Решение № 1899 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2015 г.

Решение № 1899 от 19.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1982/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във вр. с чл. 80а, ал. 3 от Закона за държавната собственост /ЗДС/. Образувано е по жалба от Мила Господинова Вълканова, от гр. София, срещу заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. на Министъра на отбраната на Република България, с искане за отмяната й като незаконосъобразна, постановена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в противоречие с относимите материалноправни разпоредби. Ответникът, министърът на отбраната чрез процесуалния си представител по делото взема становище за неоснователност на жалбата и законосъобразност на оспорената пред съда заповед. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че е налице спор за собственост между страните и че настоящето дело следва да бъде спряно до приключване на гражданското дело. Съдът, като обсъди направените в жалбата оплаквания и извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, намира за установено следното: Жалбата е подадена в срока по чл. 149 от АПК, от надлежна страна, адресат на оспорения административен акт, поради което е процесуално допустима. С представения по делото акт за частна държавна собственост /АЧДС/ № 05494/29.08.2005 г., утвърден от Областният управител на Област София-град е актуван, като държавен, магазин № 2 във вход "А", със застроена площ от 165.55 кв. м., заедно с прилежащите му общи части от сградата и от правото на строеж, находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба" 2, бл. 519, вх. "А", като върху имота е предоставено право на управление на Министерство на отбраната, Изпълнителна агенция "Държавна собственост на Министерство на отбраната". В АЧДС е отразено наличието на съставен по-рано АДС с № 1521/18.09.1995 г. на ТОА "Искър", също представен по делото, като с него е актуван, като държавна собственост, новопостроен жилищен блок в ж. к. "Дружба", II ч., включващ и търговска част, включваща 6 броя магазини. В административната преписка се съдържат и скица от 16.02.2009 г., издадена от Столична Община, район "Искър", както и ситуация, изготвена от гл. специалист в сектор "Недвижими имоти" без дата и основание на изготвяне. Жалбоподателката е представила и са приети като доказателства по делото: нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, т. III, н. д. № 0434/2013 г., с който е придобила правото на собственост върху търговско помещение, магазин, находящо се на партера в жилищна сграда бл. 519, ж. к. "Дружба 2", гр. София, със застроена площ от 51 кв. м., с идентификатор 68134.1505.2372.1.38; нот. акт № 97, т. 1, н. д. № 90/2000 г., за собственост върху недвижим имот, придобит по давност; схема № 15-449244 от 08.12.2014 г. на самостоятелен обект в сграда, с идентификатор 68134.1505.2372.1.38, издадена от СГКК гр. София, съгласно която заснетия обект за търговска дейност, находящ се в гр. София, район "Искър", ж. к. "Дружба 2" бл. 519, ет. 1, е с площ от 51 кв. м., като в регистъра, като негов собственик е записана Мила Вълканова; доказателства във връзка с изграждане на жилищния блок, в който се намира търговското помещение, такива във връзка с придобиване на собствеността от праводателите и. С писмо от 16.10.2014 г. до жалбоподателката административния орган я уведомява, че владее неправомерно част от имот, държавна собственост и следва да го освободи. Жалбоподателката е подала становище, с приложени към него доказателства, получени от ответника по жалбата на 3.11.2014 г. С писмо от 26.11.2014 г., след обсъждане на възраженията на жалбоподателката, министърът на отбраната е приел, че те не основават правомерно владение на имота. С оспорената заповед № ЗС-30/27.01.2015 г. министърът на отбраната, на основание чл. 80а от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е наредил изземване от Мила Вълканова на недвижим имот, частна държавна собственост, магазин № 2, вх. А, бл. 519 находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба - 2", в частта му, описана в нотариален акт № 70, том III, рег. № 08749, дело № 0434/2013 г., като владян без основание. От фактическа страна административният орган е приел, че този имот е държавна собственост, съгласно акт за частна държавна собственост от 29.08.2005 г., същият се владее от Вълканова без основание, тъй като го е придобила от несобственик. При установената по делото фактическа обстановка съдът намира, че обжалваната заповед е незаконосъобразна. Съгласно разпоредбата на чл. 80а, ал. 1 от ЗДС имот - държавна собственост, предоставен за ползване и управление на Министерството на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, който се владее или държи без основание или на отпаднало основание от друго физическо или юридическо лице, или който се ползва не по предназначение, се изземва въз основа на заповед на министъра на отбраната. Оспорената пред съда заповед е издадена от компетентен по силата на посочената разпоредба орган - министъра на отбраната, в изискуемата се от закона писмена форма и при спазване на изискването за мотивиране на акта по чл. 59, ал. 1 и 2 от АПК. Не е налице нарушение на административно-производствените правила при установеното участие на жалбоподателката в административното производство. Обжалваната заповед е издадена при неправилно приложение на материалния закон. С разпоредбата на чл. 80а от ЗДС, на която се основава оспорената пред съда заповед, е уредена специална хипотеза на изземване на държавни имоти въз основа на заповед на министъра на отбраната в случаите, когато тези имоти, предоставени за ползване и управление на Министерство на отбраната, Българската армия и структурите на подчинение на министъра на отбраната, се владеят или държат без основание или на отпаднало основание от физическо или юридическо лице, или пък се ползват не по предназначение. В случая оспорената заповед се основава на владение без основание на държавен имот, предоставен за управление на министерство на отбраната. С представения по делото Акт за частна държавна собственост № 05494/29.08.2005 г., държавата се легитимира като собственик на магазин № 2 във вход "А", със застроена площ от 165.55 кв. м., находящ се в гр. София, ж. к. "Дружба" 2, бл. 519, вх. "А", върху който е предоставено право на управление на Министерство на отбраната. Налице е една от визираните в закона предпоставки за издаване на заповед за изземването му. Не се доказва по делото обаче, приетото в заповедта, че част от този имот се владее без основание, тъй като от представения по делото нотариален акт за продажба на недвижим имот № 70, т. III, н. д. № 0434/2013 г., се установява, че жалбоподателката Вълканова е придобила правото на собственост върху търговско помещение, магазин, находящо се на партера в жилищна сграда бл. 519, ж. к. "Дружба 2", гр. София, със застроена площ от 51 кв. м., с идентификатор 68134.1505.2372.1.38, което именно помещение е предмет на изземване с оспорената заповед. Липсата на законова предпоставка за издаване на обжалваната заповед, имотът предмет на изземване да се владее без правно основание обуславя незаконосъобразността на оспорената пред съда заповед. Несъстоятелни са доводите на ответника по делото, че жалбоподателката не се легитимира, като собственик на имота, предмет на изземване, при изложени подробни съображения, преповтарящи изложеното и в оспорената заповед, а именно че го е придобила от несобственик. Наличният спор за собственост не може да бъде решен в настоящето производство по оспорване на заповед, издадена по чл. 80а от ЗДС, а още по-малко от административния орган, което той е сторил на практика със заповедта си. С оглед гореизложените съображения съдът намира, че заповед № ЗС-30 от 27.01.2015 г. на Министъра на отбраната на Република България е издадена от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в противоречие с материалноправните разпоредби и несъответствие с целта на закона поради което следва същата да бъде отменена. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, пред. 2 от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение