Решение № 4646 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2021 г.

Решение № 4646 от 13.04.2021 г. на ВАС по адм. д. № 1447/2021 г., V о., докладчик съдията Донка Чакърова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на кмета на Община И. срещу решение № 803/07.12.2020 г., постановено по адм. д. № 804/2020 г. по описа на Административен съд-Х. (АС-Х.). Касаторът обжалва съдебното решение като неправилно, поради нарушение на "материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост" - касационни основания за отмяна по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, но без конкретизиране на твърдените процесуални нарушения и неяснота относно използвания израз за евентуалност при изброяването на касационните основания. Изрично са изложени съображения за неправилно приложение на материалния закон, поради несъобразяване с действащото щатно разписание на длъжностите в Община И.. Касационният жалбоподател иска да бъде отменено обжалваното решение като се позовава на съдебни решения, постановени от различни административни съдилища. Претендира разноски. Ответната страна А. И. оспорва касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор. Претендира разноски. Прокурорът от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 803/07.12.2020 г., постановено по адм. д. № 804/2020 г. по описа на АС-Х. е отменена Заповед № 8/11.08.2020 г. на кмета на Община И., с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 10 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на А. И. за длъжността "главен счетоводител" с ранг IV младши и са присъдени разноски. Административният съд е приел, че обжалваната заповед е издадена от компетентен орган и в предвидената писмена форма, без допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но в нарушение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е установил и приел, че длъжността, заемана от жалбоподателката не е такава по чл. 16 а, ал. 1 от ЗДСл, поради което не е осъществен състава на посоченото в оспорената заповед правно основание за прекратяване на служебното й правоотношение. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. Фактическата обстановка е правилно установена от решаващият съд в съответствие с всички събрани по делото доказателства, при което са съобразени и влезлите в сила съдебни решения, постановени по повод предходни заповеди за прекратяване на същото служебно правоотношение. Решаващият съд е извършил прецизен анализ на възникване на служебното правоотношение на А. И. и действащото към този момент длъжностно разписание, което е сравнено и с последващите длъжностни разписания в общинската администрация – И., от които е достигнал до обоснован извод, че заеманата от нея длъжност не е възможно да бъде определена като такава по чл. 16 а, ал. 1 от ЗДСл, поради което и не е налице хипотезата на чл. 107, ал. 1, т. 10 от ЗДСл. Изрично следва да бъде посочено, че тези обстоятелства са били предмет на обсъждане и в спора, приключил с влязло в сила съдебно решение № 832/04.12.2017 г., постановено по адм. д. № 840/2017 г. по описа на АС-Х. и на практика с издаване на заповедта от 11.08.2020 г. кметът на Община И. е отказал да го изпълни. В касационната жалба са развити съображения относно възникването на служебното правоотношение на А. И., които са без правно значение за законосъобразността на акта, с който това правоотношение е прекратено за трети път. Съдебната практика, на която се позовава касационния жалбоподател е формирана при различни фактически обстоятелства от различни административни съдилища, чийто съдебни актове не съдържат задължително тълкуване на закона по аргумент на противното от чл. 130 от Закона за съдебната власт. При разглеждане на спора АС-Х. не е допуснал процесуални нарушения, а фактическите и правните му изводи са обосновани и законосъобразни. По изложените съображения, касационната инстанция намира, че атакуваното решението като правилно, обосновано и законосъобразно следва да бъде оставено в сила на основание чл. 221, ал. 2 от АПК По водене на делото пред настоящата инстанция А. И. е направила разноски в размер на 600 лв., които претендира, поради което с оглед изхода на спора следва да бъдат присъдени в тежест на Община И. на основание чл. 143, ал. 1 от АПК. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение