Решение № 220 от 27.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 68/2011 г.

Решение № 220 от 27.05.2011 г. на ВКС по н. д. № 68/2011 г., II н. о., НК, докладчик съдията Елена Авдева Производството по делото е образувано на основание чл. 349, ал. 1 от НПК по касационна жалба на подсъдимия С. П. Ж. срещу присъда № 250 от 15.12.2010 г. по внохд № 1189/2010 г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора. В жалбата се сочи, че осъдителната присъда, произнесена от въззивната инстанция, е резултат на допуснати процесуални нарушения и неспазване на материалния закон. Позовавайки се на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НПК жалбоподателят чрез своя защитник - адвокат П. П., отправя искане за отмяна на присъдата и оправдаване на подсъдимия. В съдебното заседание на касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Прокурорът пледира присъдата да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите на чл. 347, ал. 1 от НПК, установи следното: Районният съд в гр. Стара Загора с присъда от 28.06.2010 г. по нохд № 685/2010 г. признал подсъдимия С. П. Ж. за невинен и го оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 198, ал. 1 от НК. Окръжният съд в гр. Стара Загора с присъда от 15.12.2010 г. по внохд № 1189/2010 г. отменил първоинстанционната присъда, признал подсъдимия за виновен в това, че на 22.10.2009 г. в гр. Стара Загора отнел чужди движими вещи на обща стойност 262 лева от владението на Руска И. П. с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което на основание чл. 198, ал. 1 от НК и чл. 54 от НК го осъдил на три години лишаване от свобода, които да изтърпи при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип. Съдът приспаднал от така определеното наказание времето, през което подсъдимият бил задържан в изпълнение на мярка за неотклонение. Първоинстанционната присъда била потвърдена в останалата й част относно вещественото доказателство - мобилен телефон. Касационната жалба срещу така постановения въззивен акт в осъдителната му част е основателна по следните съображения: Второинстанционният съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила, които са го лишили от възможността да приложи правилно закона. В мотивите на атакуваната присъда се отбелязва, че по делото са събрани противоречиви доказателства, налагащи обстоен и задълбочен анализ. Изпълнението на тази принципно задължителна за всеки съдебен състав задача, обективирано в съдържанието на проверявания акт, не се приема от настоящия състав за удовлетворяващо стандарта на чл. 107, ал. 5 от НПК. Разглежданият казус разкрива рядко срещаната хипотеза основният свидетел - жертвата на грабежа, да оспорва авторството на деянието. Свидетелката П. в показанията си пред районния съд твърди, че не е ограбена от подсъдимия, а от друго лице, което разпознала в квартала ден и половина след нападението. Въззивният съд отхвърлил тази информация, приемайки, че тя е резултат на "особеностите на субективното възприятие на пострадалата", която се намирала в състояние на стрес и нямала добра видимост. Суверенно право на решаващия съдебен състав е да прави заключения за надеждността на всеки доказателствен източник, но те биха били процесуално екзактни само при спазване на принципа на чл. 14 от НПК за пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото. В негово нарушение въззивният съд избирателно цитирал показания на свидетелката, внушаващи недоверие /"входа беше тъмен, а уличната лампа святка и угасва, беше зашубрачено"/, пренебрегвайки друга част от тях, които могат да се свържат с извод за обективно възприети факти /"видях носа, устните, брадата и изражението... ако го видя, ще го разпозная ... виждах го отпред и отстрани... подсъдимият не е този, който ме нападна .. винаги съм твърдяла, че ще разпозная лицето"/. Със същия подход втората инстанция се отнесла и към обстоятелствата, върху които изградила заключението си за стресово състояние на свидетелката. В присъдата са описани физическите наранявания на пострадалата, но не са намерили място разсъждения за поведението й след нападението, което показва повече спокойствие и самообладание, отколкото паника / " реших да викам за помощ... изправих се и изтичах след извършителя по [улица]...чувствах се някак си спокойна..."/ Въззивният съд, след като отхвърлил по този начин преките доказателства, съдържащи се в показанията на свидетелката П., акцентирал върху доказателствената тежест на обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, дадени пред съдия. В тях подсъдимият направил самопризнание, което изцяло отрекъл пред двете съдебни инстанции. Съдът не приел възраженията на подсъдимия за манипулиране на разпита, като се позовал на перфектност на процедурата по чл. 222 от НПК. Върху категоричността на това заключение хвърля сянка сравнението между протоколите за разпита на обвиняемия пред дознателя Д. С. / на стр. 23 от досието на досъдебното производство / и пред съдията Т. М. /стр. 26/. Обясненията на Ж. в тях са напълно идентични не само лексикално, но и графично, макар да ги дели повече от един час. Въззивният съд подчертал, че в разпита по реда на чл. 222 от НПК наред с другите лица участвал и съдебен секретар, както изисква третата алинея на този текст. Това предполага, че секретарят е направил същата печатна грешка /интервал с точка след изречението"Съжалявам за случилото се. "/, каквато един час преди това допуснала и дознател С.. Тук е мястото да се подчертае, че протоколът за разпит от дознателя в настоящия казус се обсъжда единствено в контекста на изясняване на обстоятелствата относно обстановката, в която са направени самопризнанията от подсъдимия пред съдия, а не като самостоятелен доказателствен източник. Впечатляващото съвпадение на съдържанието на протоколите / без значение е дали то ползва обвинението или защитата/ е останало без коментар от въззивния съд, а това лишава от убедителност заключението за свободно направени самопризнания с оглед критериите на чл. 14 от НПК. Обобщено, допуснатите отклонения от процесуалните правила за анализ на доказателствената съвкупност са довели до опорочаване на вътрешното убеждение на възивния съдебен състав по фактите и на крайния извод за авторството на деянието. Налице е касационното основание на чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на постановената осъдителна присъда и ново разглеждане на делото от друг състав на въззивния съд, който да извърши цялостно и законосъобразно обсъждане на всички доказателствени материали. Този изход на делото прави ненужно обсъждането на посоченото без допълнителни доводи оплакване за нарушение на закона. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2 във връзка с чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение,