Решение № 14644 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2017 г.

Решение № 14644 от 30.11.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4263/2017 г., II о., докладчик председателят Галина Солакова Производството е по чл. 208 и сл. от АПК, образувано по касационна жалба на "К. Б. Р. Груп" ООД, със седалище и адрес на управление гр. Б., представлявано от управителя Р. П., чрез адв. Пенева, срещу решение № 168 от 9.02.2017 г. по адм. д. № 1597/2016 г. на Административен съд - Б.. С доводи за незаконосъобразност на решението се претендира неговата отмяна и произнасяне по същество с отмяна на процесната заповед, ведно със законните последици. Ответникът - кмет на О. Н., чрез юрк. Радев, депозира становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски - юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за законосъобразност на обжалваното решение и неоснователност на касационните оплаквания и предлага решението да се потвърди. Върховният административен съд, второ отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а след като провери правилността на обжалваното решение, намира същата за неоснователна. С обжалваното решение, административният съд е отхвърлил жалбата на настоящия касатор срещу заповед № 916 от 21.05.2014 г. на кмета на О. Н., с която на основание чл. 225а, ал. 1 във връзка с чл. 223, ал. 1, т. 8 от ЗУТ е наредено да бъде премахнат незаконен строеж "Вътрешно преустройство с промяна на предназначението и натоварванията на помещение в южната част на приземен етаж" в сграда с идентификатор 51500.505.127.1, в ПИ с идентификатор 51500.505.127 по КК на гр. Н., идентичен с УПИ I, кв. 23 по плана на к. к. "Слънчев бряг-изток", община Несебър. Прието е, че се касае за строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, представляващ преустройство, състоящо се в премахване на преградни зидове, обособяване на асансьорното помещение като санитарен възел, преграждане на обслужващия коридор и изграждане на стоманобетонно стълбище, свързващо помещението на приземния етаж с първия етаж от сградата, извършен без строителни книжа /одобрени проекти, разрешение за строеж/, в нарушение изискванията на чл. 148, ал. 1 ЗУТ. Установено е от приетата по делото съдебно-техническа експертиза, че в ангажираните проекти от 1959-1981 г. липсва част Архитектурна, като за установяване на предназначението на процесния обект е използван чертеж от част Електро на "Двигателна сила сутерен" от проекта от 1959 г. Тези констатации са подкрепени и гласните доказателства, събрани при първото разглеждане на делото и при повторното такова, които обсъдени в съвкупност сочат, че помещенията на приземния етаж, в които попада и процесния обект, до 2013 г. са били складове. Изложени са подробни мотиви за спазена административна процедура и компетентност на издателя на оспорената заповед и наличие на основанието по чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за премахване на безспорно установения незаконен строеж, както и за непопадането му в хипотезите за търпимост. Решение е законосъобразно и обосновано, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. В изпълнение задължителните указания по отменителното решение на ВАС /№ 9304 от 28.07.2016 г. по адм. д. № 3187/2016 г./ са събрани доказателства с оглед налични проекти на сградата от периода 1959-1981 г., като е установено, че за процесния незаконен строеж съществува само проект-заснемане от 2014 г. Това обстоятелство е довело до обсъждане на всички събрани в двете първоинстанционни производство доказателства в тяхната съвкупност, вкл. и гласните доказателства, като констатациите на СТЕ са възприети само в техническата им част. В тази връзка се явява неоснователен касационният довод за нарушение на разпоредбата на чл. 226, ал. 2 АПК, тъй като при ново разглеждане на делото съдът е длъжен да обсъди всички доказателства за да обоснове решаващият правен извод в решението си - чл. 172а, ал. 2 АПК. Освен това изводът за предназначението на целия партерен етаж преди 2013 г. не почива единствено на свидетелските показания по адм. д. № 1597/2016 г., а и на тези по адм. д. № 1346/2014 г. Неоснователно е основаното оплакване, изложено в касационната жалба, че неправилно административният съд не е приел, че извършените дейности в сградата представляват "текущ ремонт", по смисъла на § 5, т. 43 от ДР на ЗУТ. Дефиницията на понятието е за подобряване и поддържане в изправност на сградите, постройките, съоръженията и инсталациите, както и вътрешни преустройства, при които не се засяга конструкцията на сградата, не се извършват дейности като премахване, преместване на съществуващи зидове и направа на отвори в тях, когато засягат конструкцията на сградата, не се променя предназначението на помещенията и натоварванията в тях. Установената по безспорен начин по делото промяна предназначението на южната част на приземния етаж от складове в дискотека, с изграждане на санитарен възел, по смисъла на § 5, т. 41 от ДР на ЗУТ изключва квалификацията за текущ ремонт по § 5, т. 43 - извършените строително-монтажни работи представляват вътрешно преустройство с промяна на предназначението. Безспорно е установено по делото обстоятелството, че се касае за незаконен строеж по смисъла на § 5, т. 38 от ДР на ЗУТ, изпълнен в периода между 2008 г. и 2013 г., от което следва неприложимост на режима на търпимост както по § 16, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ, така и по § 127, ал. 1 от ПЗР на ЗУТ /бр. 82/2012 г./, тъй като крайния момент на изграждане на евентуален търпим строеж следва да е "до 31.03.2001 г." С оглед на това изводът на административният съд за наличие на безспорно установен незаконен строеж, който не е търпим по смисъла на ЗУТ е правилен и съответен на изяснената по делото фактическа обстановка. Предвид изложеното, съдът намира, че не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено изцяло, а касационната жалба - оставена без уважение, като неоснователна. С оглед изхода на делото и своевременно заявената от пълномощника на ответника претенция за разноски, касаторът дължи юрк. възнаграждение, определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредба за заплащане на правната помощ, в размер на 200 лв. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,