Решение № 3517 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2020 г.

Решение № 3517 от 17.03.2021 г. на ВАС по адм. д. № 10537/2020 г., V о., докладчик председателят Здравка Шуменска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Агенция ’’Митница’’, чрез процесуалния представител юрисконсулт И. Иванов срещу решение № 1026 от 23.07.2020 г., постановено по адм. дело № 1068 по описа за 2019 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена негова заповед № 3022 от 07.01.2019 г. относно прекратяване на служебно правоотношение на А. Георгиев. В касационната жалба са изложени съображения за неправилност на съдебния акт, като постановен в нарушение на материалния закон, на съдопроизводствените правила, както и за необосноваността, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на оспореното решение и присъждане на съдебни разноски за две съдебни инстанции, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Изразява се становище за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответника по касация и се иска то да бъде намалено до размера съгласно Наредба № 1 от 09.01.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ответната страна - А. Георгиев, чрез процесуалния представител адвокат И. Владимирова оспорва касационната жалба, като изразява и становище за нейната неоснователност по реда на чл. 213а от АПК. Моли за отхвърлянето й и присъждане на съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, обективирани в списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), състав на пето отделение, при извършената служебно проверка на атакуваното решение по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК и предвид наведените в касационната жалба доводи, приема за установено следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд - Варна е образувано по жалба на А. Георгиев срещу заповед № 3022 от 07.01.2019 г. на директора на Агенция "Митница", с която на основание чл. 107, ал. 1, т. 5, във връзка с чл. 7, ал. 1, т. 6, предл. второ от от ЗДСл и във връзка с чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ е прекратено служебното му правоотношение, на длъжност главен експерт в Агенция "Митници", длъжностно ниво – 6, експертно ниво 2, в сектор "Административнонаказателни дейности и разследващи органи", отдел "Митническо разузнаване и разследване", Териториално Митническо Управление, Митница Варна, с ранг V старши. Като причини за прекратяване на служебното правоотношение е посочено, че е поради обективна невъзможност държавният служител да изпълнява задълженията си извън случаите по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, а именно подсъдим е за умишлено престъпление от общ характер. Заповедта е издадена след отмяна с влязло в сила съдебно решение на предходна заповед за дисциплинарно уволнение на служителя и възстановяването му на работа. Съдът е приел, че оспорената пред него заповед е издадена от компетентен орган, в писмена форма, при спазване на изискванията за задължително съдържание - посочено е правното основание за издаването й, но при допуснати съществени процесуални нарушения и при неправилно приложение на материалния закон. По тези съображения е отменил акта за прекратяване на служебното правоотношение на А. Г. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решението е правилно постановено. Въз основа на приобщения доказателствен материал по делото, първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по спора, въз основа на която е достигнал и до законосъобразни изводи за незаконосъобразност на процесната заповед. Разпоредбата на чл. 107, ал. 1, т. 5 от ЗДСл предоставя право на органа по назначаване едностранно без предизвестие да прекрати служебното правоотношение при обективна невъзможност държавният служител да изпълнява служебните си задължения. Според чл. 10, ал. 1 от ЗМ митнически служител може да бъде дееспособно лице, което не е осъждано за умишлено престъпление от общ характер, не е лишено по съдебен ред от право да заема съответната длъжност и отговаря на изискванията за работа в митническата администрация. С изменение на ЗМ (обн. ДВ, бр. 98 от 2018 г., в сила от 07.01.2019 г.) е създадено второ изречение на чл. 10, ал. 1 от ЗМ, с което към държавните служители, които упражняват функции на митнически орган по смисъла на ЗМ, е поставено допълнително изискването, а именно да са само лица, които не са привлечени като обвиняеми или не са подсъдими за умишлено престъпление от общ характер. Заеманата от А. Г. длъжност е на митнически орган по смисъла на § 1, т. 9 от ДР разпоредби на ЗМ, а привличането му като обвиняем за умишлено престъпление от общ характер е възприето от директора на Агенция "Митници" като обективна невъзможност да изпълнява служебните си задължения. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че изложените в оспорената заповед мотиви са бланкетни, не са доказани и предпоставките по чл. 103, ал. 1, т. 3 от ЗДСл, ако такава обективна невъзможност за неизпълнение на служебните задължения се дължи на посочените в тази последна разпоредба причини, както и че преценката на законосъобразността на оспорения административен акт се обосновава от обявяването на противоконституционност на нормата на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ, като това е станало с решение № 7 от 17.09.2019 г. по к. д. № 7/2019 г. (обн. ДВ, бр. 75 от 24.09.2019 г.) на Конституционния съд на Република България. Според решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г. и присъединено към него к. д. № 12/2019 г. (обн. ДВ, бр. 42 от 12.05.2020 г.) на Конституционния съд на Република България правилото на чл. 151, ал. 2, изр. трето от Конституцията - решението на Конституционния съд, с което се обявява противоконституционност на закон, действа занапред, като спрямо заварените от решението на Конституционния съд неприключени правоотношения противоконституционният закон не се прилага. Въведеното със същото решение на Конституционния съд изискване към Народното събрание да урежда правните последици от прилагането на обявения за противоконституционен закон не променя задължението към съда да не прилага обявения за противоконституционен закон по висящи съдебни спорове, какъвто е настоящия случай. Този извод не е в противоречие и с решение № 4 от 14.05.2020 г. по к. д. 9/2019 г. на Конституционния съд на Република България (обн., ДВ, бр. 48 от 26.05.2020 г.), в чийто мотиви е възпроизведено тълкуването, дадено от Конституционния съд в точка втора от диспозитива на тълкувателно решение № 3 от 28.04.2020 г. по к. д. № 5/2019 г., като е посочено, че ако материалният закон, който е действал към момента на издаването на индивидуалния или общия административен акт, е обявен от Конституционния съд за противоконституционен, той няма да се приложи по заварените неприключили правоотношения, висящи пред съд или пред административен орган. Следователно и поради постановените решения на Конституционния съд на Република България оспорената пред административния съд заповед като издадена въз основа на обявената за противоконституционна норма на чл. 10, ал. 1, изр. второ от ЗМ се явява незаконосъобразна, поради което решението следва да се остави в сила като правилно. С оглед изхода на делото на ответната страна следва да се присъдят съдебни разноски за настоящата съдебна инстанция, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, но при съобразяване на възражението на касационния жалбоподател за прекомерност на адвокатското възнаграждение на процесуалния й представител. Договореното и заплатено адвокатско възнаграждение е в размер на 700, 00 лв. и следва да бъде определено при съобразяване с определения минимум в чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно в размер на 500, 00 лв. Посочената сума следва да се възложи в тежест на Агенция "Митници". Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на пето отделение,