Решение № 4088 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2017 г.

Решение № 4088 от 29.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 5531/2017 г., VIII о., докладчик съдията Емилия Иванова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "М. Т."ООД, със седалище и адрес на управление: гр. В. Търново, ул. Х. Б., .№..., ет. ..., представлявано от С. К. П. - управител, срещу решение № 103/04.04.2017 г., постановено по адм. дело № 559/2016 г. на Административен съд гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу ревизионен акт /РА/ № Р-04000415007977-091-001/26.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 225/01.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В. Т.. В касационната жалба се навеждат твърдения за наличие на всички касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Неправилна е преценката на съда, че липсва реално извършване на фактурираните доставки. Според касатора е неправилна преценката на съда, че не е доказана реалност на фактурираните доставки. Оспорват се и мотивите на съдебния акт според които "М. Т." ООД не е представил достатъчно доказателства, че доставчиците са притежавали правото на собственост, което да могат да прехвърлят. Неоснователно според касатора е игнорирана доказателствената сила на представените по делото доказателства по отношение на които е прието, че оспорването на автентичността им не е проведено по надлежния ред и не е възприето за основателно. Неправилно са възприети и свидетелските показания, като от една страна първоинстанционният съд е посочил, че са логически и достоверни житейски, от друга не ги е кредитирал по отношение на фактите които се установяват с тях. В нарушение на правилата за разпределение на доказателствената тежест е вменено на ревизираното лице да установи реалността на доставките между неговите доставчици и предходните такива. На последно място в касационната жалба се сочи, че постановения съдебен акт противоречи на практиката на ВАС и на правото на ЕС. П. е непосредствено на разпоредбите на Директива 2006/112/ЕО и тяхното задължително тълкуване. Претендира се присъждане на разноските направени по делото. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" гр. В. Търново, в писмен отговор по касационната жалба изразява становище, че решението е постановено при спазване на процесуалния и материалния закон, а изводът на съда по същество на спора относно определените данъчни задължения на лицето е основан върху изключително подробно обсъждане и преценка на събраните по делото доказателства. Правилно съдът е издирил, тълкувал и приложил относимите правни норми включително и тези на европейското право. Въз основа на това се иска решението да бъде оставено в сила, а в полза на ответника да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 1923.86 лв., определено съобразно материалния интерес по делото. Върховна административна прокуратура, чрез своя представител изразява становище за допустимост на касационната жалба. По същество намира, че е основателна. Необосновано е прието, че не са били налице предпоставките за настъпило данъчно събитие. Не се споделят и изводите относно липсата на доказателства относно реалността на извършените доставки. При така установената правна и фактическа обстановка, се изразява становище, че първоинстанционният съд необосновано и немотивирано е приел, че е налице нереалност на доставките от посочените доставчици и като е потвърдил заключението на ревизиращия орган е постановил необоснован и немотивиран съдебен акт, който следва да бъде отменен. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, кат обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, поради което се дължи разглеждането й по същество. Касационната жалба е частично основателна. Предмет на проверка пред Административен съд - В. Т. е бил ревизионен акт/РА/№ Р-04000415007977-091-001/26.04.2016 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП В. Т., потвърден с решение № 225/01.08.2016 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" - В. Т.. Въз основа на него на "М. Т."ООД е отказано право на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС по фактури издадени от "ХВП- Консулт" ЕООД; "Г. Б."ЕООД; "Саут -74"ЕОО, "МАСДЕК" ЕООД; "Агро голд груп"ЕООД; "Млечни продукти България" ЕООД и "С. Б. 2014" ЕООД в размер на 37 666.51 лв. и начислените лихви във връзка с това в размер на 7869.64 лв., както и лихви върху корпоративен данък по ЗКПО в размер на 930.79 лв. При разглеждане на делото решаващият състав е приел, че оспорването на ревизионния акт по съдебен ред е процесуално допустимо, а ревизионното производство е възложено от компетентен орган, поради което ревизионния акт е издаден от компетентен орган по приходите по смисъла на чл. 119, ал. 2 от ДОПК, както и че са спазени административно производствените правила при провеждането на ревизията. За да остави без уважение жалбата на "М. трейд" ООД, относно установените задължения по ЗДДС и ЗКПО, съдът е посочил, че не е доказано реално наличие на стоките при доставчика и при получателя, като по този начин не е установен правнорелевантния факт за наличие на облагаеми доставки на стоки. При липсата на доказателства за реалност на доставките не може да бъде признато правото на данъчен кредит на жалбоподателя, тъй като в основата на прилагането на механизма на ДДС стои именно извършването на облагаеми сделки. Законосъобразно според съда е отказано право на приспадане на данъчен кредит на ревизираното лице, тъй като не е безспорно установено наличието на облагаеми доставки, което обстоятелство е основен елемент от правопораждащият фактически състав на разпоредбата. В атакуваното решение е посочено, кои доказателства се кредитиран и кои не, като са изложени мотиви за всеки доставчик по отделно, обсъдени са събраните доказателства и е посочено защо част от тях са изключени от доказателствения материал. Съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, при касационната проверка на оспореното първоинстанционно решение съдът следи служебно за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, т. е. тази проверка не е ограничена до посочените в касационната жалба основания по чл. 209 от АПК. Съобразявайки задължението си по чл. 218, ал. 2 от АПК, настоящият касационен състав преценява решението на Административен съд гр. В. Търново като валидно и допустимо, но частично неправилно. Не се споделят от настоящата инстанция мотивите на АС- В. Т., с които е отхвърлена жалбата на ревизираното лице срещу ревизионния акт, в частта, с която са му определени задължения по ЗДДС и лихви в резултат на непризнато право на данъчен кредит по фактури издадени от "С. Б. 2014"ЕООД, с предмет на доставки млечни продукти по 13 бр. фактури на стойност 16 102 лв. и фактури издадени от "Млечни продукти България" ЕООД, с предмет на доставки млечни продукти по 4 броя фактури на стойност 9 792.66 лв. По време на ревизията са представени достатъчно доказателства, от които се установява реалността на доставката. Относно предаването са представени приемо-предавателни протоколи, вещото лице е установило последващата реализация на доставените млечни продукти и не на последно място чрез свидетелските показания е установен транспортирането на стоките и механизмът, по който са осъществявани доставките. Административният съд неправилно е приел, че не е установена автентичността на договорите между доставчика и "Сирма приста"АД, а от това следва да се заключи че доставчикът не е притежавал стоките по процесните фактури. От събраните по делото доказателства се установява, че мястото на което се извършва дейността на "С. Б. 2014" ЕООД и "Млечни продукти България" ЕООД, е на територията на "Сирма приста" АД. Поради това настоящата инстанция намира, че следва да се кредитират твърденията на представителя на доставчиците- управител и на двете фирми, че продуктите предмет на процесните фактури са се съхранявали в складове на "Сирма приста" АД и от там е товарена стоката. При преценка на събраните в хода на ревизионното производство гласни и писмени доказателства, съдът неправилно е приел, че не са били налице предпоставките за настъпило данъчно събитие по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС чл. 9 и чл. 25 от ЗДДС. Не се споделят, тъй като са необосновани, изводите на решаващият състав, че липсват доказателства, които да установяват реалното извършване на доставките на стоки, поради което и правилно не е признато право на приспадане на данъчен кредит. АС- В. Т., е обсъдил събраните пред него и в хода на ревизията писмени и гласни доказателства. Приел е, че е установена автентичността на приемо-предавателните протоколи и останалите документи издадени между доставчика и ревизираното лице, възприети са и изводите на експерта по ССЕ, че фактурите по процесните доставки са редовно осчетоводени, а стоката е индивидуализирана по количество и вид, но неправилно е преценил, че това не е достатъчно, за да се установи реалността на доставките и съответно да възникне право на данъчен кредит за "М. трейд"ЕООД. По процесните фактури издадени от "С. Б. 2014"ЕООД и "Млечни продукти България" ЕООД, са приложени надлежно подписани приемо-предавателни протоколи, вещото лице е установило последваща реализация на доставките, събрани са доказателства за осъществено плащане и чрез свидетелските показания в хода на съдебното дирене е установен механизма на получаване на стоките и тяхното транспортиране. Налице са безспорни доказателства за прехвърлянето на стоката от доставчика на ревизираното лице. Следователно настъпило е данъчно събитие, налице е облагаема доставка, поради което е възникнало и право на приспадане на данъчен кредит по силата на чл. 68, ал. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС. След като при наличие на горните доказателства, първоинстанционният съд е направил изводи различни от горните е постановил решение в нарушение на материалния закон. Реално осъществяване на останалите доставки от "ХВП- Консулт"ЕООД; "Гейм бойс"ЕООД; "Саут-74"ЕООД; "Масдек"ЕООД и "Агро голд груп" ЕООД, не се установяват при условията на пълно и главно доказване. Както бе посочено по-горе, това обстоятелство е основна предпоставка за възникване и признаване на правото на приспадане, както правилно е приел и първоинстанционният съд. Доказателствената тежест е на жалбоподателя, съгласно чл. 154, ал. 1 ГПК и в случая не е изпълнена, с изключение на доставките описани по-горе. В хода на ревизията са извършени насрещни проверки на всички лица, доставили стоките според представените складови разписки. С изключение на изброените по-горе, останалите лица не потвърждават извършено доставяне на стоки. В проведеното на 19.09.2016 г. публично съдебно заседание, е открито производство по оспорване на всички писмени доказателства установяващи доставките, но само по отношение на "С. Б. 2014" ЕООД и "Млечни продукти България" ЕООД са събрани гласни доказателства, които установяват механизма по който са осъществявани. За останалите доставчици не са оборени изводите на приходната администрация инкорпорирани в оспорения ревизионен акт, поради което правилно АС- В. Т. е отхвърлил жалбата. По изложените съображения, настоящият касационен състав намира, че решението е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила и в противоречие с материалния закон в частта, с която е отхвърлена жалбата на "М. трейд"ЕООД срещу отказ на право на данъчен кредит в общ размер на 25 894.66 лв. В тази част решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което да се отмени ревизионния акт. В останалата част, решението е правилно постановено, поради което следва да се остави в сила. При този изход на спора, следва да се отмени и решението в частта за разноските, за сумата над 1147.16 лева. На жалбоподателя се държат разноски за двете инстанции съобразно уважената част от жалбата в размер на 570.20 лева. На ответника за касационното производство на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК следва да се присъдят разноски в размер на 358.69 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение