Решение № 112 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2008 г.

Решение № 112 от 6.01.2009 г. на ВАС по адм. д. № 8782/2008 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационната жалба на "Пътища" АД, гр. Шумен, представлявана от Изпълнителния директор Георги Славчев Григоров, подадена чрез адв. Александра Атанасова, срещу Решение № 322 от 12.05.2008 г. по адм. д. № 1963/2004 г. на Варненския окръжен съд, Административно отделение, IV-ти състав, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ДРА № 564/6.08.2004 г. на данъчен орган при ТДД - Шумен, потвърден с Решение № 1012/15.10.2004 г. на Директора на РДД - Варна, с който на "Пътища" АД за данъчен период м. 06.2003 г., в резултат на непризнато право на приспадане на данъчен кредит в размер на 7 113,60 лв., са определени следните задължения по ЗДДС : ДДС за внасяне в размер на 7 113,60 лв. и лихва в размер на 944,90 лв. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не се касае за освободени доставки, тъй като не е налице отпадъчен продукт. Посочените сделки за продажба на метални отпадъци са в резултат на преработка на метали, при които са отделени годни обекти. Касаторът счита, че изводите на съда не съответстват на доказателствата по делото, неправилно е приложен материалният закон. По изложените по -горе съображения, касаторът моли да бъде отменено Решението на ВОС и да му бъдат присъдени разноски по делото. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ", гр. Варна при ЦУ на НАП не взема становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо "А" отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съдът е приел, че с обжалваният ДРА правилно са разгледани като освободени, а не като облагаеми доставките по осемте броя фактури, издадени от "Метарекс" ООД към "Пътища" АД, гр. Шумен и счита, че законосъобразно е отказан данъчният кредит по тези фактури на основание чл. 65, ал. 4, т. 3 във вр. с чл. 52б, т. 1 от ЗДДС. Позовавайки се на чл. 20, т. 20 от ЗДДС, съобразно която "отпадъци от черни и цветни метали" са металните производствени, битови и строителни отпадъци по смисъла на Закона за управление на отпадъците и на чл. 20, т. 21 от ЗДДС "добив на отпадъци от черни и цветни метали" е всяка дейност, в резултат от която се образуват метални, битови, строителни или производствени отпадъци, данъчният орган е приел, че предмет на доставката са метални отпадъци. Прието е, че получените отпадъци, описани в Протокол № 02-01/20.02.2002 г. след нарязването на двигател са метални отпадъци, които са част от нещо (предмет), притежават необходимите качества и свойства и не могат да се използват по предназначение, като е приложена и разпоредбата на чл. 6, ал. 1 от ППЗДДС. Въз основа на гореизложеното и вземайки предвид разпоредбата на чл. 20, т. 22 от ЗУО, където е дадена легална дефиниция на понятието "обработка на отпадъци от черни и цветни метали" всяка дейност по събиране, съхранение, сортиране и механична обработка на метални отпадъци без изменение на химическия им състав (е прието в обжалвания ДРА, че "Метарекс" ООД - доставчик на жалбоподателя по описаните фактури, е извършил дейност по добив, обработка на черни и цветни метали по смисъла на чл. 52б от ЗДДС. На основание чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС вр. чл. 52б, т. 1 от ЗДДС е отказано право на приспадане на данъчен кредит на жалбоподателя в размер на 7113, 60 лв. по описаните по - горе фактури. Прието е, че доставчикът - "Метарекс" ООД е начислил данък без да са налице основания за това и че са нарушени изискванията на чл. 64, ал. 1, т. 3 от ЗДДС и чл. 61, ал. 1, т. 3 от ППЗДДС - доставката, по която е начислен данъкът да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие. Определен е ДДС за довнасяне - 7113, 60 лв. и на основание чл. 144, ал. 1 от ДПК са начислени лихви за периода 15.07.2003 г. - 6.08.2004 г. в размер на 944,90 лв. От заключението на допуснатата по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорена от страните по делото и прието от Съда като обективно и компетентно дадено, било установено, че всички вложени материали в ремонта на ДМА на "Пътища" АД, гр. Шумен, ламарина, ел. кабели, винкел, са със запазени технологични качества (свойства) - те са придобити в самото им производство в специализираните производствени предприятия - основно в Металургичен комбинат Кремиковци и завода за ел. кабели. По делото е било изслушано заключение и на съдебно - счетоводна експертиза, което също не е било оспорено и Съдът го е кредитирал като безпристрастно дадено. В счетоводството на доставчика "Метарекс" ООД процесните фактури са били осчетоводени като приходи от продажбата на стоките и на услуги общо в размер на 35568 лв. и дължимият върху тях ДДС общо в размер на 7 113,60 лв. е бил осчетоводен като задължение към бюджета по смисъла на чл. 55, ал. 6 от ЗДДС, както е установил и данъчният орган в ПИНП № 27-13-00/8789/25.05.2004 г. на ТДД - София, ДП "Витоша". Съобразно същото заключение, стойността на стоките, доставени от доставчика "Метарекс" ООД по процесните фактури е общо в размер на 31018 лв. и е начислен ДДС върху тях - 6 203,60 лв., а стойността на доставените услуги е в размер на 4 550 лв. и е начислен ДДС върху тях - 910 лв. Съгласно § 1, т. 1 от ДР на Закона за ограничаване на вредното въздействие на отпадъците върху околната среда, отм. с ДВ бр. 86/30.09.2003 г. със Закона за управление на отпадъците, "отпадък" е вещество, предмет, част от предмет, който няма предварително непосредствено приложение или от който притежателят желае или е длъжен да се освободи. Вещества, предмети или части от предмети, предадени на специализираните фирми за третиране на отпадъци от собственика или от упълномощено от него лице, също се определят като "отпадъци" до момента, в който възстановените от тях материали или произведената от тях енергия бъдат включени в производствения цикъл. Не се спори между страните по делото, че доставките по процесните фактури са осъществени, като спорът е само досежно това дали тези доставки са "облагаеми" по твърдения на жалбоподателя или "освободени", приетото от данъчния орган в процесния ДРА. Съобразно чл. 33, ал. 1 от ЗДДС, при условията на този закон са освободени доставките с предмет, изброен в чл. 34 - 52б., а съгласно чл. 52б от ЗДДС - доставка, свързана с метални отпадъци, по смисъла на този закон е: т. 1 - доставката на битови, производствени или строителни отпадъци от черни и цветни метали и т. 2 доставката на услуги по добив, обработка или преработка на отпадъци по т. 1. Съдът е приел, че към момента на възникване на данъчното събитие процесните доставки имат качеството на освободени доставки, което се определя от разпоредбата на чл. 33 от ЗДДС, както и от чл. 52б от ЗДДС, която от своя страна определя обхвата на тези доставки, като такива, свързани с метални отпадъци, във връзка с чл. 20, т. 20 и т. 22 от ЗДДС, където са дадени легални определения за отпадъци и обработка на отпадъци от черни и цветни метали. Правилно е преценено от данъчния орган, че не е налице изискването по т. 3 от чл. 64, ал. 1 от ЗДДС, а в резултат на извършената насрещна проверка и това, че е налице обстоятелството по чл. 65, ал. 4, т. 3 от ЗДДС. Безспорно в случая е установено, че се касае за доставки от вида по чл. 52б, т. 1 от ЗДДС, поради което и с оглед липсата на една от положителните предпоставки - доставката, по която е начислен данъкът, да е облагаема към датата на възникване на данъчното събитие, законосъобразно е отказано да бъде признато право на приспадане на данъчен кредит в размера, посочен по - горе и са начислени лихви върху определения ДДС за внасяне. Неоснователни са възраженията, че неправилно е приложен чл. 6, ал. 1 от ППЗДДС, доколкото в случая е установено, че доставката на стоките (процесните части, получени след нарязването на двигателя) се съпътстват от доставки на услуги и плащането е определено общо. Поради горното и правилно на основание цитираната разпоредба е прието, че е налице само доставки на стоки, независимо от заключението на вещото лице, доколкото не е в неговата компетентност да определя какъв е предмета на доставките по процесните фактури. Така постановеното решение е правилно. ВОС е изяснил напълно спора от фактическа страна и въз основа на съвкупната преценка на доказателствата по делото е направил законосъобразни изводи, които се споделят изцяло от ВАС. Съгласно чл. 66, ал. 1 ЗДДС (отм.), регистрираното лице има право на частичен данъчен кредит за получените от него стоки или услуги, както и от внос, когато ще се извършат с тях както облагаеми, така и освободени доставки, и при получаването на стоките или услугите не може да се определи каква част от тях ще се използва за извършване на облагаеми доставки и каква част - за освободени доставки. В разпоредбата на чл. 52б е записано, че доставка свързана с метални отпадъци по смисъла на ЗДДС (отм.) е т. 1: доставка на битови, производствени или строителни отпадъци от черни и цветни метали. Жалбоподателят не оспорва факта, че е извършвал продажби на метални отпадъци, но счита, че те не са освободени доставки. По изложените съображения следва да бъде прието, че се касае за метални отпадъци, поради което за жалбоподателя не възниква правото на приспадане на данъчен кредит. Решението на ВОС не страда от пороците, изложени в касационната жалба и следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК Върховният административен съд, Първо "А" отделение,