Решение № 14146 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2015 г.

Решение № 14146 от 21.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10338/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 176, във връзка с чл. 228 АПК. Образувано е по молба, подадена от М. К. Ч. чрез пълномощник - адвокат М. М., съдържаща искане за постановяване на допълнително решение по административно дело № 10338/2015 г. по описа на Върховния административен съд. В молбата се твърди, че съдът не се е произнесъл по посочените в касационната жалба основания - необоснованост на решението и допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, поради което се иска допълване на решението на касационния съд в този смисъл. Молбата, като подадена в срока по чл. 176, ал. 1 от АПК и от страна по делото е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството по административно дело № 10338/2015 г. по описа на Върховния административен съд е образувано по касационна жалба на М. К. Ч. против Решение № 4735/03.07.2015 г., постановено по административно дело № 9986/2012 г. по описа на Административен съд - С. град, с което е отхвърлена жалбата му против Ревизионен акт № 011107157/03.05.2012 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. С., мълчаливо потвърден от Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. С. Съдържащите се в касационната жалба основания за касиране на оспореното решение са допуснато от съда нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Производството по делото е приключило с Решение № 11266/25.10.2016 г., с което оспореното решение на първоинстанционния съд е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав. За да постанови този резултат, Върховният административен съд е установил, че е налице хипотезата на чл. 222, ал. 2, т. 2 АПК, съгласно която спорът не може да бъде решен по същество от касационната инстанция, тъй като е необходимо да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно, като от съдържанието на съдебното решение се извличат доводи относно наведените касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 1 и пр. 2 АПК. Касационният съд не се е произнесъл налице ли е "необоснованост" на оспореното съдебно решение, тъй като това касационно основание не е било заявено от жалбоподателя. Освен това разпоредбата на чл. 176 АПК е приложима само в случаите, когато съдът не се произнесъл по цялото оспорване, като определяща е волята, изразена в диспозитива на съдебното решение. Недопустимо е чрез този институт да се допълват мотивите, съдържащи се в решението. В конкретния случай, видно от диспозитива на процесното решение е, че касационният съд се е произнесъл по цялото оспорване отменяйки изцяло оспореното пред него решение. Следователно и по изложените съображения, настоящият съдебен състав на Върховния административен съд, счита, че молбата по чл. 176 от АПК е неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на Първо отделение