Решение № 2458 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2009 г.

Решение № 2458 от 24.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 12066/2009 г., II о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Димитър Василев Бончев от гр. Пазарджик, чрез пълномощника му адв. Лука Бельов, срещу решение № 319 от 24.06.2009 г., постановено по административно дело № 227/2009 г. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е отхвърлена жалбата на Бончев против Заповед № ДК-02-Пз-16/10.03.2008 г. на Началника на РДНСК - Пазарджик. В касационната жалба са развити оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че констативният акт е съставен от РДНСК - Пазарджик в отсъствие на Бончев и той не е получил екземпляр от него, за да може по съответния ред да подаде възражение, както и, че не е уточнено дали се касае за вилна или стопанска сграда. Претендира се отмяна на атакуваният съдебен акт и на заповедта на Началника на РДНСК - Пазарджик. В съдебно заседание касаторът, редовно призован, не се явява и не се представлява. Ответникът Началника на РДНСК - Пазарджик, чрез процесуалния си представител юрк. Цветкова оспорва касационната жалба и моли тя да бъде отхвърлена като неоснователна и да се потвърдят решението на Административен съд - Пазарджик и заповедта на Началника на РДНСК - Пазарджик. Останалите ответници Мария Христова Бончева, Иван Атанасов Георгиев, Божанка Йорданова Георгиева, София Жорж Пелева-Дименчева, Начо Христов Иванов и Пенка Димитрова Иванова, редовно призовани, не се явяват, не изпращат процесуални представители и не депозират писмени становища по допустимостта и основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е допустима, но по същество е неоснователна, като същевременно твърди, че оспореното решение е неправилно поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Върховният административен съд, второ отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и провери решението, настоящият съдебен състав намира жалбата за неоснователна. С обжалваното решение административният съд е отхвърлил жалбата на Димитър Василев Бончев против Заповед № ДК-02-Пз-16/10.03.2008 г. на Началника на РДНСК - Пазарджик, с която на основание чл. 225, ал. 1 във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ е наредено премахването на незаконен строеж: "Вилна сграда", находящ се в поземлен имот 001065, м. "Дъното", землище на община Батак, реализиран от Бончев. Въз основа на доказателствата по делото съдът е преценил, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в установената форма, при издаването й са спазени материалноправните разпоредби и не са допуснати съществени нарушения в административното производство, като е налице и съответствие с целта на закона. Решаващият съдебен състав е възприел извода на административния орган, че сградата, реализирана от Димитър Бончев, представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, като извършена без разрешение за строеж и одобрен проект в нарушение на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ. Така постановеното решение е правилно, постановено при липса на основанията за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Обосновано в мотивите на проверяваното решение е прието за установено, че процесният строеж е изграден без строителни книжа, което е достатъчно основание за квалифициране на същия като незаконен по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, и съответно подлежащ на премахване. Констатациите в тази насока на извършилите проверката технически органи, залегнали в Констативен акт № 22 от 12.02.2008 г., не са оборени в съдебното производство. Съдът е съобразил и, че е налице отменено разрешение за строеж № 2/15.01.2004 г., издадено от главния архитект на общината за строеж "стопанска сграда", с решение на Окръжен съд - Пазарджик от 09.07.2007 г., което решение е оставено в сила и от ВАС с решение от 14.01.2008 г. Изложеното недвусмислено сочи, че построената от Бончев сграда без изискващите се разрешение за строеж и одобрен проект, е изпълнена в нарушение на изискванията на чл. 148, ал. 1 от ЗУТ, което е надлежно доказано както от административния орган, така и в производството пред първоинстанционния съд. Дали строежът е вилна или стопанска сграда е несъществено предвид незавършеният му вид, и това, че издаденото строително разрешение за стопанска сграда е отменено, а за вилна сграда никога не е било издавано такова. Постройката не попада и в хипотезата на § 16 от ПР на ЗУТ за търпимост на строежа, тъй като е изградена през 2004 г., поради което не може и да бъде узаконена. Предвид това и при липса на регламентирана в ЗУТ възможност за узаконяване в случая, следва да бъде споделен извода на административния съд, че е налице незаконен строеж, подлежащ на премахване, законосъобразно наредено с процесната заповед. Правилна е и преценката на първоинстанционния съд, че изготвеният констативен акт в отсъствието на касатора и връчването му по реда на § 4, ал. 1 от ДР на ЗУТ не води до незаконосъобразност на акта, тъй като това нарушение на процесуалните правила в случая е несъществено. Бончев е упражнил в пълен обем гарантираното му от закона право на защита, като в съдебното производство е имал възможност да представи всички документи, които намери за относими към оспорения от него индивидуален административен акт. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение, в настоящия съдебен състав