Решение № 2544 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2008 г.

Решение № 2544 от 24.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 12827/2008 г., VII о., докладчик председателят Диана Добрева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С Решение № 714/03.07.2008 г., постановено по адм. дело № 1653/2007 г. на Административен съд - Пловдив, по обективно съединени искове, подадени от Донка Кунева Костадинова от гр. Пловдив, ул. "Скопие" № 6, на основание чл. 74, ал. 2 от Закона за защита от дискриминация (ЗЗДискр.) във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), и по реда на чл. 203 и сл. от АПК, е осъдена община Пловдив да заплати в полза на Костадинова сумата 2000 лв., представляваща обезщетение за периода 31.12.2006 г. до 10.10.2007 г. за причинени неимуществени вреди от изградената и поддържана архитектурна среда, която затруднява придвижването и достъпа й до публични места, като в останалата му част за размера до 3000 лв. искът е отхвърлен, заедно с искането за присъждане на законна лихва, считано от 31.12.2006 година. Със същото решение община Пловдив е осъдена да преустанови дискриминационното третиране на Костадинова, изразяващо се в изграждане и поддържане на недостъпна за нея архитектурна среда, както и да се въздържа в бъдеще от изграждане и поддържане на недостъпна за хора с увреждания архитектурна среда. Недоволни от решението в различните му части са останали община Пловдив и Донка Костадинова, които са подали касационни жалби. В жалбата на община Пловдив, по подробно развити доводи за противоречие с материалния закон и съществено нарушение на процесуалните правила, се иска отмяна на съдебното решение в осъдителните му части за изплащане на обезщетение и за преустановяване и въздържане от дискриминационно третиране на Костадинова и хората с увреждания. Касационната жалбоподателка Донка Костадинова е поискала отмяна на решението като неправилно само в частта му, с която е отхвърлен иска за присъждане на законна лихва върху присъдената сума. С доводи за приложимост разпоредбите на Закона за задълженията и договорите относно непозволеното увреждане се иска отмяна на съдебния акт в обжалваната част и присъждане на лихва върху обезщетението, считано от 31.12.2006 година. Страните не се явяват и не се представляват, с изключение на Комисията за защита от дискриминация, конституирана като заинтересувана страна в първата инстанция. Процесуалният й представител оспорва касационната жалба, подадена от община Пловдив и счита за основателна касационната жалба на Донка Костадинова. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на жалбата на Костадинова и счита, че решението в тази му част следва да бъде отменено, като се уважи иска за законна лихва, считано от датата на влизане в сила на съдебното решение. Настоящата инстанция констатира, че касационните жалби са предявени от легитимирани страни в 14-дневния преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, при което са процесуално допустими. При касационната проверка съдът прецени оплакванията във връзка с доказателствата по делото, при което установи следното: Предмет на производството пред първата инстанция, развило се по реда на чл. 203 и сл. от АПК, са искове с правно основание чл. 71, ал. 1, т. 2 и 3 от ЗЗДискр., предявени по реда на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 203 и сл от АПК за обезщетяване на неимуществени вреди, причинени на ищцата от бездействието на община Пловдив. Съдът е уважил иска като доказан по основание, след като е установил бездействието на община Пловдив, изразяващо се в неизпълнение на задължението по чл. 32 от Закона за интеграция на хора с увреждания (ЗИХУ) (във връзка с § 6 от ПЗР на ЗИХУ, т. е. в срок до 31.12.2006 г.) да осигури на ищцата свободен достъп до обществените сгради и съоръжения - общинска собственост и да извърши действия за преодоляване на съответните архитектурни, транспортни и комуникативни бариери. Приел е, че това поведение е проява на "тормоз" по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на ЗЗДискр., тъй като е основано на признака "увреждане" и има за резултат накърняване достойнството на хората с увреждания, в т. ч. и на Костадинова, която е с определена 93 % загубена работоспособност и с потребност от чужда помощ. От създадената и поддържана чрез бездействието на ответника след изтичане на отлагателния законов срок враждебна, обидна и застрашителна среда ищцата е претърпяла неимуществени вреди, които съдът е оценил на стойност 2000 лв. и е отхвърлил исковата претенция за разликата до 3000 лв., в какъвто размер е предявена. С оглед установяването и квалифицирането на бездействието като "тормоз", на основание чл. 4 във връзка с чл. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), към който ред препраща нормата на чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр., е осъдил община Пловдив да преустанови дискриминационното третиране на Донка Костадинова и да се въздържа в бъдеще от проява на такова поведение спрямо хората с увреждания. Решението е недопустимо. ЗЗДискр. предвижда две възможности за реализиране на претенция за обезщетяване на вреди (имуществени или неимуществени), които са резултат от проявеното дискриминационно отношение. Едната от тях е засегнатото лице да предяви иск по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. в районния съд, с който да поиска 1. установяване на нарушението; 2. осъждане на ответника да преустанови нарушението и да възстанови положението преди нарушението, както и да се въздържа в бъдеще от по-нататъшни нарушения, и 3. обезщетение за вреди. Другата възможност е лицето да проведе производство пред Комисията за защита от дискриминация по реда на чл. 50 и сл. от същия закон, след което и при наличие на влязло в сила нейно решение, с което са установени извършеното нарушение, нарушителят и засегнатото лице, последното да предяви иск за обезщетяване по реда на чл. 74 от ЗЗДискр. Този извод следва от редакцията на ал. 1 от тази специална разпоредба, съдържаща текста "в случаите по раздел I", който раздел на Глава четвърта от закона регламентира именно производството пред КЗД. Това законодателно разрешение е с оглед липсата на правомощие комисията да присъжда обезщетение (арг. чл. 47 от ЗЗДискр.), за разлика от това на районния съд в алтернативното производство по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр. В чл. 74, ал. 1 и 2 от ЗЗДискр. са уредени две възможни хипотези за предявяване на иска за обезщетение при благоприятно за дискриминираното лице решение на комисията - или по общия исков ред (съгласно правилата на ГПК) или по реда на ЗОДОВ - в случаите, когато вредите са причинени на граждани от незаконни актове, действия или бездействия на държавни органи и длъжностни лица. Като се има предвид и разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от този закон, това означава, че във втория случай производството следва да се развие пред съответния административен съд по реда на чл. 203 и сл. от АПК. Правомощието на съда да разгледа иск за обезщетение по чл. 74, ал. 2 от ЗЗДискр. обаче е обусловено от влязло в сила решение на КЗД, тъй като нормата изрично въвежда изискване такова производството да е било проведено. Същата е специална спрямо чл. 1 от ЗОДОВ, което изключва възможността административният съд да установява наличие на нарушение на права по ЗЗДискр. или по други закони, уреждащи неравенство в третирането. Предметът на това съдебно производство е установяване на вида и размера на вредите, и причинната им връзка с конкретното нарушение на антидискриминационното законодателство, вече установено от КЗД. В настоящият случай предявеният иск срещу община Пловдив е по чл. 71, ал. 1 от ЗЗДискр., което е изрично отбелязано в исковата молба, както в титулната й част, така и в раздел IV и V от същата, където е посочен петитумът й. Както се посочи, разглеждането на дела по тези искове е от компетентност на районния съд съобразно изричната редакция на тази норма и административният съд е следвало да изпрати делото по подсъдност на Районен съд - Пловдив, и като не е сторил това, е постановил недопустимо решение. По делото не са ангажирани доказателства за проведени между страните производства пред КЗД по реда на раздел I на Глава Четвърта от ЗЗДискр. Решение № 31/11.07.2006 г. на Комисията, с което е направено предписание на всички министри, областни управители, общински съвети, кметове на общини, райони и населени места, и кметски наместници, за привеждане на архитектурната среда на стопанисваните от тях сгради в съответствие с изискванията на § 6 от ПЗР на ЗИХУ, не се явява такова производство, тъй като в него липсва установяване на нарушение, нарушител и засегнато лице. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК за валидността, допустимостта и съответствието на обжалваното решение с материалния закон, съдът следи служебно и не е необвързан от съдържанието на касационната жалба. С оглед на изложените по-горе съображения счита, че са налице основанията по чл. 209, т. 2 от АПК във връзка с чл. 221, ал. 3 от АПК за обезсилване на решението на АС - Пловдив като недопустимо и за изпращането на делото на Районен съд - Пловдив по компетентност. Така мотивиран, Върховният административен съд, състав на седмо отделение