Решение № 10567 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2018 г.

Решение № 10567 от 8.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 15598/2018 г., VII о., докладчик председателят Милка Панчева Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. Илиев от [населено място], чрез упълномощения адв. Е. Цекова, срещу решение № 1723/26.10.2018 г., постановено по адм. дело № 634/2018 г. на Административен съд Благоевград, с което е отхвърлена жалбата му против заповед за прилагане на принудителни административни мерки № 14-0339-000857/09.10.2014 г. на началника на Районното управление – Сандански, към ОД на МВР - Благоевград. Касационният жалбоподател счита, че обжалваното решение е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон. Излага доводи, че заповедта е нищожна, тъй като е издадена от некомпетентен орган. Отбелязва, че е отменено наказателното постановление по случая с влязло в сила решение на Районния съд гр. Сандански и смята, че фактическото основание за налагане на ПАМ е отпаднало. Ответникът – началникът на Районното управление – Сандански, в ОДМВР (Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи) – Благоевград - не ангажира становище по жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, седмо отделение, като се запозна с обжалваното съдебно решение, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата на Д. Илиев срещу заповед № 14-0339-000857/09.10.2014 г., издадена от началника на Районното управление – Сандански, към ОД на МВР - Благоевград, с която по отношение на И. е приложена принудителна административна мярка, изразяваща се във временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, за срок до отпадане на основанието. От фактическа страна е приел, че на Д. И. е съставен АУАН № Т656383/09.10.2014 г., за това, че на същата дата около 17:34 часа, в община Сандански на път II клас № 108, като водач на МПС "ИВЕКО 35 Ц" с рег. [рег. номер на МПС], в посока от гр. Мелник към гр. Петрич, на един километър преди пътен възел Д., управлява посоченото МПС, собственост на "И ЕФ ДЖИ ЛИЗИНГ" ЕАД – гр. София, без да има сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност" /ЗГО/ на автомобилистите – нарушение на чл. 315, ал. 1, пр. 2 от Кодекса за застраховането (КЗ) (отм. ДВ бр. 102/29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.). Въз основа на АУАН е издадено наказателно постановление (НП) № 14-0339-003456/03.11.2014 г. от началника на Районното управление – Сандански, към ОД на МВР – Благоевград, с което на Д. И. е наложена глоба в размер на 2000. 00 лева, на основание чл. 315, ал. 2, пр. 1 от КЗ, във връзка с чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ. Издадена е процесната заповед за прилагане на ПАМ № 14-0339-000857/09.10.2014 г. на началника на Районното управление – Сандански, към ОД на МВР – Благоевград, с която на основание чл. 22 от ЗАНН, във връзка с чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП, е иззето от Д. И. свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство /СУМПС/ до предоставяне на сключена валидна застраховка. При тези фактически обстоятелства съдът е счел, че заповедта за прилагане на ПАМ е издадена от компетентен орган (предвид заповед № 1805 от 13.09.2012 г. на директора на ОД на МВР), в предвидената от закона форма и съдържа фактически и правни основания за издаването й. От данните по преписката е приел, че в хода на административното производство са изяснени всички обстоятелства от значение за случая и не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила. Приел е за безспорно установено, че Д. И. е управлявал въпросното МПС без застраховка "Гражданска отговорност". Посочил, че АУАН е съставен от компетентни длъжностни лица, подписан е от водача и съгласно чл. 189, ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) има обвързваща доказателствена сила. По делото не са представени доказателства, оборващи констатациите в АУАН. Приел е, че към момента на издаване на процесната заповед са били налице материалните предпоставки за налагане на ПАМ, а именно - управляване на МПС при неизпълнение на задължението за сключване на договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност", поради което е направил извод, че са налице фактическите и правните основания на хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на принудителната административна мярка. Решението е правилно. Разпоредбата на чл. 171 ЗДвП предвижда, че за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат принудителни административни мерки. Предпоставка за издаване на заповед за прилагане на ПАМ е съставеният АУАН, който представлява официална констатация за извършеното деяние, като описаните фактически обстоятелства за административно нарушение по ЗДвП съставляват едновременно и фактически предпоставки за издаване на заповедта за прилагане на превантивната ПАМ. При правилно установена фактическа обстановка съдът е извел законосъобразен извод, че са изпълнени предпоставките по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП за прилагане на оспорената принудителна административна мярка. Неоснователни са изложените от касатора доводи за нищожност на заповедта, като издадена от некомпетентен орган. Доколкото в АПК не съществуват изрично формулирани основания за нищожност на административните актове, теорията и съдебната практика са възприели критерия, че такива са петте основания за незаконосъобразност по чл. 146 АПК, но тогава, когато нарушенията им са особено съществени. Нищожен е само този акт, който е засегнат от толкова съществен порок, че актът изначално, от момента на издаването му не поражда правните последици, към които е насочен. Съобразно това и с оглед на всеки един от възможните пороци на административните актове, теорията е изградила следните критерии, кога един порок води до нищожност и кога същият води до унищожаемост: 1) Всяка некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; 2) Порокът във формата е основание за нищожност, само когато е толкова сериозен, че практически се приравнява на липса на форма и оттам - на липса на волеизявление; 3) Съществените нарушения на административно-производствените правила са основания за нищожност, също само ако са толкова съществени, че нарушението е довело до липса на волеизявление (например - поради липса на кворум); 4) Нарушенията на материалния закон касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност, поради което нищожен би бил на посоченото основание само този акт, който изцяло е лишен от законова опора - т. е. не е издаден на основание нито една правна норма и същевременно засяга по отрицателен начин своя адресат. Само пълната липса на условията или предпоставките, предвидени в приложимата материалноправна норма и липсата на каквото и да е основание и изобщо на възможност за който и да е орган да издаде акт с това съдържание, би довело до нищожност на посоченото основание; 5) Превратното упражняване на власт също е порок, водещ само до незаконосъобразност като правило и само, ако преследваната цел не може да се постигне с никакъв акт, посоченият порок води до нищожност. Неоснователен е доводът за нищожност на акта, поради липса на компетентност на издателя на ПАМ и това обстоятелство правилно е било съобразено от съда. Съобразно чл. 172, ал. 1 ЗДвП, административните мерки по чл. 171, т. 1, 2, 4, т. 5, б. "а" и т. 6 ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. От доказателствата по делото е видно, че в изпълнение на нормативно регламентираните си правомощия със заповед № 1805 от 13.09.2012 г., началникът на РУП към ОД на МВР- Благоевград, РУ Сандански е издал процесната заповед за прилагане на ПАМ. Следователно, процесната принудителна мярка е приложена от компетентен орган и доводът на касатора за липса на компетентност, водеща до нищожност, е неоснователен. Целта на принудителната административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство" по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП е преустановяване на закононарушение, което е започнало, но не е приключило към момента на постановяване на мярката. Основанието за прилагане на ПАМ в случая е закононарушението "управление на МПС без застраховка Гражданска отговорност". По делото не се спори, че на 09.10.2014 г. Илиев е управлявал моторно превозно средство (МПС), за което няма сключен действащ договор за задължителна застраховка "гражданска отговорност" на автомобилистите. Посочените обстоятелства съставляват основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП "временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство" на водача. Съгласно чл. 142, ал. 1 от АПК съответствието на административния акт с материалния закон се преценява към момента на издаването му, а към момента на издаване на заповедта материалните предпоставки за прилагането на ПАМ са били налице. ПАМ не е безсрочна – приложена е за определен срок, а именно до отпадане на основанието. Представените доказателства за влязло в сила на 13.11.2018 г. решение № 2606/02.10.2018 г. по АНД № 402/2018 г. на Районен съд гр. Сандански, с което е отменено НП № 14-0339-003456/03.11.2014 г. води до извод, че е отпаднало основанието за прилагането на ПАМ, но не и до извод за незаконосъобразност на заповедта към момента на издаването й. Производството по налагане на ПАМ и съдебният контрол за нейната законосъобразност се развиват отделно и независимо от административно-наказателното производство. Релевантната за случая материалноправна предпоставка, обуславяща приложението на ПАМ в хипотезата на чл. 171, т. 1, б. "е" ЗДвП, е установеното по надлежен ред управление от касатора на МПС без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите. В случая тази материалноправна предпоставка е доказана. Предписанието е императивно и само при наличието на визираните материалноправни предпоставки, в условията на обвързана компетентност административният орган прилага предвидената в закона ПАМ, което е сторил законосъобразно с процесната заповед. При установено управление на моторно превозно средство без застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите, са възникнали материалноправните предпоставки за прилагане на принудителната административна мярка по чл. 171, т. 1, б. "е" от ЗДвП. Касае се за административна принуда, предвидена в специалния закон, с оглед спецификата на регулираните от него обществени отношения, която се прилага при изрично предвидени условия. След като те са налице, правилно административният орган е приложил мярката. Предвид посоченото настоящият състав приема, че първоинстанционният съд е приложил правилно материалния закон и обосновано е приел заповедта, предмет на оспорване, за законосъобразен административен акт. При липса на пороците, сочени като касационни основания за отмяна, постановеното от първоинстанционния съд решение, като валидно допустимо и правилно, следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение,