Решение № 10037 от 1.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 10108/2017 г.
ВАСIV отделение01.07.2019 г.докладчик Владимир Първанов
Диспозитив
ОТМЕНЯ разпоредбата на чл. 87а (Нов - ДВ, бр. 15 от 2012 г., в сила от 21.02.2012 г., изм., бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г.) от Правилник за приложение на Закона за данък върху добавената стойност. Решението може да се обжалва в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред пет членен състав на Върховен административен съд.
Мотиви
Член 136, ал. 1 от закона се прилага и когато туроператор предоставя от свое име стоки или услуги, получени от други данъчно задължени лица, на друг туроператор във връзка с пътуването на пътуващо лице, от които пътуващото лице се възползва пряко.
Когато към обща туристическа услуга освен стоките или услугите, закупени от други данъчно задължени лица, от които пътуващото лице се възползва пряко, туроператорът предоставя като част от доставката и стоки или услуги, които не са закупени от други данъчно задължени лица, за тези стоки и услуги се прилага общият режим на закона. " Проекта в описания вид е изпратен за публикуване в Държавен вестник с писмо изх. № 31-00-5/14.03.2017 г. по описа на МФ и е публикуван в ДВ бр. бр. 24 от 2017 г., в сила от 21.03.2017 г. При така установеното от фактическа страна, съдът направи следните изводи от правно естество:
Жалбата е подадена от лице имащо правен интерес от оспорване на конкретния нормативен акт в частта му, касаеща пряко и непосредствено негови законни права и интереси. В качеството си обединение на туроператори и туристически агенции, "Българска асоциация на туристическите агенции" е включила в целите си подпомагане и насърчаване на стопанската активност на членовете си, представяне и защита на техните икономически права и интереси. За постигане на тези цели е прието БАТА да участва в разработването на национални програми за развитието на туризма и да дава мнения по нормативни актове – чл. 2, ал. 2 б. "а" от Устава на Асоциацията.
От представените и проврени в хода на съдебното дирене доказателства се установява, че е налице съществено нарушение на разпоредбата на чл. 26, ал. 3 от ЗНА, след като приетата от компетентния орган норма не е публикувана надлежно и своевременно, ведно с мотивите на интернет страницата на компетентния да го приеме орган – Министерство на финансите. Безспорно е, че издателя на акта е публикувал по описания в закона ред текст на разпоредбата на чл. 87а от ППЗДДС в първоначален вариант, който е бил подложен на обсъждане в дадения 20-дневен срок. По делото не са представени доказателства за поведението на административния орган след събиране на мненията на пожелалите да вземат участие в производството лица и организации. В изготвената и публикувана на интернет страницата на Министерство на финансите и на Портала за обществени консултации липсва обосновка на извършените в конкретния текст редакционни промени, довели до оформянето му в две отделни алинеи, различаващи се от първоначално предложения за приемане вариант. Не са представени доказателства за предприети действия към осигуряване на публичност на така формулирания в последствие текст на разпоредбата на чл. 87а от ППЗДДС, като се даде възможност на заинтересованите лица да вземат становище по законосъобразността на предложената промяна.
Съобразно трайно изградената практика на Върховен административен съд, задължението, въведено с разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗНА, а именно публикуването на интернет страницата на съответната институция на проекта за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада и предоставянето на заинтересованите лица на не по – малко от 30 дни за предложения и становища по проекта е безусловно. Целта на разпоредбата е да се даде възможност на заинтересованите лица да упражнят правото си на участие в производството по подготовка на актове, засягащи техни законни интереси. Публикуването, разгласяването на проекта на акта е начинът, чрез който принципите за откритост, обоснованост и съгласуваност, заложени в чл. 26, ал. 1 ЗНА, намират своето проявление спрямо засегнатите лица и за чието спазване следва да следи на първо място органа, в чиито правомощия е да приеме или не дадения проект.
Не е в компетенциите на настоящия съдебен състав да разсъждава върху това дали приетия текст съвпада като цел и правни последици с първоначално представения за обсъждане. Това са въпроси, по които е следвало да се осигури възможност отношение да вземат участвалите в производството по приемане на акта лица и единствено и само тяхното становище би имало правно значение.
Както беше описано по – горе, окончателния текст на чл. 87а от Проект на правилник за изменение и допълнение на Правилник за прилагане на Закона за данък върху добавената стойност е публикуван на страницата на Министерство на финансите на 13.03.2017 г. и още на следващия ден – 14.03.2017 г. е изпратен за публикуване в Държавен вестник.
При така установеното, заинтересованите лица не са имали каквато и да е възможност да вземат отношение по новата редакция на текста, с което е ограничено правото им за участие в производството и възможността от защита в най – висока степен на правата и законните им интереси, свързани с определянето от страна на правоимащите държавни органи на начина, обема и размера на данъчно облагане на предлаганите от тях услуги. Административният орган е бил длъжен да приеме проекта такъв, какъвто е бил публикуван на 29.12.2016 г. или при необходимост от промяна на редакцията на тестовете да отлага решението си до изпълнение на процедурата по чл. 26, ал. 3 от ЗНА при всяко направено предложение за изменение в текста на оспорената разпоредба. В този смисъл е непротиворечивата практика на ВАС в подобни случаи /Решение № 5861 от 25.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 505/2013 г., 5-членен състав, Решение № 13774 от 2.11.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8254/2012 г., V о. И др. /.
Така установеното от съда нарушение на правилата при приемане на оспорената разпоредба от ППЗДДС е основание за формулиране на извод за нейната незаконосъобразност и за необходимост от отмяната и.
По делото липсват данни да са допуснати дотолкова съществени нарушения от процесуален или материално правен характер, че да доведат до нищожност на оспорената разпоредба, пред което доводите на жалбоподателя в тази насока са несъстоятелни.
С оглед изхода на производството претенцията за присъждане на разноски в полза на административния орган е неоснователна.
Претенцията на процесуалния представител на "Българска асоциация на туристическите агенции" за присъждане на сума в размер на 500 лева, представляваща направени разноски за адвокатско възнаграждение съобразно представено пълномощно също е неоснователна. Липсва надлежно и своевременно представен списък на претендираните за присъждане разноски. По делото е представен договор за правна защита и съдействие и пълномощно от Председател на управителния съвет на БАТА, по силата на което адв. Петров е упълномощен да представлява асоциацията в хода на производство пред Върховен административен съд. В същото е описана сума за възнаграждение в размер на 1800 лева, а не претендираните за присъждане 500 лв., която е следвало да се изплати по банков път. В договора е отбелязано, че сумата е внесена, но липсват каквито и да е доказателства за извършен превод по банков път, както е договорено от страните. Липсва твърдение или отбелязване върху договора или друг документ, че сумата е изплатена в брой преди приключване на делото. При това положение следва да се формулира извод за липса на доказателства за внасяне на дължимата по договора сума, а от там и за липсата на възможност за присъждане на 500 лева от нея в полза на жалбоподателя.