Решение № 11572 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2014 г.

Решение № 11572 от 3.11.2015 г. на ВАС по адм. д. № 12906/2014 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Директорът на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика, град Пловдив обжалва решение № 1941 от 5.09.2014 г. на Административен съд - Пловдив, постановено по адм. д. № 2697/2013 г., с което е отменен издаденият на Тера Антика ЕАД ревизионен акт № 161206171/25.04.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден при оспорването по административен ред с решение № 783/2.08.2013 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика", град Пловдив относно отказ на право на данъчен кредит в размер на 62 358.12 лева и съответните лихви от 33 380.59 лева. В касационната жалба са посочени всички касационни основания за неправилност на първоинстанционния съдебен акт по чл. 209, т. 3 АПК. Конкретните оплаквания се отнасят до нарушения на чл. 236, ал. 2 от ГПК във връзка с чл. 171, ал. 1 от АПК при преценката на доказателствата по делото и възраженията на ответника. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго, с което жалбата да се отхвърли. Претендират се разноски. Ответникът - Тера Антика ЕАД, гр. Стамболийски, представлявано от изпълнителния директор Никола Стаматов Барантиев оспорва касационната жалба и моли да се отхвърли като неоснователна по съображения, изложени в представен по делото писмен отговор. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, като взе предвид доводите на страните и установените по делото факти, съгласно чл. 220 АПК и в рамките на чл. 218 АПК приема следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е частично основателна, поради следното: С оспорения ревизионен акт на Тера Антика ЕАД, гр. Стамболийски са установени задължения по ЗДДС в общ размер от 62 358.12 лева и съответните лихви от 33380.12 лева за данъчни периоди м. 09 и м. 10.2008 г., резултат от отказ на право на данъчен кредит по шест фактури, издадени от Интерпроект 2008 ЕООД. Фактурите документират авансови плащания за доставки на грозде и доставка на грозде - 622640кг. Според мотивите на ревизионния акт органите по приходите приемат за доказана доставката на 45250кг грозде сорт "Мерло". За това количество е установено, че е произведено от Милчо Ангелов Михайлов, който е потвърдил продажбата му на Интерпроект 2008 ЕООД. По отношение на останалото фактурирано количество данъчния кредит е отказан на основание чл. 70, ал. 5 във връзка с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС - поради липса на реални доставки на стоки съгласно чл. 6 ЗДДС. За м. 10.2009 г. размера на декларирания от дружеството данъчен кредит е увеличен със сумата от 4760 лева по КИ към фактура № 8/7.10.2008 г. Първоистанционният съд е отменил изцяло установените задължения, като е приел, че констатациите на органите на приходната администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния закон. От съвкупната преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и заключение на назначената комплексна съдебна експертиза, съдът е приел за установени следните факти: в процесния случай както доставчикът, така и получателят по фактурите са регистрирани по реда на ЗДДС субекти; процесните стоки физически съществуват като материални вещи /установена е тяхната наличност у ревизираното лице - жалбоподател и последващата им реализация/; правото на разпореждане с тях е било предоставено на жалбоподателя; последният се е разпоредил с тях като собственик посредством преработката на закупеното грозде в производството на вино; за доставките са представени редовни съгласно Закона за счетоводството и ЗДДС фактури; данъчната основа и начисления данък са разплатени между страните. Според съда тези факти са необходими и достатъчни, за да се приеме, че доставките са установени юридически факти, правна последица от които е възникването и надлежното упражняване на правото на данъчен кредит за получателя Тера Антика ЕАД. Доводите на органите по приходите за неустановен произход на стоката, липса на доказателства за транспортирането й до базата на дружеството - получател, липсата на кадрова, техническа и материална обезпеченост на прекия доставчик за изпълнение на доставките, както и обстоятелството, че същият не е разполагал със стоката, са отхвърлени като неоснователни с аргументи от решенията на Съда на ЕС по дело С-78/12 и дело С-18/13. От тълкуването на относимите норми от Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС, дадено в цитираните решения, съдът е направил извод, че установената от органите по приходите липса на данни за определени действия във връзка с доставките, респективно констатираните несъответствия в данните по осъществяването им, не са насочени към установяването на данъчна измама, а към внасянето на съмнения относно фактическото им извършване. Така наведените съмнения, според административния съд не са достатъчни, за да се откаже заявеният от жалбоподателя данъчен кредит и е отменил ревизионния акт. По отношение доставката на 45250 кг грозде съдът е приел, че въпреки мотивите в ревизионния акт за реално доставяне на посоченото количество грозде, данъчният кредит не е признат, тъй като размерът на установените задължения съответства на разликата между данъчния кредит по фактурите от 67 118.12 лева и ДДС в размер на 4760 лева по КИ № 21/4.10.2009 г. Според съда това обстоятелство обоснова незаконосъобразност на ревизионния акт в тази част на самостоятелно основание. Решението е неправилно. Изводът на административния съд, че правото на разпореждане със стоката, предмет на доставка и с която са свързани извършените авансовите плащания от Тера Антика ЕАД е било предоставено на жалбоподателя по твърдения начин, не се подкрепя от събраните по делото доказателства. Изложените от съда мотиви относно легалната дефиниция на понятието доставка на стоки съгласно чл. 6, ал. 1 ЗДДС и тълкуването на нормата от националния закон съобразно дефиницията на същото понятие в чл. 14 § 1 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета принципно следва да бъдат споделени. На това основание принципно правилно съдът е приел, че "доставката на стоки" не се отнася до прехвърлянето на право на собственост в предвидените от националния закон форми, а включва всяка сделка по прехвърляне на материална вещ от определено лице, което овластява друго лице да се разпорежда с нея фактически като собственик. В този смисъл са и решенията на СЕС, цитирани в мотивите на обжалвания съдебен акт, в това число и решението по дело С-78/12 (Евита - К ЕООД срещу директора на дирекция ОДОП гр. София). В противоречие с така цитираните решения съдът е приел, че е доказано овластяването на Тера Антика ЕАД да се разпорежда като собственик с процесното количество и сорт грозде. Съгласно решението по дело С-285/11, за да се признае правото на данъчен кредит е необходимо да се установи преди всичко, че доставките са осъществени. /т. 31 и т. 33/. На плоскостта на цитираната от първоинстанционния съд дефиниция това означава да се провери дали стоката е доставена и по-конкретно дали доставчикът е овластил ревизираното дружество да се разпорежда с тази стока като собственик. Проверката се извършва чрез процесуалните средства, предвидени в националния закон. В конкретния случай видно от мотивите на обжалваното решение съдът е приел, че жалбоподателят е овластен да се разпорежда с гроздето, предмет на спорните доставки, само въз основа на обстоятелството, че е разполагал със стока от същия вид и количество, която е вложил в производство на вино. Това обстоятелство не е достатъчно да установи овластяването на ревизирания субект да се разпорежда с материална вещ от определено лице, каквото е цитираното от съда изискване на чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО, според тълкуването на СЕС в решение С-78/12. По делото е установено от заключението на комплексната съдебна експертиза, че дружеството е получавало грозде и от други доставчици. Принципно няма пречка доставката да бъде изпълнена по начина, сочен от ревизираното лице - чрез транспорт на гроздето от местата, където е произведено и предаване директно в базата на получателя, стига доставянето й по посочения начин да бъде доказано, чрез събраните по делото доказателства. Противно на приетото от съда доказателствената тежест за установяването на този факт е на получателя - ревизирано лице съгласно общото правило на чл. 154, ал. 1 ГПК във връзка с § 2 от ДР на ДОПК, който твърди положителните факти по предаване и получаване на стоката. Неправилно съдът е приел, че доставката е доказана, без да е установено предаването на стоката по посочения начин - от местата, където е произведена до базата на Тера Антика ЕАД. Наличните по делото частни документи - приемателни - бележки, стокова разписка са съставени от ревизираното лице и не удостоверяват предаване на стоката от прекия доставчик, респективно производителите на грозде или от превозвача на стоката на ревизираното дружество. Свидетелят Панов в дадените пред съда показания е посочил, че е присъствал на приемането на стоката, но въпреки това не твърди, че е удостоверил предаването й като пълномощник, действащ от името и за сметка на прекия доставчик. Писмени доказателства за това не са налице по делото. Представените сертификати за произход, съдържат подпис единствено на производител и също не удостоверяват предаване и приемане на стоката по твърдения начин, тъй като не се подкрепят от събраните в хода на ревизията писмени обяснения по чл. 57 ДОПК, с изключение на обясненията, дадени от Милчо Михайлов. Данни за доставянето на стоката, чрез механизма описан от ревизираното лице не се съдържат и в показанията на св. Панов, който посочва, че не е въприел фактите и обстоятелствата по изкупуването на гроздето и доставката му до базата на Тера Антика ЕАД. Показанията на свидетеля не могат да се обвържат с конкретни данни за количество грозде и време на доставяне от приемателните бележки. Заключението на вещите лица по комплексната експертиза в техническата й част удостоверява технологичния процес при производството на грозде на база съставяните технологични дневници. Дневник № 1 "За постъпилите плодове и други суровини и за получените след ферментация продукти № 426/5.08.2007 г. съдържа отбелязване на сорта и количеството използвано грозде, но данните за доставката са почерпени от процесните фактури и от счетоводството на дружеството. Така даденото заключение, преценено съгласно чл. 202 от ГПК не се подкрепя от наличните по делото писмени и гласни доказателства относно фактите по доставяне на стоката и по-конкретно нейното предаване директно от производителите в базата на получателя. При тези доказателства неправилно съдът е приел, че е доказано доставянето на стоката по смисъла на чл. 6, ал. 1 от ЗДДС по фактурите, издадени от Интерпроект 2008 ЕООД, доколкото авансовите плащания в хипотезата на чл. 25, ал. 7 ЗДДС следва да са обвързани с конкретна и действително осъществена доставка на стоки, с изключение на доставката на 45 250 кг грозде, сорт "Мерло", с производител Милчо Ангелов Михайлов от с. Мандра, обл. Хасково. За посоченото количество грозде в ревизионния акт /стр. 4, л. 120, том 1/ е прието, че стоката е доставена от Интерпроект 2008 ЕООД на Тера Антика ЕАД. Стойността на доставената стока е 24 435 лева, а размерът на ДДС е 4887 лева. Първоинстанционният съд в изпълнение на задължението си по чл. 160, ал. 2 от ДОПК правилно е констатирал, че въпреки признаването на доставката, сумата на данъка от 4 887 лева не е приспадната от определените задължения в разпоредителната част на ревизионния акт. Актът в тази част е необоснован, поради което и само на това основание законосъобразно е отменен. Предвид всичко изложено се налага краен извод, че решението е правилно в частта, в която е отменен отказът на правото на данъчен кредит в размер на 4 887 лева и съответните лихви и неправилно в останалата част - за разликата над сума до пълния размер на установените в акта задължения от 57 471.12 лева и съответните лихви /62 358.12 лева - 4887 лева/, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде отменено частично. Спорът е изяснен от фактическа страна, поради което следва да бъде решен по същество като се отхвърли жалбата в частта на отказания данъчен кредит в размер на 57 471.12 лева и съответните лихви. В останалата част решението, с което ревизионният акт е отменен - следва да се остави в сила. За пълнота на изложеното е необходимо да се посочи, че останалите възражения в касационната жалба са неоснователни. Липсата на договор между прекия доставчик и производителите на грозде не е основание за отказ на правото на данъчен кредит. Релевантни за възникването на право на данъчен кредит по доставки на стоки съгласно чл. 68, ал. 2 във връзка с чл. 25 и чл. 6 ЗДДС са фактите по доставяне на стоката. Правилно съдът е отхвърлил доводите на административния орган за липса на кадрова, материална и техническа обезпеченост и тези, че прекият доставчикът не е разполагал със стоката. Изложените мотиви съответстват на материалния закон и на цитираните по-горе решения на Съда на ЕС и следва да бъдат споделени, без да се повтарят. Неоснователността на посочените възражения не променя изводите за недоказано осъществяването на доставките на грозде от Интерпроект 2008 ЕООД за разликата над 45 250 кг и изводите за частична неправилност на обжалвания съдебен акт. При този изход на спора, следва да се отмени решението и в частта за разноските, присъдени в полза на дружеството за сумата над 272.25 лева. На дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика град Пловдив следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 2254.13 лева на основание чл. 161, ал. 1 ДОПК. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,