Решение № 1200 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2019 г.

Решение № 1200 от 24.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4558/2019 г., VII о., докладчик председателят Павлина Найденова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по жалба на Т. Байдар, [гражданство], срещу решение № 129 от 5.03.2019 г. по адм. д. № 1248/2018 г. на Административен съд Хасково, с което е отхвърлена подадената от него жалба срещу отказ за влизане в страната, с рег. № 0125918007527, издаден на 29.11.2018 г. от граничен полицай на ГКПП Капитан Андреево. Излага касационни основания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Неправилно съдът приел, че са налице фактически основания за издаване на акта, тъй отказът е немотивиран, не са посочени причините поради които е вписан в списъка на нежеланите чужденци. Мярката е наложена без срок и без гаранция за защита на човешките права на жалбоподателя. Не е извършена преценка по чл. 44, ал. 2 от ЗЧРБ. ДАНС следва да посочи причини, дори като класифицирана информация или с минимално съдържание от което да се направи извод, че включването му в списъка не е произволно. Отказът няма мотиви, а не е налице друг мотивиран акт, който да предхожда връчването на формуляра от който да е видно защо на [гражданство] се налага забрана за влизане в страната. Неправилно съдът е приел, че интересите на семейството са несъпоставими с интересите на държавата. Няма посочена противодържавна или друга опасна проява на жалбоподателя, която да бъде противопоставена необходимостта да общува със семейството си. Жалбоподателят има три непълнолетни деца в България, които желае да вижда и с които да общува и това е негово основно право. До 29.11.2018 г. жалбоподателят периодично е влизал в страната с цел да посети семейството си, с [гражданство] М. Милчева живее е съпружески начала повече от десет години и има валидна шенгенска виза към настоящия момент. Обжалвал е отказ на българското посолство в РТурция за издаване на виза, който е отменен с влязло в сила съдебно решение през януари 2019 г. Ответната страна е представила писмен отговор. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок. Разгледана по същество е основателна. Съдът е съобразил, че в случая с оспорения акт на жалбоподателя е отказано влизане в Република България, поради това, че е вписан в националния списък със забрана за влизане в страната и като правно основание е посочена разпоредбата на чл. 21а от ЗЧРБ. Съгласно чл. 16, ал. 3 от ЗЧРБ на чужденец, на който е отказано влизане, органите за граничен контрол връчват единен формуляр по образец на Европейския съюз, в който са отразени причините за недопускането му на територията на страната. Образецът на формуляра се утвърждава с акт на Министерския съвет. В случая, оспореният отказ е издаден по утвърден единен формуляр, като причините за постановяването му са посочени – вписан е със забрана за влизане в страната в националния списък, поради което актът съдържа минимално изискуемото съдържание, необходимо за законосъобразността му. Приел е, че атакуваният отказ за влизане в страната е издаден и при правилно приложение на материалноправните разпоредби. В отказа е посочена разпоредбата на чл. 21а от ЗЧРБ и е записано, че е отказано влизане в страната поради следните причини: лицето е вписано със забрана за влизане в страната в националния списък. Съдът е направил извод, че за отказа са налице основанията по чл. 21а от ЗЧРБ, вр. с чл. 10, т. 14 от ЗЧРБ и че при издаване на отказ за влизане в страната, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, наличието на условията по посочената правна норма задължително предпоставя постановяването на отказ. Решението е неправилно. Не е спорно и е установено от приложеното по делото писмо рег. № 536400-1125/21.01.2019 г. на директора на Дирекция "Миграция" към МВР, че жалбоподателя на основание чл. 21а от ЗЧРБ е включен в списъка на нежеланите чужденци на територията на РБългария, по искане на Държавна агенция "Национална сигурност". Това обстоятелство е установено и от писмо рег. № М-1658/31.01.2019 г. на зам. председателя на ДАНС, както и от съобщение № 14712/29.11.2018 г. на началник 04 Група ГКПП Капитан Андреево. По делото са представени доказателства, че жалбоподателят е във фактическо съжителство с [гражданство] и е баща на три малолетни деца, [гражданство], родени съответно 2017 г., 2012 г. 2007 г., видно от представените удостоверения за раждане, които живеят и учат в България, поради което отказът за влизане в страна би могъл да засегне правото му на личен и семеен живот и интересите на децата. Съгласно чл. 10, ал. 1, т. 14 от ЗЧРБ отказва се издаване на виза или влизане в страната на чужденец, когато е включен в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1, която разпоредба предвижда, че министърът на вътрешните работи, министърът на външните работи, председателят на Държавна агенция "Национална сигурност" или упълномощени от тях длъжностни лица могат периодично да включват чужденци в информационния масив на нежеланите в страната чужденци при наличието на основанията по чл. 10, ал. 1. Неблагоприятните последствия за жалбоподателя настъпват не пряко от обжалвания пред съда отказ за влизане в страната, а от включването на чуждия гражданин в информационния масив на нежеланите в страната чужденци по чл. 21а от ЗЧРБ. Няма данни чуждият гражданин да е бил уведомен за включването му информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 и за основанията по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ въз основа на които е включен в този масив. При положение, че няма възможност да обжалва включването си в информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1 от ЗЧРБ би следвало при обжалване на отказа за влизане в страната на това основание да се установят фактическите основания по чл. 10, ал. 1 от ЗЧРБ, въз основа на които чуждият гражданин е включен в този информационен масив. Административният съд не е събрал доказателства в тази насока, не е дал указания и не е изискал данни от компетентния орган въз основа на какви фактически обстоятелства чуждият гражданин е включен информационния масив на нежеланите за страната чужденци по чл. 21а, ал. 1, които следва да се предоставят на съда като класифицирана информация. Без изясняване на тези обстоятелства жалбоподателят не може да осъществи защитата си срещу принудителната административна мярка. Като не е събрал доказателства в тази насока съдът е допуснал съществено нарушение на административнопроизводствените правила, което налага обжалваното съдебно решение да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане на друг състав на същия съд. Като има предвид изложените мотиви, Върховния административен съд, Седмо отделение