Решение № 5022 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2017 г.

Решение № 5022 от 18.04.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11354/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХІІ от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], представено от адв. П. Ч., срещу решение № 1272/14.07.2017 г. на Административен съд П. по адм. д. № 2420 по описа за 2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № Р-16002414001251-091-001/16.06.2016 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП – П. Оплакванията на касатора са относими към трите категории касационни основания за неправилност на съдебния акт по чл. 209, т. 3 АПК. Сочи опущения на съда в процеса на доказване и формирането на изводите му за отсъствие на предпоставките за възникване на правото на приспадане на данъчен кредит. Твърди, че е подценена доказателствената стойност на писмените доказателствени средства – документи за произход, доставка и заплащане на превозните средства предмет на доставката. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация директора на дирекция "Обжалване и данъчно осигурителна практика" П., чрез повереник отрича основателността на жалбата. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: С оспорения пред АС П. ревизионен акт са установени в тежест на [фирма] допълнителни задължения за ДДС за внасяне в общ размер 43 300 лева с лихви за забава в общ размер 11 164.07 лева в резултат на извършена корекция на декларираните от ревизираното лице /РЛ/ резултати по ЗДДС за данъчни периоди м. 09, 10, 11 и 12. 2013 г. Основание за корекцията е отказът да се признае правото на приспадане на данъчен кредит в общ размер 356 190. 99 лева, упражнено в тези данъчни периоди. Отреченото данъчно предимство по фактури, издадени от [фирма], [фирма] и [фирма] с предмет продажба на влекачи и полуремаркета е на основание чл. 70, ал. 5 във вр. с чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС. За да отхвърли оспорването на РА, първоинстанционният съд е формирал тъждествени с тези на приходната администрация изводи при преценката на представляващите част от административната преписка доказателствени средства и съобразявайки правилата за разпределение на доказателствената тежест. Съдът е възприел констатациите на органите по приходите за очертана търговска верига, чието начало е поставено с доставки от испанското дружество [фирма] – в несъстоятелност с управител брата на едноличния собственик на капитала и управител на РЛ, към преките доставчици на РЛ /за [фирма] част от доставките са опосредени от придобиване от Б. П. /; без да са декларирани ВОД и ВОП /освен от [фирма]/; РЛ декларира ВОД на стоките към оператор от Литва, за да обоснове в ревизирания период право на възстановяване на ДДС в общ размер 313 120.49 лева. Изключил е възможността едноличният собственик на капитала на дружеството-жалбоподател да е финансирал покупките на превозните средства, тъй като не е получил твърдяния заем в размер 480 000 евро от испанката Л. К. Съдът е обсъдил несъответствията в обясненията на доставчиците и на получателя относно местоположението на превозните средства, мястото на сключване на сделките с испанското дружество, лицата представлявали доставчиците при регистрацията на превозните средства в България, пропускът да се декларира ВОД и ВОП. Заключил е, че осъществяването на доставките не се установява с факта на регистрацията на превозните средства и сключването на договори във формата за действителност. Косвените доказателствени средства сочели на вероятна фиктивност и недобросъвестно ползване на данъчно предимство, което определяло начисляването на данъка като неправомерно. Оспореният съдебен акт е правилен. Неоснователни са упреците на касатора към дейността на съда по преценка на писмените доказателствени средства. В обхвата на познавателната дейност на инстанцията по същество са включени относимите към спора информационни източници, като доказателствената им стойност е определена при тяхното съпоставяне. Административният съд основателно е концентрирал спорът по фактите до придобиването от жалбоподателя на правото да се разпорежда фактически като собственик със стоките /вж. чл. 14, § 1 от Директива 2006/112/ЕО/ по фактурите на [фирма], [фирма] и [фирма] – пътните превозни средства, именно заради разпоредителните действия на доставчика. Съдът не е стигнал докрай в познавателната си дейност, за да обективира фактически извод за привидно доставяне на превозните средства от сочените като доставчици, а действителното им придобиване от РЛ пряко от испанското дружество [фирма] по сделка с белезите на вътреобщностно придобиване /макар да обсъжда относителна симулация/. Доказването на доставката с договорите за продажба е разколебано с индиции. По отбелязването в договорите за покупка на превозните средства от доставчиците мястото на сключването им е в Испания, а по обясненията на законните им представители договорите са сключени в страната. Неясно е придвижването на стоките от Испания и не е установено плащането към испанското дружество. Регистрирането на автомобилите в страната от доставчиците е чрез представител, ползван и от касатора. Недоказано е финансирането на касатора от едноличния собственик на капитала, тъй като испанският заемодател е отрекъл да е предоставил заема, а и липсва информационна следа за предаването на сумата 480 000 евро. Към момента на сключването на сделките управител на РЛ е братът на управителя на испанското дружество. С включването на междинен субект във веригата от доставки – след ВОП /недеклариран от двама от преките доставчици/ и преди процесните доставки се концентрира в едно данъчнозадължено лице с "буферни" функции задължението за плащане на данъка. От междинния субект е изискуем както данъкът при ВОП /чл. 84 ЗДДС/, така и този за извършените облагаеми доставки – чл. 82, ал. 1 ЗДДС. При привидност на правоотношението между този субект и получателя е лишено от основание имущественото разместване по паричната престация на получателя. Целта е той да получи данъчно предимство без да е платил действително данъкът, който да бъде внесен от доставчика. Упражняването на правото на приспадане с цел злоупотреба е неприемливо за националния и за наднационалния правопорядък. Така в решението на Съда по дело С-504/10 се припомня, че борбата срещу данъчните измами, избягването на данъци и евентуалните злоупотреби е цел, призната и насърчавана от Директива 2006/112, а принципът за забрана на злоупотребата с право води до забрана на напълно изкуствените конструкции, които не отразяват икономическата действителност и са създадени единствено с цел получаване на данъчно предимство /т. т. 50 и 51 от решението/. Създадената правна привидност за преминаването на правото на собственост дисквалифицира настъпването на данъчно събитие по чл. 25, ал. 1 от ЗДДС, което е правопораждащ юридически факт на задължението на доставчика да начисли данъка по чл. 25, ал. 6, т. 1 от ЗДДС. Начисляването на данъка е неправомерно, което обосновава правилността на отказа на приходната администрация да зачете данъчното предимство на получателя на доставката с аргументи от чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. В контекста на горното е дължимо оставяне в сила на оспорения съдебен акт. При този изход на спора на ответника по касация се следват деловодни разноски в размер 6 204 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение