Решение № 5652 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6538/2018 г.

Решение № 5652 от 15.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 6538/2018 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административно-процесуалния кодекс във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 11 от 03.04.2018 г. по административно дело № 113/2018 г. Административен съд - Русе е: 1) отхвърлил жалбата на И. Иванов от [населено място] против решение № 2153-17-14 от 02.02.2018 г. на директора на ТП на НОИ (Териториалното поделение на Националния осигурителен институт) - Русе, с което е потвърдено разпореждане с № 2140-17-615 от 15.12.2017 г. на ръководителя по пенсионно осигуряване при РУСО – Русе; 2) осъдил И. Иванов да заплати на ТП на НОИ - Русе направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от И. Иванов, действащ чрез процесуалния си представител адв. Е. Заякова. По съображения за неправилност на съдебния акт, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 - нарушение на материалния закон и необоснованост, се иска отмяна на решението на първоинстанционния съд и решаване на делото по същество чрез отмяна на процесното решение на директора на ТП на НОИ – Русе. Претендира и присъждане на направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касация - директорът на ТП на НОИ – Русе, редовно призован, не се явява, не се представлява и не изразява писмено становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на атакуваното с нея съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК, касационната жалба е неоснователна. С процесното разпореждане № 2140-17-615 от 15.12.2017 г. на И. Иванов е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69б, ал. 1 и чл. 69, ал. 2 от Кодекса за социално осигуряване и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО. Пенсионният орган е мотивирал акта си след преценка на възрастта на заявителя – [възраст], осигурителният му стаж от I-ва категория труд – 26 години, 6 месеца и 13 дни, и от III-та категория – 1 година, 3 месеца и 1 ден. Общият осигурителен стаж, превърнат в III-та категория, е изчислен на 45 години, 5 месеца и 22 дни, а сборът от осигурителен стаж и възраст – 90 години, 5 месеца и 8 дни. Административният орган е обосновал отказа си съобразно разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО, на чл. 69, ал. 2 от КСО и на § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), и е приел, че И. Иванов не отговаря на изискванията на тези разпоредби за отпускане на лична пенсия за ОСВ. Недоволен от разпореждането, Иванов го е обжалвал пред горестоящия орган, като е посочил, че при изчисляването на общия осигурителен стаж е допусната грешка поради обстоятелството, че вместо за действително прослужени 2 години, 3 месеца и 21 дни – времето, докато е бил школник в СМУ "Ф. Е. Дзержински", са зачетени за осигурителен стаж само 1 година, 3 месеца и 1 ден. Сочи се, че съгласно чл. 44, ал. 2 от НПОС (Наредба за пенсиите и осигурителния стаж) "... за осигурителен стаж се зачита определеният срок към датата на започване на обучението". С решение № 2153-17-14 от 02.02.2018 г. директорът на ТП на НОИ - Русе е потвърдил оспореното пред него разпореждане. Изложил е съображения защо е следвало да се зачете само част от времето, през което И. Иванов е бил школник в СМУ "Ф. Е. Дзержински", а именно - от момента на навършване на пълнолетие до уволнението му от тази школа. Цитирана била в тази връзка нормата на чл. 44, ал. 1 от НПОС, според която "за осигурителен стаж от трета категория се признава времето на наборна военна служба и времето на обучение на курсанти и школници след навършване на пълнолетие до размера на наборната служба за съответния род войски съгласно действащото законодателство, независимо кога са положени. " Недоволен от решението на директора на ТП на НОИ – Русе, Иванов го е обжалвал пред Административен съд – Русе. За да не уважи сезиралата го жалба първоинстанционният съд е приел, че както решението на ръководителя на ТП на НОИ - Русе, така и потвърденото с него разпореждане са издадени от компетентни органи, в предписаните от закона форма и съдържание, материалният закон е правилно приложен, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Върховният административен съд, шесто отделение намира, че проверяваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният съдебен акт не страда и от твърдяните от касатора пороци, наличието на които би обусловило неговата неправилност по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. Решението на съда се основава на задълбочена и обоснована преценка на събраните писмени доказателства, издадено е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановено при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. Първоинстанционният съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на процесните актове на администрацията) в хода на проведеното от него съдебно-административно производство е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички релевантни за спора факти и обстоятелства от значение за спорното право, правнозначимите доводи и възражения на страните, и е проверил изцяло законосъобразността на процесното решение съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК по критериите в чл. 146 от АПК. Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства и при анализа им във връзка с приложимата в случая нормативна уредба е направен правилен краен извод за неоснователност на жалбата срещу акта, като убедително са опровергани релевираните и пред настоящата инстанция доводи за неговата незаконосъобразност. На база на правилно установените факти съдът е извел обосновани изводи (съображенията за които се възприемат изцяло от касационната инстанция и не следва да бъдат дословно преповтаряни) в насока, че процесните решение и разпореждане изхождат от компетентни органи, издадени са в предписаните от закона форма и съдържание, материалният закон е спазен, като не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, което изключва наличието на отменителните основания по чл. 146 от АПК. Решението на Русенския административен съд е постановено в съответствие с доказателствата по делото, както и относимата към тях материалноправна уредба, които обуславят направените изводи от съда, че правилно е отказано отпускането на пенсия на И. Иванов. Разпоредбите на чл. 69б, ал. 1 от КСО и на чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), уреждат различни материалноправни основания за придобиване на право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. На основание чл. 69б, ал. 1 от КСО, лицата, които са работили 10 години при условията на първа категория труд, могат да се пенсионират, ако не са придобили право на пенсия по чл. 168 от КСО или когато са променили осигуряването по чл. 4в, при навършване на възраст 53 години за мъжете за 2017 г. и наличие на сбор от осигурителен стаж и възраст 100, т. И. Иванов не е изпълнил изискването за навършена възраст и наличие на изискуемият сбор от стаж и възраст – 100, т. Към момента на заявлението Иванов е на възраст [възраст]. Право на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО имат държавните служители по Закона за Министерството на вътрешните работи, Закона за специалните разузнавателни средства и по Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража, държавните служители по чл. 11 от Закона за пощенските услуги, държавните служители, осъществяващи дейността по охрана на съдебната власт по чл. 391 от Закона за съдебната власт, придобиват право на пенсия при навършване на възраст 52 години и 10 месеца и при 27 години общ осигурителен стаж, от които две трети действително изслужени като държавни служители по посочените закони, по Закона за Държавна агенция "Национална сигурност" и като военнослужещи по Закона за отбраната и въоръжените сили на Република България. Според § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), лицата по чл. 69, които до 31 декември 2015 г. имат необходимия осигурителен стаж за придобиване право на пенсия, могат да се пенсионират независимо от възрастта им до 31 декември 2018 г. Правният спор пред първоинстанционния съд е бил концентриран върху незачетения от административните органи осигурителен стаж за периода 31.08.1989 г. - 21.09.1990 г., през който И. Иванов е бил школник в бившето средното милиционерско училище "Ф. Е. Дзержински" - гр. Пазарджик. Жалбоподателят и пред настоящата инстанция поддържа становище, че от момента, когато е положил военна клетва, курсантът (в случая школникът) следва да се счита за отбиващ редовна военна служба, и независимо, че до 21.09.1990 г. е бил непълнолетен, времето трябва да се зачете за трудов стаж съгласно действалите през периода нормативни актове. По силата на § 9, ал. 1 от ПЗР на КСО времето, което се зачита за трудов стаж и за трудов стаж при пенсиониране, положен до 31 декември 1999 г. съгласно действащите дотогава разпоредби, се признава за осигурителен стаж по този кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 81, ал. 1 от отменения Правилник за прилагане на Закона за пенсиите (ППЗП, отм.), редакция ДВ, бр. 102 от 1967 г., в сила през спорния период, за трудов стаж от III категория се зачита времето, прекарано в редовна военна служба. Не е предвидена обаче хипотеза на приравнен трудов стаж в случаите, когато по силата на изрични нормативни разпоредби редовната военна служба се счита за отбита. Редовна военна служба съгласно чл. 21 от действалия към спорния период Закон за всеобщата военна служба в Народна република България (обн., Изв., бр. 13 от 14.02.1958 г., отм. ДВ, бр. 112 от 27.1.2.1995 г., в сила от 28.02.1996 г.) е отбивана от всички български граждани, които в годината на набора са навършвали 18 години. Касационният жалбоподател Иванов е навършил [възраст] през 1990 г., когато е бил школник в средното милиционерско училище. Той е завършил курса на обучение в СМУ "Ф. Е. Дзержински" - гр. Пазарджик на 21.12.1991 г., поради което на основание чл. 2, б. "б" от Указ № 117 от 31.07.1971 г. за откриване на сержантски (старшински) средни военни училища (обн., ДВ, бр. 63 от 10.08.1971 г., изм., бр. 67 от 26.08.1977 г., бр. 12 от 12.02.1988 г.) му е призната отбита редовна военна служба. Обучаващите се в сержантските (старшински) средни военни училища се намират на действителна военна служба и имат всички права и задължения на срочнослужещи в армията (чл. 3 от Указ № 117 от 31.07.1971 г.), но цитираната разпоредба на чл. 81, ал. 1 от ППЗП (ДВ, бр. 102 от 1967 г.) не е приравнявала времето на обучението им на трудов стаж. По отношение на редовната военна служба е въведено изискването, че същата се изпълнява при навършване на пълнолетие по аргумента на чл. 21 от ЗВВСНРБ (отм.);. От друга страна, за целите на пенсионното производство за трудов стаж по силата на чл. 81 от ППЗП (отм.); се зачита времето, прекарано в редовна военна служба, т. е периода от [възраст], когато наборниците подлежат на повикване на редовна военна служба, до момента на уволнението им. Нормата на чл. 81 от ППЗП (отм.); не предвижда зачитане като трудов стаж на периоди, приравнени на редовна военна служба. Това е сторено едва с изменението на разпоредбата на чл. 81 от ППЗП (отм.); с параграф 42 от Постановление на МС № 218 от 29.08.1996 г. (ДВ, бр. 76 от 1996 г.) във връзка с приетия Закон за отбраната и въоръжените сили на Република България (ДВ, бр. 112 от 1995 г., в сила от 28.02.1996 г.) с който военната служба се разделя на кадрова и наборна. Разпоредбите на ППЗП (отм.); и на НПОС разграничават редовната военна служба, както и приравнените на редовната военна служба периоди, и ясно обективират волята на законодателя като осигурителен стаж при пенсиониране да се зачита само срокът на редовната военна служба от навършване на 18-годишна възраст, а не и преди това. Касационният жалбоподател няма право на пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл. 69, ал. 2 от КСО и § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), тъй като не отговаря на едно от предвидените кумулативни изисквания на закона, а именно, за наличието на 27 години общ осигурителен стаж. Без значение за целите на пенсионното осигуряване е датата на полагане на военна клетва. Клетвата по чл. 10 от ЗВВСНРБ (отм.); за вярност към своя народ и родина, е елемент от военната служба, но тя е ирелевантна към спора за придобит трудов стаж съгласно пенсионното законодателство. Без значение са и въпросите във връзка с получаваните от курсантите в средните военни училища суми, които са без характер на месечни заплати за положен труд с дължими и удържани осигурителни вноски. Неоснователни са възраженията в касационната жалба, че касаторът е поставен в неравностойно положение по възрастов признак, с което е осъществен състава на чл. 4, ал. 1 във връзка с чл. 2, т. 1 от Закона за защита от дискриминация. И. Иванов въпреки, че е нямал навършени [възраст], е бил допуснат и записан да учи/служи в средното милиционерско училище. Непризнаването на обучението му преди навършване на пълнолетие като осигурителен стаж е съгласно приложимата правна уредба, като в КСО много разпоредби съдържат възрастов критерий с оглед нуждите на пенсионното осигуряване, но това не прави тези норми дискриминационни. В този смисъл е и постоянната и константна практика на Върховния административен съд, изразена в решение № 14878 по адм. дело № 12052/2016 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 9885 по адм. дело № 3343/2017 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 7667 по адм. дело № 11758/2016 г. на ВАС, шесто отделение; решение № 15152 по адм. дело № 6363/2017 г. на ВАС, шесто отделение, и др. Оспореният пред първоинстанционния съд административен акт, с който е потвърден законосъобразния отказ на пенсионния орган да отпусне на И. Иванов пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл. 69б, ал. 1 и по чл. 69, ал. 2 от КСО във връзка с § 50 от ПЗР на ЗИДКСО (ДВ, бр. 61 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. и доп., бр. 99 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.), е издаден при спазване на материалния закон, поради което, като е отхвърлил подадената жалба срещу него, Административен съд – Русе е постановил правилно решение. Не се установяват касационни основания по чл. 209 от АПК за отмяна, поради което обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. С оглед неоснователността на главните искания в касационната жалба акцесорната им касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски за съдебното производство в двете инстанции също няма основание да бъде уважена. Съдебни разноски от ответника по касация, за когото изходът на спора е позитивен, не са своевременно поискани, нито доказани, с оглед на което такива не се следват и нему. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК (редакция преди изменението в ДВ, бр. 77/2018 г.), Върховният административен съд в тричленен състав на шесто отделение,