Решение № 37 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2010 г.

Решение № 37 от 16.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1602/2010 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по чл. 303 и сл. от ГПК. Образувано е по молба, подадена от З. Т. К. от [населено място] за отмяна на влязлото в законна сила решение от 6.06.2008 г. на Софийски районен съд, ГК, I го, 37 състав, постановено по гр. д. № 7002/2005 г. по описа на същия съд, което е оставено в сила с решение от 15.06.2009 г. постановено по гр. д. № 3353/2008 г. по описа на Софийски градски съд, на основание чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК. С определение № 369 от 12.04.2010 г. на Върховен касационен съд, Второ гражданско отделение, постановено по гр. д. № 1250/2009 г. по описа на същия съд, по реда на чл. 288 от ГПК, не се допуска касационно обжалване на решение от 15.06.2009 г. по гр. д. № 3353/2008 г. по описа на Софийски градски съд. С горепосоченото, влязло в законна сила решение на Софийски районен съд, е осъдена З. Т. К., на основание чл. 108 от ЗС, да предаде владението върху недвижим имот, представляващ апартамент № 30, с местонахождение [населено място], кв. "О.", ул. "Ж." бл. 2 вх. Б ет. 4, описан в решението на неговия собственик Б. К. Д.. В молбата се твърди, че това решение противоречи на решение от 2.11.2005 г., постановено по гр. д. № 7850/2004 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, влязло в законна сила на 7.03.2006 г., с което е постановено: унищожава по иска на З. Т. К. предявен срещу В. Х. П., отказ от право на ползване, материализиран в декларация от 25.02.2003 г., вписан в том III, № 127, вх. рег. 4541. При извършената проверка касационият съд установи следното: Молбата за отмяна на горепосоченото влязло в законна сила решение е постъпила в срока, предвиден в чл. 305, т. 4 от ГПК и е процесуално допустима. Според посоченото от молителя основание за отмяна на влязлото в законна сила решение, а именно чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, заинтересуваната страна може да поиска отмяна на влязло в законна сила решение, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено преди него друго влязло в законна сила решение, което му противоречи. За да имаме такова противоречие е необходимо пълно и обективно тъждество между делата по които тези решения са постановени, което се отнася до такова на страни, искания и основания. Такова пълно тъждество, на което молителя се позовава не е налице. Влязлото в законна сила решение от 2.11.2005 г. на Софийски районен съд, 49 състав, постановено по гр. д. № 7850/2004 г. по описа на същия съд е постановено по предявен от З. Т. К. иск против В. Х. П., с правно основание чл. 30 от ЗЗД, вр. с чл. 44 ЗЗД, вр. с чл. 100 ЗС, вр. с чл. 11 ЗС. Видно от данните по гр. д. № 3353/2008 г. по описа на Софийски градски съд, с което е оставено в сила решението на Софийски районен съд, чиято отмяна се иска с настоящата молба, като доказателство по делото е било представено влязлото в законна сила решение към този момент от 2.11.2005 г. постановено по гр. д. № 7850/2004 г. по описа на Софийски районен съд, 49 състав, на последиците от което се е позовала настоящата молителка в това производство, и което е било взето предвид и е обсъдено от въззивния съд при постановяване на решението му. Ето защо, не са налице условията, предвидени в чл. 303, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което молбата за отмяна на влязлото в законна сила решение се явява неоснователна. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд