Решение № 12572 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2018 г.

Решение № 12572 от 17.10.2018 г. на ВАС по адм. д. № 6472/2018 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на "ВИА КОНСУЛТ" ЕООД, притежаващо ЕИК *********, със седалище и адрес за управление гр. Бургас, ж. к. "Изгрев", бл. 9, вх. 7, ет. 3, ап. 6, със съдебен адрес Бургас, ул. "Васил Левски", № 5, ет. 1, подадена чрез адв. С. Гърков против решение № 639/03.04.2018 г. на Административен съд - Бургас, първи състав, постановено по адм. д. № 229 по описа за 2018 г. на този съд. С решението е отхвърлена жалбата на дружеството срещу акт за установяване на задължение по декларация № АУ002709 от 09.06.2014 г., издаден от гл. експерт в дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас, потвърден с решение № 70 - 00 - 8126/5/28.12.2017 г. на директора на дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама". В полза на дирекцията е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 319 лева. От съдържанието на касационната жалба може да се извлече основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че договорът за покупко - продажба на МПС не е породил своето действие, защото е развален на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД чрез уведомление до продавача Щ. П.. Претендира разноски. Ответникът по касация - дирекция "Местни приходи от данъци, такси и реклама" при Община Бургас е оспорил КЖ с писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ, допустимостта, валидността и правилността на обжалваното решение и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. По делото е установено следното: С декларация № 4363/29.09.2011 г. по чл. 54, ал. 1 ЗМДТ "ВИА КОНСУЛТ" ЕООД е декларирало собственост върху превозно средство: лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5", дизел, регистриран в "сектор ПП" при ОДМВР - Бургас, с рег. [рег. номер на МПС]. С акт за установяване на задължение по декларация № АУ 002709/09.06.2014 г., издаден от гл. експерт в дирекция "МПДТР" при Община Бургас, на дружеството - жалбоподател са определени задължения за данък върху превозното средство - лек автомобил марка "БМВ", модел "Х5", рег. [рег. номер на МПС] за периода от 2011 до 2013 г. в общ размер на 1277, 14 лева, на основание чл. 61б ЗМДТ. "ВИА КОНСУЛТ" ЕООД е обжалвало акта по административен ред, но с решение № 70 - 00 - 8126/5/28.12.2017 г. директорът на дирекция "МПДТР" към Община Бургас е потвърдил АУЗД № АУ002709/09.06.2014 година. По делото е приложено уведомление от дружеството до Щ. П. чрез "ТАТАР ОГЛУ" ЕООД, с което на основание чл. 87, ал. 2 ЗЗД го уведомява, че счита договора за покупко - продажба на МПС - лек автомобил "БМВ", модел "Х5", с рег. [рег. номер на МПС] за развален от 10.05.2011 година. Върху уведомлението е отбелязано, че същото е получено от П. на 23.11.2014 година. Основният спорен въпрос по делото, включително пред касационната инстанция е дали цитираното уведомление е произвело действие, което да има за последица недължимост на задължението, установено с процесния акт. На този въпрос административния съд е дал правилен отговор, който е в съответствие с материалния закон. Данъкът върху превозните средства е имуществен данък, заплащан ежегодно в полза на съответната община. Неговата дължимост е предпоставена от притежаването на собственост върху превозно средство от задължено лице. В този смисъл са разпоредбите на чл. 52, т. 1 и чл. 53 ЗМДТ. Аргумент за дължимост на данъка до прекратяване на регистрацията може да се изведе от текста на чл. 58, ал. 4 ЗМДТ. По делото е безспорно установено, че "ВИА КОНСУЛТ" ЕООД е придобило на 09.05.2011 г. МПС чрез договор за покупко - продажба, като автомобилът е бил регистриран, видно от свидетелството за регистрация, част I. Регистрацията не е прекратена през периода от 2011 - 2013 година, поради което обосновано е прието в първоинстанционното решение, че "ВИА КОНСУЛТ" ЕООД дължи данъка, установен с АУЗД. Последващо уведомление за разваляне на договора е ирелевантно, тъй като е изпратено и получено след издаване на акта, което е направено за целите на обжалването. С оглед на резултата по спора в полза на ответника по касация трябва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 319 лева. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение