Решение № 307 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2011 г.

Решение № 307 от 9.01.2012 г. на ВАС по адм. д. № 3920/2011 г., VII о., докладчик председателят Ваня Анчева Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 46а, ал. 2 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ). Образувано е по касационна жалба на началника на Регионално звено "Миграция" при ОДМВР - Кюстендил срещу решение № 33 от 14.02.2011 г., постановено по адм. дело № 426/2010 г. по описа на Административен съд (АС) - Кюстендил. Касаторът поддържа оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради наличие на отменителните основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - Олга Валеревна Илиева, гражданка на Беларус, чрез процесуалния си представител, застъпва становище за неоснователност на касационното оспорване. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, в настоящия състав на седмо отделение, констатира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в законовия срок и от надлежна страна. Разгледана по същество на посочените в нея основания и след извършена служебна проверка съгласно чл. 218, ал. 2 АПК, съдът намира касационната жалба за частично основателна. С атакуваното решение АС - Кюстендил е отменил акт рег. № 140552/2.12.2010 г. на началника на Регионално звено "Миграция" при ОДМВР - Кюстендил, с което е разрешено продължаване срока на пребиваване на Олга Валеревна Илиева, гражданка на Република Беларус до 15.09.2011 г. За да постанови този резултат, първоинстанционният съд е приел, че оспореното решение е издадено в нарушение на съществени процесуални правила (вероятно се има предвид административнопроизводствени правила), т. к. органът е предоставил на чужденката за попълване молба-образец, която не е в съответствие с характера на нейното искане и е разрешил режим на пребиваването й в страната, който не отговаря на действителната й воля. Приел е, че на Илиева е следвало да се предостави молба по образец Приложение № 4 към чл. 30 ППЗЧРБ (отм.), вместо което органът е предоставил молба по образец Приложение № 3 към чл. 13 ППЗЧРБ (отм.). Решението е частично недопустимо. Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, разрешение за продължително пребиваване могат да получат чужденци, които притежават виза по чл. 15, ал. 1 и са членове на семейството на български гражданин по чл. 2, ал. 6 с. з. Няма спор, че Илиева е съпруга на български гражданин, като бракът им е сключен с акт № 196/3.10.2009 г. на Община Кюстендил и в това си качество чужденката е получила разрешение за продължително пребиваване в страната по смисъла на чл. 23, т. 2 ЗЧРБ (л. 7 от делото) за периода 18.02.2010 г. - 15.02.2011 г. С молба вх. № 239/30.11.2010 г. (л. 19) Олга Валеревна Илиева е сезирала ОДМВР - Кюстендил с искане за продължаване на срока на пребиваване в Република България до 1.11.2015 г., на основание чл. 7, ал. 2, вр. с чл. 10 и 11 от Закона за влизането, пребиваването и напускането на РБ на граждани на Европейския съюз и членовете на техните семейства (ЗВПНРБГЕСЧТС). С решение № 140552/02.12.2010 г. на началника на Регионално звено "Миграция" при ОДМВР - Кюстендил, на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, е разрешено продължаване срока на пребиваване на Олга Валеревна Илиева, гражданка на Република Беларус, до 15.09.2011 г. Решението, с което на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ е уважена молбата на чужденката и е разрешено продължаването на срока на пребиваване в РБ, макар и до 15.09.2011 г. е благоприятно за нея и не я засяга по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията на РБ, решение № 21/95 г. на Конституционния съд и чл. 147, ал. 1 АПК. С отмяната на благоприятен за адресата административен акт, решаващият съд е постановил недопустимо решение, което следва да се обезсили, жалбата да се остави в тази част без разглеждане и производството да се прекрати. След като е поискала и получила статут на пребиваващ в страната чужденец, Илиева е легитимирана да оспорва административния акт единствено в частта относно определения му срок на действие, който не удовлетворява искането й и по този начин я засяга неблагоприятно. Доколкото в молбата за продължаване на срока на пребиваване в РБ обаче се иска продължаване на този срок за 5 г. на основание чл. 7, ал. 2, вр. с чл. 10 и 11 ЗВПНРБГЕСЧТС, по реда на чл. 31, ал. 2 АПК, предвид чл. 7 и сл. от посочения закон и чл. 29, ал. 3 ППЗЧРБ (отм.), административният орган е следвало да изпрати преписката по компетентност на директора на Дирекция "Миграция" за произнасяне относно основанията по чл. 24г, вр. с чл. 23, т. 3, вр. с чл. 1, ал. 2, вр. с чл. 2, ал. 6, т. 1 ЗЧРБ, респ. по отношение основателността на искането за приложение на чл. 7, вр. с чл. 10, 11 и сл., вр. с чл. 1, ал. 2 ЗВПНРБГЕС. Ето защо след обезсилването на решението на АС - Кюстендил и прекратяване на производството по отношение решението на административния орган в частта му относно удовлетвореното искане за продължаване срока на пребиваване, на основание чл. 24, ал. 1, т. 18 ЗЧРБ, преписката следва да се изпрати на директора на Дирекция "Миграция" по компетентност. При произнасянето си относно приложението на специалния ЗВПНРБГЕС, административният орган следва да отчете разпоредбите на чл. 18, вр. с чл. 20 от Договора за функциониране на Европейския съюз (ДФЕС), чл. 7 и чл. 21 от Хартата за основните права на Европейския съюз и чл. 8 ЕКПЧОС. Искането на ответницата по касационната жалба за предоставяне на правна помощ по чл. 21, т. 3 от Закона за правната помощ (ЗПП), следва да се отхвърли като неоснователно. Независимо от указанията на съда в тази насока, не са доказани предпоставките за осигуряването на правна помощ - липса на средства за заплащане на адвокатство възнаграждение, както и с оглед на това, че предоставеното й не е оправдано от гледна точка на ползата, което би донесла на ответника по касационната жалба - Арг.: чл. 24, т. 1, вр. с чл. 23, ал. 4 ЗПП. Претендираните разноски не следва да се присъждат, предвид липсата на надлежни доказателства такива да са реално извършени. Видно от приложения на л. 15 от делото договор за правна защита и съдействие № 006440 от 18.12.2011 г., страните са договорили адвокатско възнаграждение в размер на 1500 лева, което следва да бъде платено "до приключване на делото", като липсват данни за престирането му. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 3 АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,