Решение № 8562 от 25.8.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10314/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба от Южен индустриален парк АД, ЕИК 822105264 със седалище и адрес на управление гр. София, ул. Беловодски път 15-17, ет. 3, чрез адв. К. Марков срещу Решение 5169 от 31.07.2023 г., постановено по адм. д. 2959/2022 г. по описа на Административен съд София град.

Касаторът твърди неправилност на съдебното решение като постановено в противоречие с материалния закон и необоснованост касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли съдебното решение да бъде отменено като неправилно с произтичащите от това правни последици .

Редовно призован за съдебно заседание, касационният жалбоподател, Южен индустриален парк АД - гр. София, се представлява от адв. К. Марков, който поддържа касационните жалби, а по същество твърди основателност на същите, съответно - неправилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в касационната жалба , устно в хода по същество и в допълнително депозирани по делото писмени бележки.

Ответникът по касационната жалба, Национална агенция за приходите /НАП/, редовно призован, се представлява от юриск. Раева, която оспорва касационната жалба, а по същество твърди неоснователност на касационната жалба, съответно правилност на атакуваното съдебно решение по съображения, подробно развити в писмен отговор на касационната жалба и устно в хода по същество.

Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, за която съдебното решение е неблагоприятно, поради което е допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна по следните съображения:

С обжалваното решение Административен съд София град е отхвърлил като неоснователни и недоказани предявените от Южен индустриален парк АД гр. София срещу Национална агенция за приходите - гр.София обективно съединени искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение за причинени на ищцовото дружество имуществени вреди от незаконосъобразни бездействия на публичен изпълнител при РД на АДВ Пловдив по изпълнително дело 34571/2002г., както следва: 1. Обезщетение в размер на 3 410 200 лв., представляващо претърпени в периода от 01.01.2006 г. до 28.12.2011 г. загуби, свързани с липси на негово собствено движимо имущество, намирало се на територията на Завод за производство на стоманени тръби , гр. Септември към февруари 2006 г., ведно със законната лихва; 2. Обезщетение в размер на 8 979 407 лв., представляващо претърпени в периода от 01.01.2006 г. до 28.12.2011 г. загуби, свързани с разрушаването и/или унищожаването на сгради на територията на Завод за производство на стоманени тръби , гр. Септември, собствени на дружеството - ищец, ведно със законната лихва; 3. Обезщетение в размер на 18 000 000 лв., представляващо претърпени загуби, свързани с обезщетението, заплатено на Химко АД, гр. Враца, за причинените на последното вреди в периода от 01.01. 2006 г. до 28.12.2011 г., свързани с липси на собственото на Химко АД, гр. Враца движимо имущество, оставено на съхранение в Завод за производство на стоманени тръби, гр. Септември - машини, съоръжения и др., на обща стойност 20 203 044 лв. с ДДС, ведно със законната лихва. Със същото съдебно решение административният съд е осъдил ищцовото дружество да заплати на Национална агенция за приходите сумата от 100 лева, представляваща разноски в полза на НАП за юрисконсултско възнаграждение.

За да стигне до този правен резултат, АССГ, след обстоен анализ на доводите на страните, събраните по делото доказателства и материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, е заключил, че по делото не се установява кумулативното наличие на елементите от сложния фактически състав на отговорността на ответника за вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.

Съдът е приел, че по силата на чл. 167 от ДОПК публичният изпълнител /ПИ/ е орган на принудителното изпълнение и осъществява действията по обезпечаване и принудително изпълнение на публичните вземания по реда на този кодекс. В изпълнение на правомощията си и съгласно чл.226 от ДОПК публичният изпълнител издава постановления и разпореждания, като всички извършени от него действия по изпълнението подлежат на обжалване по реда на чл. 266-268 от ДОПК. В тази връзка съдът е изложил съображения, че всички действия на ПИ имат характер на правни действия и по отношение на тях е приложима процесуалната предпоставка по чл. 204, ал. 1 от АПК предварителна отмяна на акта, поради което действията и бездействията не могат да се квалифицират като фактически такива по смисъла на чл. 250 257 от АПК, респективно тяхната незаконосъобразност не подлежи на установяване по реда на чл.204, ал.4 от АПК, тъй като това би означавало да се заобиколи реда за оспорването им съгласно чл.266 и сл. от ДОПК, по който се оспорват всички действия на ПИ. Доколкото не е установено да са обжалвани и отменени / било по административен, било по съдебен ред/ с влязъл в сила акт действията и бездействията на ПИ, от които се претендират вредите, то съдът е приел обсъждането на тяхната законосъобразност в производството по ЗОДОВ за недопустимо.

По възражението за изтекла погасителна давност съдът е приел, че след като исковете са предявени на 14.12.2016 г., то възражението по чл. 110 от ЗЗД касае действия, извършени преди 14.12.2011 г., поради което всички парични вземания / в т.ч. и за обезщетения за вреди/ от действия/бездействия, извършени преди тази дата, са погасени по давност.

АССГ е установил от фактическа страна, че Южен индустриален парк АД гр. Стара Загора е правоприемник на Стоманени тръби АД - гр. Септември и, като такова, е собственик на Завод за производство на стоманени тръби в гр. Септември. Във връзка с изпълнително дело 34571/2002 г. за принудително събиране на установени и изискуеми публични задължения по ревизионни актове, на дружеството е наложена възбрана върху завода за стоманени тръби, но не и върху намиращите се в него движими вещи, които съгласно договор от 28.03.2002 г. са прехвърлени в собственост на Химко АД по опис, като пазенето на завода е поверено на собственика му съгласно Протокол за опис на движими вещи 34571/25.03.2004г. / л.30 по а.д. 12326/2016г. по описа на АССГ /, както и на недвижими имоти / л.49 от същото административно дело./ . Още в протокола за опис на предадените за пазене на собственика движими вещи от 25.03.2004г./ на л.34 от делото / е посочено, че предадените под опис вещи са продадени от Стоманени тръби АД- гр. Септември на Химко АД- гр.Враца и са оставени от последното дружество на отговорно пазене на ищеца.

По първата искова претенция съдът е приел, че, по повод постъпил на 30.01.2006 г.сигнал за унищожаване на машините в завода и изнасянето им за скрап, публичният изпълнител е посетил завода, констатациите от което посещение е изложил в изготвен Протокол за извършено действие съгласно чл.226, ал.2 от ДОПК изх. 34571/2002/121167 от 30.01.2006г. След като установил, че поточната линия е разрушена и голяма част от нея липсва, със свое Постановление изх. 34571/2002/121180 от 10.02.2006 г. публичният изпълнител на основание чл.234 от ДОПК е назначил ЕТ Г. М. - М. за пазач на завода с мотива, че назначеният от изпълнителния директор на Стоманени тръби АД пазач не изпълнявал задължението си за пазене на предоставените му с протокол- опис от 25.03.2004 г. движими вещи , както и на предоставените му с протокол-опис от 10.03.2004 г. недвижими имоти. Постановлението за назначаване на нов пазач на движимите вещи и недвижимите имоти на ищцовото дружество е връчено на представител на същото с протокол по чл.226, ал.2 от ДОПК изх. 34571/ 10.02.2006 г. Нито постановлението за назначаване на нов пазач- външна за дружество въоръжена охрана, нито цитираните по-горе два протокола за извършени действия от публичния изпълнител съгласно чл.226 от ДОПК са били обжалвани от ищеца. Въз основа на писмо рег. 3561/18.03.2009 г. на началника на РУ на МВР гр. Септември е установено, че в периода 2004 г. 2009 г. в РУ на МВР са заведени 27 заявителски материала за престъпни посегателства, предимно кражби от завода, извършвани и преди 01.02.2006 г. От страна на публичния изпълнител са извършвани и внезапни проверки в завода с цел констатиране изпълнение на задълженията от страна на назначения за пазач ЕТ Г. М. М. , както и действия по увеличаване броя на пазачите въоръжена охрана на завода/ Протокол за внезапна проверка от 03.10.2007г. л.414 по адм.д. 12326/2016г. /АССГ; писмо от ПИ до АДВ-РД-гр. Пловдив за увеличаване броя на назначените пазачи от 9 на 12 бр. л.394 по адм.д. 12326/2016г./АССГ и протокол за извършено в тази посока от ПИ действие по чл.226, ал.2 от ДОПК- л.391 по делото/.

При така установеното АССГ е направил извод за липса на незаконосъобразно фактическо бездействие от страна на публичния изпълнител, явяващо се основание за настъпване на твърдените от ищцовото дружество вреди, за чиято обезвреда се иска присъждане на претендираното обезщетение. Като косвени доказателства за липсата на твърдяното от ищеца неупражняване на контрол за опазване възбраненото имущество на предприятието на ищеца, съдът е изтъкнал установеното с протокол от 21.01.2013 г. на Община Септември наличие на архива и ведомостите на предприятието в противовес на твърденията на ищеца, че в исковия период поради неправомерното поведение на ПИ този архив е изгубен. Въз основа на изготвените по делото експертизи, представените доказателства и разпитаните свидетели, административният съд е заключил, че въпреки кражбите и набезите върху движимото и недвижимото имущество на територията на ищцовото предприятие, именно в периода 10.02.2006 г. до 15.12.2011 г., когато охраната му е осъществявана от ЕТ Г. М. М. , е опазено имущество, оценено на 7 470 715 лв. съгласно Разпореждане за определяне на окончателна оценка 7423/2011/121919 от 10.02.2012 г. и Уведомление изх. 11-00-190 от 13.02.2013 г. на ПИ при ТД на НАП София до Районна прокуратура- Пазарджик.

Съдът е заключил, от друга страна, че евентуалните вреди, изразяващи се в унищожаване, изнасяне и разрушаване на движимо и недвижимо имущество, намирало се на територията на Завода за стоманени тръби- гр. Септември, са настъпили не в резултат поведението на ПИ, а по изключителна вина и отговорност на самото дружество длъжник, което е допуснало неправомерно поведение чрез непогасяване на негови задължения в огромен размер към бюджета - от една страна, както и на поведението на ищеца в периода, в който движимото и недвижимо имущество му е било предоставено от ПИ на отговорно пазене , в който период ищцовото дружество е проявило целенасочено бездействие по отношение опазване на повереното му за пазене имущество. Според съда поведението на ищеца да осуетява провеждането в исковия период на всяко действие по принудително изпълнение срещу имуществото му чрез обжалване на всяко действие на ПИ, целящо събиране на задълженията му към НАП, както и поведението му по неполагане на дължимата грижа за опазване на имуществото, предадено му за пазене до 10.02.2006г., изключва един от елементите на отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ в исковия период наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното бездействие на ПИ в процесния период и логично последвалите в този, близо 6 годишен период загуби и амортизации на имуществото на длъжника . Според съда не може да се приеме, че загубите и повредите на ищцовото имущество са резултат единствено от евентуалното бездействие на публичен изпълнител в периода от 01.02.2006 г. до 28.12.2011 г., каквото е изискването за наличие на пряка и непосредствена причинно-следствена връзка като задължителен елемент от отговорността на държавата за вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. В този смисъл АССГ а цитирал практика на ВАС във връзка с отхвърляне на искове за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, предявени от граждани и юридически лица срещу Българска народна банка във връзка с бездействието на БНБ по упражняване контрол върху поведението на Корпоративна търговска банка АД.

Отделно от горното АССГ е изложил мотиви и за това,че , видно от приетите в различните етапи от разглеждане на исковете пред АССГ съдебни експертизи / заключенията на в.л.М. П., в.л.С. Г. и в.л.В. Г./, не е възможно да се посочи счетоводно какво е движимото и недвижимо имущество на Южен индустриален парк АД към м. 02.2006г. по инвентаризационен опис от 18.08.2005г., поради което твърденията на ищеца, че към м. 02.2006г. същият е притежавал движимо имущество на стойност 3 410 200 лв и недвижими имоти на стойност от 8 979 407 лв са изцяло недоказани т. ищецът не доказва наличието на една от кумулативно изискуеми по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , а именно реалното настъпване на твърдяната вреда, чиято обезвреда се претендира.

По втората претенция за вреди, претърпени в периода от 01.01.2006 г. до 28.12.2011 г., представляващи загуби, свързани с разрушаването и/или унищожаването на сгради на територията на Завод за производство на стоманени тръби , гр. Септември, собствени на дружеството ищец, съдът също е заключил, че: липсват реално настъпили вреди от вида на твърдените в исковия период от една страна, а от друга - не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдените бездействия на публичния изпълнител и евентуално претърпените вреди. За да стигне до този извод, АССГ, след анализ на гласните доказателства и представената Експертна оценка на недвижими имоти изх. 7423-121898/27.12.2011 г., е приел, че са потвърдени направените констатации при огледа на 16.12.2011 г. добро конструктивно състояние на сградите, но лошо експлоатационно състояние на същите и нужда от ремонт /стойност на земята 2 824 830 лв. и стойност на сградите 4 453 740 лв. общо 7 276 430 лв./, поради което в края на исковия период, след освобождаване на охраната, назначена от ПИ, недвижимото имущество на длъжника се явява опазено. Отделно от гореизложеното , още на 03.01.2012 г. изпълнителният директор на Южен индустриален парк АД е издал заповед за демонтиране на метални елементи от главна понизителна станция и е предприел действия, целящи премахване на Главен производствен корпус , като при извършена проверка на 21.01.2013 г. от Община Септември на място в завода е установено струпване на множество хора от ромски произход, които рушат малкото останали сгради и извличат желязото от тях, което довело до нарушаване на конструкцията на съществуващите сгради. При така установеното съдът е приел, че разрушаването на конструктивно здравите към м. декември 2011 г. сгради, се е случило след като Южен индустриален парк АД си е възстановил владението върху завода и същото не е в резултат на твърдените от ищеца като вредоносни действия/бездействия на публичния изпълнител в исковия период.

По отношение липсата на материалноправната предпоставка за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, а именно недоказаност на реално претърпени вреди от вида на твърдените, АССГ отново се е позовал на приетите по делото три съдебно-икономически експертизи, посочени по-горе.

По третия иск за обезщетение в размер на 18 000 000 лв., представляващо претърпени загуби, свързани с обезщетението, заплатено на Химко АД- гр. Враца, за причинените на последното вреди в периода от 01.01.2006 г. до 28.12.2011 г., свързани с липси на собственото на Химко АД, гр. Враца движимо имущество, оставено на съхранение в Завод за производство на стоманени тръби, гр. Септември - машини, съоръжения и други, съдът, за да отхвърли исковата претенция, е приел, че всички представени от ищцовото дружество писмени доказателства, като частни документи нямат обвързваща за съда доказателствена сила . Създадените договорни отношения са между равнопоставени страни, поради което евентуално дължимите суми по тях не са резултат от незаконосъобразна административна дейност. Отделно от така приетото, съдът е изложил съображения и за това, че, макар да е сключен договор за покупко-продажба от 28.02.2002 г., с който Стоманени тръби АД е продало на Химко Враца АД машини и съоръжения съгласно опис на стойност 15 835 870 лв. /впоследствие учредено вещно право за ползването им от Стоманени тръби АД за срок от 10 години/, липсват документи, които да удостоверят реалното плащане по издадените две фактури - 0000021601 от 29.03.2002 г. и 0000021646 от 30.04.2002 г. Установено е , че със Заповед 08/06.12.2004 г. на изпълнителния директор на Стоманени тръби АД е наредено да се извърши бракуване и ликвидация чрез унищожаване /нарязване, натрошаване, предаване на вторични суровини/ на негодни дълготрайни материални активи по приложени описи - Приложения 1 и 2, като наименованията и броя позиции в приложените описи съвпадат с описа към Фактура 0000021601 от 29.03.2002 г., а, според констатациите на вещото лице Г. при първоначалното разглеждане на делото, липсват данни активите, предмет на посочените две фактури, да са заведени задбалансово в счетоводството на пазача Стоманени тръби АД по сметка 93 Чужди материални запаси, приети на отговорно пазене . Въз основа на горното, както и ,базирайки се на заключението на в.л.М. П. /стр.10 от същото/, АССГ е приел, че оборудването, което е бракувано и унищожено със Заповед 08/06.12.2004г. на изп.директор на Стоманени тръби АД, Протокол за бракуване от 07.12.2004г. и Договор за продажба на скрап- черни и цветни метали от 28.11.2005г. между Стоманени тръби АД като продавач и Гео метал трейд ЕООД като купувач, вече не е налично като обект на пазене към м. февруари 2006 г.

При тези данни съдът е заключил, че договорът от 28.02.2002 г. между Стоманени тръби АД и Химко АД, Враца не е сключен с цел да бъде изпълнен реално и не е насочен към реално изпълнение от всяка от страните, тъй като нито Стоманени тръби АД е предал вещите на купувача, нито купувачът от своя страна е заплатил тяхната стойност на продавача. Въпреки, че няма формална законова забрана вещите да останат на отговорно пазене у продавача, в случая чрез изкуствено създадена конструкция се цели и постига нелегитимна цел.

Според АССГ в конкретния случай не се доказва реално настъпила вреда от разваляне на фиктивен договор, а дори да е настъпила такава то това не е в причинно-следствена връзка с незаконосъобразна административна дейност на публичния изпълнител към НАП, а единствено във връзка с поведението на ищцовото дружество по бракуване на движимите вещи, описани и в продадените на Химко АД две фактури.

Съдът е стигнал до извод и за липса на доказателства във връзка с твърденията на ищеца за разместване на имуществени ценности по договор за заем от ценни книжа от 05.02.2012 г. с чуждестранното дружество"Пан Европа" ГмбХ (PanEuropa GmbH) - Швейцария . Видно от писмо до Южен индустриален парк АД чуждестранното дружество е заявило желание заемът по цитирания по-горе договор от 05.02.2012г. да бъде погасен чрез закупуване на 1000 акции на Южен индустриален парк АД / ЮИП АД/ с номинал 1 лв на акция и емисионна стойност -18,98 лв. Във временно удостоверение за обикновени акции 1001/09.03.2012г., издадено от ЮИП АД в полза на "Пан Европа" ГмбХ вече се посочва, че същото е регистрирало опция за закупуване на 1000 000 акции от нова емисия от капитала на ЮИП АД, които ще бъдат издадени през 2012г. с номинал на всяка акция 1 лв и емисионна стойност 18,98лв. ЮИП АД изрично е удостоверило, че регистрираната опция не е одобрена от Общото събрание на акционерите и/ или Комисията за финансов надзор, поради което на хартиен носител ще бъдат издадени средносрочни облигации под формата на записи на заповед аз обща сума от 12 800 000.00 USD в полза на Пан Евмропа ГмбХ с падеж :12.01.2022. Според последвала кореспонденция от 16.05.2012 г., "Пан Европа" ГмбХ (PanEuropa GmbH) дава съгласието си по горния договор MTN с IS1N:XS0732521561, емитирани от EARTHESIA FUNDS LLC с номинална стойност USD 12 000 000 да бъдат прехвърлени в полза на Химко Враца АД за уреждане на финансови взаимоотношения между Южен индустриален парк АД и Химко Враца АД.

Въз основа на горните данни съдът е приел, че доколкото са представени частни документи, неползващи се с материална доказателствена сила пред съда и са извършени документни отразявания, на които обаче не съответстват реални стопански операции и разместване на имуществени ценности, както при договора от 28.03.2002г. , така и при договора за заем от ценни книжа от 05.02.2012г., се касае за изкуствено създадени конструкции, които не целят изпълнение на реално поети задължения, а привидно създаване на хартия на основания за привидна размяна на насрещни блага.

Базирайки се на експертизите , изготвени по делото от в.л. С.Г. и в.л. В.Г., АССГ е заключил, че по делото липсват Справки-декларации по ЗДДС, дневници за покупко-продажбите за периоди, относими за регистриране на двете процесни фактури към договора от 28.03.2002г., издадени на Химко АД, което препятства да се приеме, че счетоводните книги на дружесвото за процесния период са водени коректно, съответно да се приеме, че същите доказват реалното извършване на сделките.

По отношение претенцията на ищцовото дружество за реално претърпяна вреда, изразяваща се в платена на Химко АД неустойка по цитираните по-горе договори, съдът се е позовал на ТР 1 от 15.06.2010г. по т.д. 1/2009г.,ОСТК на ВКС, съгласно което платената неустойка следва да се приеме за нищожна, ако единствената цел, за която е уговорена, излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции, в каквато хипотеза уговорената в настоящия случай с Протокол за отговорно пазене от 30.04.2002г. неустойка в размер на 33 203 044 лв попада.

По делото не са налични данни и за реалното плащане на неустойката.

Съдът е установил, че съгласно протокол от 30.01.2012г. е извършено прихващане между насрещни задължения на ЮИП АД и Химко АД до сумата от 15 174 020.80 лв, като ЮИП АД продължава да дължи на Химко АД сумата от 18 029 023.92 лв. Съдът обаче е стигнал до извода за липса на доказателства както за реално задължение в размер на цитираната по-горе сума, така и за реално погасяване задължения на Химко АД чрез акции с номинална стойност 12 000 000 USD. Според АССГ горният извод се подкрепя и от констатациите на допълнителна съдебно икономическа експертиза от 04.07.2023 г., направени въз основа на отговор от синдика на "Химко" АД от дата 05.06.2023 г., според който синдикът не може да предостави необходимата информация, тъй като не е получил от представителите на "Химко" АД нито през 2012 г., нито по- късно каквато и да е информация, документи, регистри и т.н. до м. 06.2012 г. Правоприемник на Химко" АД е дружество Ново Химко ЕАД, което е във фалит и след това е заличено от търговския регистър, поради което липсват данни и правоприемникът да е получил облигации на стойност USD 12 000 000.

По горните съображения, развити общо и поотделно за всяка една от трите искови претенции, съдът е приел и трите, обективно съединени иска по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ за неоснователни и е отхвърли същите изцяло.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Неоснователни са развитите от касатора в двете му касационни жалби доводи за неправилност на обжалваното съдебно решение поради допуснати от АССГ съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в недопускане на поискани от ищцовото дружество допустими и относими към спора доказателства, в необсъждане на наведените от ищеца фактически и правни твърдения и възражения и непозоваване на валидно събрани доказателства / писмени , гласни и заключения на приети по делото СТЕ/ - от една страна, както и на едностранчиво позоваване и кредитиране на доказателства и възражения, изтъкнати само от ответника- от друга.

Правилно АССГ е отказал допускането на доказателствата, цитирани от касационния жалбоподател в първата касационна жалба / стр. 11- стр.14 от същата/, обосновавайки се било с обстоятелството, че част от тези доказателствени искания са насочени не към установяване на факти, а целят отговор на правни въпроси, които са изцяло в компетентността на съда, било поради обстоятелството, че тези доказателства целят ревизиране на вече приключили изпълнителни действия в рамките на изпълнителното производство, но са неотносими към доказване на претенция за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ , какъвто е предметът на спора по делото.

АССГ е обсъдил всички събрани по делото доказателства- както тези, посочени и събрани по инициатива на ищеца, така и тези, наведени от ответника, включително изслушаните по делото няколко съдебни експертизи-основни и допълнителни и показанията на разпитаните по делото свидетели, като е изложил съображения кои от тях и защо кредитира или не кредитира.

Неоснователни са направените от касационния жалбоподател оплаквания за извършен от административния съд отказ от правосъдие и неизпълнение на вмененото му от националното ни законодателство задължение да се произнесе по реда на чл.204, ал.4 от АПК и по нищожността на евентуално издадени от публичния изпълнител индивидуални административни актове, доколкото нито една от исковите претенции не се основава на вреди от нищожни правни актове на публичния изпълнител .Подобно фактическо основание на исковите претенции не е въведено нито с първоначалната искова молба, нито впоследствие чрез уточнение на исковете или по реда на чл.214 от ГПК.

Настоящият тричленен състав на ВАС споделя изцяло приетата от съда по делото фактическа обстановка, както и решаващите правни изводи относно липсата на материално-правните предпоставките за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и по трите,обективно съединени иска / без доводите за наличието или липсата на основания за уважаване на възражението за изтекла погасителна давност, доколкото подобно произнасяне се дължи, само при принципна основателност на исковите претенции, каквато не е налице в конкретния случай/, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си съдебен акт в упражняване на правомощията си по чл.221, ал.2, изр. последно от АПК.

Правилни са решаващите изводи на АССГ за това, че не са налице материалноправните предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ по отношение и на трите, предявени с исковата молба осъдителни иска. Съображенията на касационната инстанция са следните :

1. Не е налице отменен по съответния ред административен акт, нито незаконосъобразно действие или бездействие на административен орган в това му качество, от които да могат да се претендират вреди по смисъла на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ

А.На първо място публичният изпълнител, от чиито незаконосъобразни действия и бездействия се претендират вредите и по трите обективно съединени иска, макар да е включен в администрацията на НАП по служебно правоотношение, в рамките на воденото от него изпълнително производство по изп.д. 34571/2002г. по описа на АДВ-РД Пловдив / преобразувано впоследствие в изп.д. 7423/2011г. по описа на ТД на НАП София/ не действа като административен орган по смисъла на Дял Втори, Дял Трети и Дял Четвърти от АПК, а действа като орган по изпълнението по смисъла на Дял Четвърти от ДОПК и Дял Пети, Раздел VІ от АПК, приложим за неуредените в ДОПК случаи съгласно разпоредбата на §2 от ДР на ДОПК.

По силата на разпоредбите на чл. 266 и сл. от ДОПК във вр. с чл.294 от АПК всички актове, действия и бездействия на публичния изпълнител, извършени от него в рамките на образувано изпълнително производство по събиране на публични държавни вземания, следва да бъдат обжалвани по реда на чл.266-268 от ДОПК и, само ако са отменени по този специален ред като незаконосъобразни, само тогава от тях могат да се претендират вреди по реда на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ .

Видно от събраните по делото доказателства, правилно АССГ е приел, че нито едно от твърдените от ищцовото дружество за вредоносни действия и бездействия на публичния изпълнител към АДВ нито протоколите по чл.226 от ДОПК, нито постановлението за назначаване на пазач- външна охрана, нито последващите действия по проверка на назначената вече охрана и др. са били обжалвани от ищцовото дружество, а , дори да са били обжалвани- не се установява да са били отменени било по административен, било по съдебен ред.

Б.Дори да се приеме, че незаконосъобразността на фактически бездействия , осъществени от ПИ при ответника в рамките на изпълнителното производство по ДОПК, могат да бъдат установявани инцидентно в исковото производство по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ във вр. с чл.19, ал.2 от ЗНАП по реда на чл.204, ал.4 от ЗОДОВ, то и в този случай правилно първоинстанционният съд е приел, че по делото не е налице първата от кумулативно предвидените по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на държавата за вреди не е налице твърдяното от ищеца незаконосъобразно фактическо бездействие.

Видно от първоначалната искова молба и извършените в хода на производството уточнения на същата, вредите по трите обективно съединени иска се претендират от незаконосъобразните фактически бездействия на Публичния изпълнител /ПИ/ К. Р., извършени в хода на изпълнителното производство по изп.д. 34571/2002г. по описа на РД-гр.Пловдив / продължило като изп.д. 7423/2011г. по описа на ТД на НАП- София/, изразяващи се, както следва: 1. в непредприемане на адекватни и навременни мерки по принудително изпълнение съобразно ДПК /отм./ и ДОПК поради неприемане на предложения с молба вх. 12-00-02168/18.02.2003г. от изпълнителния директор на Стоманени тръби АД, ЕИК 1134001697 разумен способ за погасяване цялото задължение на дружеството по изпълнителното дело чрез вземането му от Химко АД ; 2. Поради неизпълнение на задължението да опази имуществото на възбранения завод, като със свое Постановление от 10.02.2006г. , считано от същата дата и на основание чл.234 от ДОПК, е назначил за пазач на движимото и недвижимото имущество в завода ЕТ Г. М. М. , БУЛСТАТ 822114904 , който в исковия период не охранявал завода с дължимата по закон грижа, довело до пълното разграбване на движимото имущество и частично унищожаване на недвижимото имущество на ищеца и 3. Неизпълнение на разпоредбата на чл.173, ал.2 от ДОПК, което съставлявало незаконосъобразно фактическо бездействие. Последното възражение за изтекла абсолютна погасителна давност датирало от 28.02.2022г., но и по него ищецът не бил получил произнасяне.

Настоящият касационен състав споделя изцяло развитите от първоинстанционния съд съображения за това, че нито едно от посочените по-горе и твърдени от ищеца бездействия на ПИ всъщност не попадат в обхвата на понятието неоснователни действия/бездействия , поради което тяхната незаконосъобразност не може да се установява инцидентно по реда на чл.204, ал.4 от АПК. Правилно АССГ, изхождайки от разпоредбата на чл.256, ал.2 от АПК, е заключил, че под неоснователно бездействие се визира фактическо такова. На следващо място -за да е налице фактическо бездействие по смисъла на чл.256 от АПК, следва да се бездейства , т.е. да не се изпълнява задължение, произтичащо за административния орган пряко от нормативен акт.

В конкретния случай за ПИ не съществува задължение, пряко произтичащо от нормативен акт, да приеме предложения от длъжника вариант за погасяване на публичните му задължения в рамките на образуваното вече изпълнително производство. Разпоредбата на чл. 234 от ДОПК също не създава пряко задължение за ПИ да извърши определено фактическо действие. И в двата случая се касае не за неизвършване на действия, пряко произтичащи от закон, а за волева дейност на ПИ, изцяло предоставена в негова дискреция - ПИ може да приеме предложен от длъжника способ за погасяване на възникнали вече публични задължения, а може да откаже подобно предложение, ако прецени същото за неудачно. Съгласно разпоредбата на чл.234, ал.4 от ДОПК ПИ може / но не е длъжен/ да назначи друг пазач на имуществото на длъжника, ако прецени,че длъжникът, като пазач на собствените си вещи по смисъла на ал.1 от същия законов текст, не изпълнява своите задължения. И в двата случая ПИ не извършва фактически действия, съответно не бездейства по см. на чл.256 от АПК, а извършва оценъчна и решаваща правна дейност, като издава или отказва да издаде съответното постановление. Правилни са доводите на АССГ за това, че определянето на охранителя ЕТ Г. М. М. , БУЛСТАТ 822114904 е извършено с Постановление на ПИ 34571/2002/121180/10.02.2006г., което , видно от представено от ищеца още като приложение към исковата му молба Доказателство 9 / л.53 по адм.д. 12326/2016г./АССГ/ е било обжалвано по реда на чл.266 и чл.78 вр. чл.7 от ДОПК пред изпълнителния директор на АДВ. Самото обжалване на това постановление по чл.266 от ДОПК изключва възможността действието по назначаване на външна охрана да се третира като фактическо действие извън действията на ПИ, подлежащи на специализирания административен и съдебен контрол, предвидени в изпълнителното производство. Ищецът нито твърди, нито представя доказателства това постановление да е било отменено по съответния ред, за да е легитимиран да претендира вреди от същото.

В. Дори да се приеме, че назначаването на въоръжена охрана е фактическо действие, както и че бездействието на ПИ по упражняване на контрол върху тази охранителна дейност е фактическо бездействие, / каквото не е становището на настоящия съдебен състав/, то и в този случай не е налице твърдяната от ищцовото дружество незаконосъобразност на същите.

Именно по повод постъпил до ПИ сигнал от 30.01.2006 г.за извършени кражби на територията на Завода за стоманени тръби, оставен до този момент в отговорно пазене на длъжника по изпълнителното дело, както и след извършена от представители на АДВ проверка на място, резултатите от която са отразени в Протокол за извършено действие съгласно чл.226, ал.2 от ДОПК изх. 34571/2002/121167 от 30.01.2006г. в който се установява, че наличната поточната линия е нарязана за скрап и по-голямата част от нея липсва, е издадено постановлението от 10.02.2006 г. за назначаване на външна охрана с цел запазване имуществото на длъжника.

Доказателство за законосъобразността на предприетите от ПИ действия по назначаване на външна охрана съставлява и съдържащото се в Приложение 3 към адм.д. 2959/2022г. по описа на АССГ / стр.572-576/ писмено доказателство - Справка изх. 3409/16.03.2009г. от РПУ-гр.Септември, от която е видно,че за периода от 01.03.2004г. до 22.04.2005г. / т.е. до назначаване на външната охрана на завода/ са налице 27 броя заявителски материала за извършени кражби и посегателства на територията на завода. Видно от съдържанието на същата справка, 23 /двадесет и три/ от тези ЗМ са за кражби , извършени на територията на завода преди началото на исковия период, т.е. докато заводът е бил предоставен за отговорно пазене на ищеца.

След назначаване на външната охрана на 10.02.2006г. отново не се доказва незаконосъобразно бездействие по неосъществяване на контрол върху действията на охранителя от страна на ПИ.

2. По делото не се доказва и наличието на следващата от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за ангажиране отговорността на ответника за вреди по чл.1, ал.1 от ЗАДОВ, а именно реалното настъпване на твърдените за ищцовото дружество вреди.

Видно от приетите и обсъдени от АССГ доказателства / в т.ч. заповедта на изпълнителния директор на Стоманени тръби АД от 06.12.2004 г.за бракуване на движими вещи, които съвпадат като описание с тези, описани по двете фактури за продажба на движими вещи на купувача Химко АД и договорът от 28.11.2005 г. за продажба на тези бракувани вещи за скрап на Гео метал трейд ЕООД, както и заключенията на в.л. М.П., в.л.С.Г. и в.л.В.Г. / е видно, че не се установява движими и недвижими имоти, нито материални ценности във вид на акции и облигации да са били в патримониума на ищцовото дружество преди датата на исковия период и да са били унищожени, погинали или нереализирани в рамките на същия.

3. Правилен е и изводът на АССГ за липсата и на третия елемент от кумулативно изискуемите по закон материалноправни предпоставки за реализиране отговорността на държавата за вреди по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ -не е налице пряка и непосредствена причинно-следствена връзка между твърдяното незаконосъобразно бездействие на публичния изпълнител в рамките на исковия период и евентуално твърдените от ищцовото дружество вреди.

Правилни в този смисъл са изводите на АССГ за това, че както преди началото на исковия период, така и след него - т.е. в периода, в който пазенето на имуществото на ищцовото дружество е било предоставено на длъжника и/ или на назначена от ищеца / а не от ПИ/ външна охрана , са регистрирани множество външни посегателства и кражби върху ищцовото имущество, което разкъсва причинно-следствената връзка между претендираните вреди и поведението на публичния изпълнител за исковия период от една страна.

От друга страна - дори евентуално за ищцовото дружество да са настъпили вреди от вида на твърдените, тези вреди се дължат в преобладаваща степен на поведението и/ или волята на самия ищец, което на основание чл.5, ал.1 от ЗОДОВ изключва отговорността на ответника по чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, както правилно е заключил административният съд.

По изложените по-горе съображения и двете, предявени от касационния жалбоподател, но чрез двама от ангажираните от него адвокати, касационни жалби са неоснователни, а обжалваното с тях съдебно решение, като правилно, следва да бъде оставено в сила.

При този изход на спора касационният жалбоподател, Южен индустриален парк АД гр.София, ЕИК 822105264 следва да бъде осъден да заплати на ответника, Национална агенция за приходите- гр. София, сумата от 100 / сто/ лв съдебни разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция.

Водим от горното и на основание чл.221,ал.2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение