Решение № 4814 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2008 г.

Решение № 4814 от 10.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 10671/2008 г., VII о., докладчик съдията Иван Раденков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Димитър Георгиев Сеизов от гр. Велинград против Решение № 50/22.03.2007 г., постановено по адм. дело № 26/2007 г. по описа на Окръжен съд гр. Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата му срещу Заповед № 1578/17.11.2005 г. на Кмета на Община Велинград, с която е наредено да бъде премахнато допълващо застрояване "сеновал", "дъсчени бараки, оформени с частични останки от тухлената зидария на второ ниво постройка", "ограждане на двора с телена мрежа и метални тръби с височина 1,20 м, което се ползва за козарник", "дървен навес и кочина". Твърди се, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила, незаконосъобразно и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяната му. Ответникът по касационната жалба - Кмета на Община Велинград, редовно призован, не се явява и представлява и не ангажира становище по касационната жалба. Заинтересованата страна Георги Димитров Сеизов, редовно призован, явява се лично и ангажира становище за основателност на касационната жалба. Заинтересованата страна Йордан Маринов Костов, редовно призован, чрез процесуалния си представител, ангажира становище за неоснователност на касационната жалба. Заинтересованата страна Зоя Димитрова Сеизова, редовно призована, не се явява, не се представлява и не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства и обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е процесуално ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С решението по цитираното дело Окръжен съд гр. Пазарджик е отхвърлил като неоснователна жалбата на Димитър Георгиев Сеизов от гр. Велинград против Заповед № 1578/17.11.2005 г. на Кмета на Община Велинград, с която на основание чл. 179, ал. 2 (отм.) от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено да бъде премахнато допълващо застрояване "сеновал", "дъсчени бараки, оформени с частични останки от тухлената зид ария на второ ниво постройка", "ограждане на двора с телена мрежа и метални тръби с височина 1,20 м., което се ползва за козарник", "дървен навес и кочина" като неподходящи по местонахождение, разположение, вид и материали. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е приел, че постройките изградени от Димитър Сеизов попадат изцяло в УПИ V-5599, собственост на заинтересованата страна Йордан Костов, като единствено сеновалът попада отчасти в УПИ V-5599 и отчасти в УПИ VI-5610, собственост на Георги и Зоя Сеизови, но същият е разположен на уличната регулация, в противоречие с нормата на чл. 42, ал. 2 от ЗУТ. Крайният извод на съда е, че в случая е налице хипотезата на чл. 179, ал. 2 отм. от ЗУТ и оспорената заповед е издадена в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби, в съответствие с целта на закона и е законосъобразна. Върховният административен съд, състав на седмо отделение намира, че при установените по делото релевантни факти, изводите на първоинстанционния съд са правилни. Първоинстанционният съд е направил обосновани изводи, след преценка на доказателствата по делото, относими към предмета на спора, за което е изложил подробни мотиви, които се споделят от настоящата инстанция. При точно прилагане на материалния закон и обосновано, окръжният съд е изтъкнал в мотивите си, че заповедта е издадена при наличие на основанията по чл. 179, ал. 2 отм. от ЗУТ, както и че заповедта е издадена след констатиране на посочените в разпоредбата материални основания (неподходящи по разположение и местоположение) с констативен протокол - при спазване на административнопроизводствените правила. Заповедта е издадена на основание чл. 179, ал. 2 отм. от ЗУТ, според който към момента на действието му, кметът на общината въз основа на констативен протокол съставен от служителите на общинската администрация може да задължи със заповед лицата по ал. 1 от същата разпоредба за тяхна сметка да премахнат, преобразуват или ремонтират неподходящите по местонахождение, разположение, вид и материали огради, гаражи, второстепенни, селскостопански и временни постройки, септични ями, канализационни съоръжения, насаждения, както и да извършат необходимите работи в интерес на сигурността, безопасността на движението, здравеопазването, хигиената, естетиката, чистотата и спокойствието на гражданите. В конкретния случай изложените в заповедта фактически основания, въз основа на съставен констативен протокол, който е неразделна част от нея сочат, че се касае за изградени обекти, които са конкретизирани и са с определени от административния орган параметри - изградени извън парцела или на регулационната му граница и изцяло кореспондират с хипотезата, предвидена в цитираната правна норма - "неподходящи по местонахождение и разположение". Съображенията на съда, налагащи извода за законосъобразност на административния акт не са опровергани пред настоящата инстанция и се възприемат изцяло като правилни. С оглед на този извод и по изложените съображения Върховният административен съд намира, че не са налице изложените в касационната жалба отменителни основания. Обжалваното решение на Окръжен съд гр. Пазарджик съответства на материалния закон и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1-во от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение