Решение № 7914 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2012 г.

Решение № 7914 от 10.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 8317/2012 г., I о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от "Ем - Инвест" ЕООД, гр. Пловдив против решение № 943 от 23.04.2012 г., постановено от Пловдивския административен съд по адм. д. № 2100/2010 г. С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт № 161000328/14.05.2010 г., издаден от приходен орган при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден с решение № 483/5.07.2010 г. на директора на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП, с който са определени следните задължения: ДДС за внасяне - 2406,82 лв.; лихви по ДДС - 518,06 лв.; корпоративен данък за 2007 г. - 2267,32 лв.; лихви - 635,67 лв.; корпоративен данък за 2008 г. - 498,36 лв. и лихви - 96,30 лв.; ДЗПО - УПФ лихви за 2007 г. 22,78; ДЗПО - УПФ за 2008 г. - 242,17 лв. и лихви - 84,77 лв.; ГВРС лихви - за 2007 г. - 1,23 лв.; ГВРС за 2008 г. - 11,49 лв. и лихви - 4,41 лв.; ЗО лихви за 2007 г. - 13,39 лв. и ЗО за 2008 г. - 317,87 лв. и лихви 57,95 лева. Със същото решение дружеството е осъдено да заплати на ответната дирекция разноски за юрисконсултска защита в размер на 600 лева. В касационната жалба се твърди неправилност на решението, като се иска отмяната му и постановяване на решение по съществото на спора, с което да се отмени обжалвания ревизионен акт. Наведените касационни основания за отмяна на решението са посочените в чл. 209, т. 3 от АПК - допуснати съществени съдопроизводствени нарушения; неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. Ответникът в касационното производство - директорът на Дирекция "ОУИ" - Пловдив не изразява становище по жалбата. Върховната административна прокуратура чрез участващия по делото прокурор изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия съдебен състав преценява касационната жалба като допустима, тъй като е подадена от надлежна страна в рамките на 14-дневния срок за касационно обжалване, но неоснователна. Предмет на контрол пред административния съд е ревизионния акт, индивидуализиран по горе. С него на жалбоподателя е определен за внасяне ДДС за м. 06.07 г. и лихви върху него; за м. 07.07 г. и лихви върху него; за м. 11.07 г. и лихви върху него; за м. 03.08 г.; за м. 05.08 г.; за м. 07.08 г.; за м. 10.08 г.; за м. 11.08 г. Пред административния съд ревизионният акт в частта по ЗДДС е обжалван в частта, потвърдена с решението на решаващия орган, а именно относно определения ДДС за м. 06 и м. 11.07 г. и лихвите върху тези данъчни задължения. За посочените месечни данъчни периоди приходният орган е установил, че ревизираният субект е извършил продажби по три фактури, които не е отразил в отчетните си регистри, съответно не е отразен в тях и начисления ДДС по фактурите. Правното основание за определянето на данъка е чл. 86, ал. 2 от ЗДДС. Жалбоподателят е поддържал, че РА за посочените периоди е нищожен поради наличието на АПВ за същите. Съдът е преценил като неоснователно възражението на жалбоподателя, приемайки, че след изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/19.12.2007 г., данъчна ревизия по общия ред може да се възлага въпреки наличието на АПВ за ревизираните периоди. Решението на административния съд в тази част от спора е правилно като краен резултат. По повод противоречива съдебна практика се прие от общото събрание на съдиите във ВАС тълкувателно решение № 1 от 25.06.2012 г. на ВАС по т. д. № 1/2011 г. Решението постановява, че след допълнението на разпоредбата на чл. 129, ал. 3 от ДОПК задълженията за данък или задължителни осигурителни вноски, за които има издадени и влезли в сила преди това допълнение актове за прихващане или възстановяване, се установяват чрез особеното производство по чл. 133 и чл. 134 ДОПК. Тоест, от значение за преценката е освен кога е възложена ревизията и кога е издаден АПВ. В конкретния случай АПВ, който е от значение за спора е под № 823032 от 19.08.2008 г., издаден от ТД - Пловдив. Видно от датата на издаването му е, че тя е след влизане в сила на допълнението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК, направено с ДВ, бр. 108/2007 г. Следователно, с оглед действащата разпоредба на чл. 129, ал. 3 от ДОПК към момента на издаването на АПВ и към момента на възлагане на ревизията, възлагането на ревизията по общия ред и за м. 06 и м. 11.07 г. е допустимо, а възражението на жалбоподателя за нищожност на РА за тези периоди е неоснователно. Правилно е преценено, че ревизионният акт за посочените периоди по приложението на ЗДДС е законосъобразен. Жалбоподателят, чиято е доказателствената тежест не е опровергал констатациите на приходния орган, че са налице издадени, но неотразени в отчетните регистри данъчни фактури. При тези данни правилно административният съд е приел за законосъобразно определянето с РА на ДДС и лихви върху него за посочените периоди във връзка с въпросните фактури. В частта по ЗКПО, приходният орган е констатирал разминаване в осчетоводените разходи за амортизации (1794,36 лева) за 2007 г. по дебита на сметка 603 - разходи за амортизации и декларираните разходи за амортизации (8555,36 лева) в ОПР и ГДД за същата година. Преценено е, че за разликата между декларираните разходи за амортизации в ОПР ГДД и осчетоводените през годината не са налице документи, поради което с тази разлика е увеличен финансовият резултат за съответната година на осн. чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Административният съд е отхвърлил жалбата срещу РА в тази част с аналогични съображения. Решението на административният съд е правилно. Информацията относно сумата на начислените разходи за амортизации за отчетния период (в конкретния случай това е 2007 г.) се съдържа по счетоводната сметка "Разходи за амортизации". Информацията за сумата на данъчно признатия разход за амортизации се определя с данъчно амортизационен план, съставен за всеки отделен дълготраен амортизируем актив. В конкретния случай, ревизираното лице е декларирало в края на периода по-голям размер на разхода за амортизации на ДМА от осчетоводения такъв през годината, без да представи в хода на ревизията и в хода на административното обжалване документи, установяващи придобиването на ДМА с амортизируема стойност съответна на декларираните амортизационни разходи за периода, индивидуалните амортизационни планове за тези активи, респективно обобщен амортизационен план за периода, определящ общ разход за амортизация на предприятието за ДМА, съответен на декларирания такъв. Документите, представени за целите на съдебната експертиза са с недостоверна дата, поради което не може да се приеме, че те са били налични и към ревизирания период и в този смисъл документално са обосновали декларирания разход за амортизации. По тези съображения, настоящият съдебен състав преценява, че правилно административният съд е счел за законосъобразен начисления допълнително корпоративен данък във връзка с преобразуването на финансовия резултат на дружеството с разходите за амортизации, за които данъчният субект не е представил документи, тъй като е осъществена хипотезата на чл. 26, т. 2 от ЗКПО. Правилно е отхвърлена жалбата срещу РА и в частта относно увеличението на финансовия резултат за 2007 г. с разликата между осчетоводените разходи за материали по сметка 601 и кредитния оборот на сметка 302-материали. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства относно произхода и причината на установената разлика, поради което не е опроверган извода на приходния орган, че се касае за направени разходи, за които не е налице документална обоснованост. Неоснователно касаторът сочи като процесуално нарушение на съда отказа му да отмени определението, с което е даден ход по същество на спора и да допусне съдебно-икономическа експертиза по формулирана допълнителна задача от жалбоподателя в молба от 15.03.2012 г. Съдът е приключил фазата по събиране на доказателствата по съдебния спор в съдебното заседание, проведено на 22.02.2012 г. и след изрична писмена молба от процесуалния представител на жалбоподателя, подадена същия ден, в която не е направено ново доказателствено искане за допълнителна задача към вещото лице, дало основното и допълнителното заключение. Следователно, несъбирането по делото на втората допълнителна експертиза, поискана от жалбоподателя е резултат от несвоевременно направено доказателствено искане от страна на жалбоподателя, а не от нарушение на съда, изразяващо се в недопускане на доказателствено искане за събиране на данни, релевантни за правния спор. Касаторът не сочи конкретни оплаквания срещу обжалваното решение в частта му относно преценката на съда по законосъобразността на РА относно определените с него задължения за фондовете на ДОО, ДЗПО-УПФ, ГВРС и за ЗО и лихвите върху тях. Предвид фактическите констатации в РА в тази част от спора, които не са опровергани при съдебното му обжалване, настоящата съдебна инстанция преценява, че административният съд е приложил правилно материалния закон, отхвърляйки жалбата срещу посочената част от РА. Не е спорно, че ревизираното дружество е било длъжно да начислява и внася осигурителните вноски и вноски за фонд "ГВРС", за работниците, заети в производството му. Установено е, че такива са начислявани, но не са внасяни в законоустановения срок - за това, във връзка с което е определена лихва за забава, както и че част от тях не са внасяни или не са внасяни в съответния дължим размер, поради което са установени като дължими с РА. По изложените съображения, настоящият съдебен състав преценява, че не са налице сочените от касатора касационни основания за отмяна на обжалваното решение, поради което то следва да се остави в сила. Воден от горните съображения и на осн. чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд,