Решение № 7083 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2021 г.
ВАСV отделение11.06.2021 г.докладчик Тинка Косева
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 1014/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11637/2020 г. от Административен съд София - град. ОСЪЖДА С. М., [ЕГН] от гр. София да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи, разноски по делото в размер на 100 (сто) лева юрисконсултско възнаграждение. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 7083 от 11.06.2021 г. на ВАС по адм. д. № 4084/2021 г., V о., докладчик съдията Тинка Косева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на С. М., подадена чрез адв. Ж. Ж., против решение № 1014/18.02.2021 г., постановено по адм. дело № 11637/2020 г. на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 513005 - 108/03.11.2020 г. на директора на Столична дирекция на вътрешните работи - МВР, с което е отказано заличаването на личните данни на касатора, обработвани в Интегрирана регионална полицейска система - СДВР, във връзка с ЗМ 1075 от 07.04.2020 г. по описа на 05 РУ СДВР, наказателно производство за налагане на условно наказание по НОХД № 7147/11 на СРС и задържане от полицейски орган № 825 на 08.04.2010 г. в 05 РУ - СДВР. Твърди се, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му, ведно с присъждане на сторените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът - директор на Столична дирекция на вътрешните работи, чрез процесуален представител в писмен отговор и в съдебно заседание оспорва жалбата и моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящата съдебна инстанция намира, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. Подадено е искане от М. за заличаване на криминалните регистрации и/или всички налични регистрации и данни от всички регистри и база данни на МВР, както и да бъдат заличени данните му като извършител в Централния полицейски регистър или други информационни масиви на МВР. По заявлението е извършена проверка и направена справка в ИРПС и деловодните регистри на 05 РУ - СДВР, от която е установено, че е образувано ДП ЗМ № 1075/08.05.2010 г., пр. пр. № 21983/2010 г. по описа на СВР. Изискана е и представена заповед за задържане на лице № 825/08.04.2010 г., видно от която М. е задържан за срок от 24 часа на 08.04.2010 г за престъпление по чл. 142, ал. 2, т. 2 НК - опит за отвличане. Във връзка с повдигнато обвинение е постановена присъда по НОХД № 7147/2011 г. по описа на СРС, с която М. е признат за виновен за извършено престъпление по чл. 143, ал. 1, вр. с чл. 18 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. Присъдата е била потвърдена от СГС с решение № 876/12.08.2014 г., постановено по ВНОХД 01748/2014 г. и е влязла в законна сила на датата на постановяване на решението. Съгласно справка за съдимост с рег. № 12127/24.08.2020 г., издадена от СРС, М. е осъждан за престъпление по чл. 143, ал. 1 НК, като му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от една година, изтърпяването на което е отложено на осн. чл. 66, ал. 1 НК за срок от три години. В хода на съдебното производство касатора е представил свидетелство за съдимост, рег. № 2804/08.01.2018 г., издадено от СРС, съгласно което лицето е неосъждано. Първоинстанционният съд, с оглед изложената фактическа обстановка, приема от правна страна, че оспореното решение не страда от пороците по чл. 146, т. 1 – 5 АПК. Излага съображения, че същото е издадено от компетентен орган, в кръга на правомощията му по чл. 29 ЗМВР, в изискуемата писмена форма, като съдържа всички изискуеми реквизити, предвидени в чл. 59, ал. 2 АПК, включително фактическите и правни основания за постановения отказ. Според съдът при издаването на решението не са допуснати съществени процесуални нарушения и съответства на материалния закон. Анализира правилото на чл. 26, ал. 1, т. 3 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР), според което при обработване на лични данни, свързани с дейностите по защита на националната сигурност, противодействие на престъпността, опазване на обществения ред и провеждане на наказателното производство, органите на МВР съхраняват данните в срокове, определени от администратора на личните данни, както и издадената въз основа на тази разпоредба Инструкция № 8121 з-748/20.10.2014 г. за определяне на срокове за съхранение на лични данни, обработвани в Министерството на вътрешните работи във връзка с провеждане на наказателно производство по реда на Наказателно-процесуалния кодекс и на проверки за наличие на данни за престъпления от общ характер. Като се позовава на нормата на чл. 2, ал. 1 от Инструкцията, регламентиращ вида на информационните фондове и целите на обработването на личните данни, съдът обосновано след анализ на доказателствата по делото приема, че хипотезата, в която се обработват личните данни на жалбоподателя, не попада в нито една от предвидените в чл. 3 от Инструкцията, при които могат да бъдат заличени личните данни. Посочва, че личните данни на жалбоподателя се обработват законосъобразно, за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че решението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл. 68, ал. 6 ЗМВР е изводът на АССГ, че реабилитацията по право не е между изрично изброените законови основания за заличаване на полицейската регистрация. Съгласно чл. 68, ал. 6 ЗМВР полицейската регистрация се заличава, когато е извършена в нарушение на закона, когато е прекратено наказателното производство без хипотезата на одобрено споразумение, при влязла в сила оправдателна присъда, при освобождаване на лицето от наказателна отговорност с налагане на административно наказание и смърт на лицето. Реабилитацията по право по чл. 86, ал. 1 НК при влязла в сила осъдителна присъда с отлагане изтърпяването на наказанието за изпитателен срок, какъвто е настоящият случай, настъпва, когато изтече изпитателният срок без лицето да извърши друго престъпление, заради което да трябва да изтърпи отложеното наказание. Реабилитацията заличава последиците от осъждането за в бъдеще, с изключение на изрично посочените в закона случаи. Част от тези изрично посочени в закон случаи са свързани с наказателното производство, в което следва да се вземе предвид осъдителната присъда при последващи осъждания в определени хипотези. Полицейските органи обработват лични данни с оглед противодействието на престъпленията и полицейската регистрация се извършва на лица, привлечени като обвиняеми за умишлени престъпления от общ характер, за каквото е бил обвиняем и осъден с влязла в сила присъда жалбоподателят - опит за отвличане (чл. 143, ал. 1 НК). Предвид целите на обработката на личните данни не е била налице и хипотезата на чл. 45 от Закона за защита на личните данни, а именно да е отпаднала целта за обработването им, тъй като за целите на противодействието на престъпността продължават да се обработват лични данни на лица с влезли в сила осъдителни присъди за умишлени престъпления, независимо от настъпилата реабилитация по право. Действително в българския ЗМВР не е транспонирана разпоредбата на Директива (ЕС) 2016/680 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 г., относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наказания и относно свободното движение на такива данни, и за отмяна на Рамково решение 2008/977/ПВР на Съвета (26), съгласно която следва да бъдат установени срокове за изтриването на данните от администратора или техен периодичен преглед. В цитираната разпоредба на директивата не е посочено какви следва да бъдат тези срокове. Липсата на подобен срок в българското законодателство обаче не е основание за отмяна на всеки административен акт за отказ за снемане на регистрация. В случая предвид горецитираните дати на влизане в сила на осъдителната присъда и изтичане на изпитателния срок по нея не може да се твърди, че събраните лични данни на жалбоподателя се съхраняват за период по - дълъг от необходимото за целите, за които се обработват от полицейските органи, поради което липсва твърдяното от касатора основание за отмяна на съдебното решение и обжалваното пред първоинстанционния съд решение. Неоснователни са доводите на касатора, свързани с Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27.04.2016 г. относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46 ЕО (ОРЗД). Съгласно ОРЗД
защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни от компетентните органи за целите на предотвратяването, разследването, разкриването или наказателното преследване на престъпления или изпълнението на наложените наказания, включително предпазването от заплахи за обществената сигурност и тяхното предотвратяване, както и свободното движение на такива данни, са предмет на специален правен инструмент на Съюза и настоящият регламент не се прилага за дейности по обработване на лични данни за такива цели. Законосъобразно и обосновано съдът е приел, че няма основание за заличаване на личните данни за жалбоподателя като извършител на престъпление по НК, съхранявани в информационните масиви на МВР, поради което оспореният отказ е постановен в съответствие с материалния закон. Настъпилата реабилитация на лицето, не е сред хипотезите по чл. 3 от инструкцията, поради което няма за последица заличаване на личните му данни. Такава предпоставка не е предвидена и в ЗМВР. Предотвратяването и разкриването на престъпление, защита на националната сигурност и обществения ред са определени от законодателя като ценности, чиято защита обуславя правомерност на обработването на личните данни на лицата за извършени от тях престъпления, за които са наказани с влязла в сила присъда и след реабилитирането им. При постановяване на административния акт не е нарушен и чл. 5 от Конвенция № 108 на Съвета на Европа от 28.01.1981 г. за защита на лицата при автоматизирана обработка на лични данни. Изключение от правилото на чл. 5 е предвидено в чл. 9, т. 2, б. "а" от Конвенцията, съгласно който разпоредбите на чл. 5, 6 и 8 се дерогират, когато това е залегнало в правото на страната и представлява необходима мярка в интерес на защитата на държавната сигурност, обществената безопасност, паричните интереси на държавата или борбата с престъпността. Като е приел, че решението на директора на СДВР е законосъобразно и е отхвърлил жалбата на М., съдът е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, разноски не се дължат на касатора, а ответникът е направил искане за присъждане, порди което на СДВР се дължи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правна помощ, което съдът определя в размер на 100 /сто/ лева.