Решение № 3092 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2016 г.

Решение № 3092 от 14.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9053/2016 г., II о., докладчик съдията Любомира Мотова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, по касационна жалба на директора на Агенция "Митници" против решение № 8047/18.12.2015 г., постановено по адм. дело № 7694/2015 г. по описа на Административен съд С. - град. С доводи за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост се иска отмяната му.

От директора на Агенция "Митници" е постъпила и частна жалба против определение от 08.06.2016 г. по същото дело, с което е отхвърлено искането за изменение на решението в частта за присъдените разноски. Поддържа се неправилност на определението поради нарушение на материалния закон и необоснованост, като се иска отмяната му и уважаване на искането за изменение на решението по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК вр. чл. 144 АПК.

Ответното "К. Е." ЕООД гр. В. оспорва жалбите.

Заключението на представителя на Върховната административна прокуратура е за неоснователност на касационната жалба и за основателност на частната жалба.

Върховният административен съд, състав на второ отделение, намира жалбите за допустими - подадени срещу подлежащи на обжалване актове, от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледани по същество са неоснователни, по следните съображения:

1. По касационната жалба:

С обжалваното решение, по жалба на "К. Е." ЕООД гр. В., е отменено решение № А-207/04.05.2015 г. на началника на митница В. в частта, в която е отказано заплащането на лихви върху възстановен акциз в размер на 189000 лв, считано от 02.10.2012 г. до датата на заверяване на сметката му със сумата за акциза, потвърдено с Решение № Р-305/02.07.2015 г. на директора на Агенция "Митници" и преписката е върната на началника на митница В. за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуването и приложението на закона. Със същото решение в полза на оспорващото дружество са присъдени разноски в размер на 3710 лв.

За да постанови този резултат административният съд е приел, че решението е материалноправно незаконосъобразно. Счетено е, че при възстановяване на недължимо внесен от дружеството акциз се дължи и лихва според правилото на чл. 129, ал. 6, изр. първо ДОПК, доколкото в специалния закон- чл. 27, ал. 1 ЗАДС липсва изрична правна уредба по дължимостта на лихвата и началния момент, от който се дължи.

Решението е правилно, със следните допълващи мотиви:

Правилни са изводите на съда, че доколкото в специалния закон - ЗАДС липсва нормативна уредба за дължимостта на лихвите при възстановяване на недължимо платен акциз, на основание чл. 46, ал. 2 ЗНА е приложим редът по чл. 128-130 от ДОПК и по-конкретно чл. 129, ал. 6 ДОПК. Невъзстановените суми в законоустановения срок се връщат със законната лихва, начислена от деня, в който е следвало да бъдат възстановени / чл. 129, ал. 6 ДОПК/. Към този ред препраща и разпоредбата на чл. 129, ал. 5 ДОПК - посочените за възстановяване с влязъл в сила съдебен акт суми се възстановяват заедно с дължимата лихва по ал. 6.

Поради това неоснователни са оплакванията в касационната жалба, че след като специалния закон -ЗАДС не съдържа изрични правила за дължимост на лихва върху недължимо внесени задължения за данъци, вкл. и акциз, препятства приложението на ДОПК. Такова препятствие би било налице единствено ако материалния данъчен закон /ЗАДС/ изрично изключваше дължимост на лихви в производството по чл. 27 ЗАДС, каквото изключване цитирания закон не съдържа. При това положение правилни са изводите на съда, че оспореното решение на директора на Агенция "Митници" и потвърденото с него решение на началника на М.- В., са незаконосъобразни, поради нарушение на чл. 129, ал. 6 от ДОПК.

Разпоредбата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 и 2 от ДОПК съдържа две хипотези на възстановяване /връщане/ на недължимо внесена сума, ведно със законната лихва, с оглед различния момент от който се дължи законната лихва, като критерия е именно дали внасянето или събирането на недължимата сума е въз основа на акт на органа по приходите, или не.

В случая съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 1 ДОПК, тъй като внесената сума за акциз от страна на ответното дружество е на основание акт на митнически орган, който по силата на чл. 104, ал. 1 от ЗАДС има правомощията на орган по приходите, без да посочи този акт. Съдът е пропуснал да установи, че внесената от ответника акцизна сума, в размер на 189 000 лева е въз основа на попълнена от него акцизна данъчна декларация, а не е на основание акт на митнически орган. В този случай е приложима хипотезата на чл. 129, ал. 6, изр. 2 ДОПК, а не изр. 1, при което дължимата законна лихва върху главницата се брои, считано от подаване на първоначалното искане по чл. 27, ал. 1 ЗАДС, подадено на 22.08.2012 г.

Посочената неправилност не обуславя незаконосъобразност на обжалваното решение, тъй като въпреки нея, съдът е посочил правилно дължимостта на законната лихва, считано от 02.10.2012 г. до окончателното възстановяване на главницата - 25.05.2015 г.

Като валидно, допустимо и правилно обжалваното решение следва да се остави в сила.

2. По частната жалба:

С обжалваното определение административният съд е отхвърлил искането на Агенция "Митници" за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските чрез намаляването им до минималния размер по Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за което било направено своевременно възражение за прекомерност.

Определението е правилно.

Възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение е направено своевременно преди приключване разглеждането на делото. Правилно същото е счетено за неоснователно, доколкото не надвишава значително нормативно установения минимум. Административният орган не сочи доказателства за размера на дължимата лихва, поради което следва да се приеме този, посочен от оспорващия. По тези съображения обжалваното определение следва да остане в сила.

При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва да се присъдят в полза на ответното дружество, по своевременно направеното искане и до размер на 600 лв- минималният размер на адвокатско възнаграждение по административни дела. Касационната инстанция намира възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение за основателно с оглед правната сложност на делото.

По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, второ отделение,