел, че в обжалваната пред него заповед, неправилно е прието въз основа на установените факти дисциплинарно наказващият орган е приел, че Опренов е извършил нарушение на служебната дисциплина. Решението е правилно. Съдът е изяснели спора от фактическа страна, като е обсъдил всички събрани в хода на съдебното производство доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като въз основа на това е извел правилен извод, че атакувания пред него административен акт не съдържа конкретно каква заповед или разпореждане, подзаконов нормативен акт или закон, нарушава деянието, което е квалифицирано като дисциплинарно нарушение, като съдът правилно е изтълкувал и приложил за настоящия случай разпоредбата на чл. 246, ал. 1 от ППЗМВР, както и чл. 3, ал. 1 от Инструкция № Iз-10-15/4.07.2006 г. за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР. От доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че ответника по касацията е направил опит да се свърже чрез предоставените му служебни радиостанции с групата за "Охрана на държавната граница", но поради лошия обхват не е успял да осъществи връзка, като обстоятелството, че осъществяването на такава връзка се е оказвало невъзможно и при други случаи се установява от разпита на свидетелите, разпитани по делото. Административният орган, при издаването на процесната заповед е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила (чл. 229, ал. 2 ЗМВР), като не е обсъдил всички обстоятелства и факти по настоящия случай, включително и констатираните по-горе причини от технически характер, довели до невъзможността да се осъществи радио-връзка. От събраните в хода на дисциплинарното и на съдебното производство доказателства не се установява по безспорен и несъмнен начин и извършване на вменено на Опренов нарушение. Предвид изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение следва да бъде оставено в сила, като постановено при отсъствие на касационни основания за отмяна. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение